Боргофранко д'Ивреа

From Уикипедия
Jump to navigation Jump to search
Боргофранко д'Ивреа
Borgofranco d'Ivrea
Borgofranco Ivrea Palazzo Marini.JPG
Италия
45.5167° с. ш. 7.8667° и. д.
Боргофранко д'Ивреа
Пиемонт
45.5167° с. ш. 7.8667° и. д.
Боргофранко д'Ивреа
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Пиемонт
Провинция Метрополен град Торино
Площ 13,42 km²[1]
Надм. височина 253 m
Население 3672 души[2] (1 януари 2019 г.)
Кмет Фаусто Франчиска (Гражд. листа) от 27.5.2019 г.
Основаване 13 век
Покровител Св. Маврикий
Пощенски код 10013
Телефонен код 0125
МПС код TO
Официален сайт www.comune.borgofranco.to.it
Боргофранко д'Ивреа в Общомедия

Боргофра̀нко д'Иврѐа (на италиански: Borgofranco d'Ivrea; на пиемонтски: Borghfranch, Боргфранк) е малък град и община в Северна Италия, Метрополен град Торино, регион Пиемонт. Разположен е на 253 m надморска височина. Населението на общината е 3672 души, от които 254 са чужди граждани (към 1.1.2019 г.[3]).

Местоположение на община Боргофранко д'Ивреа в Метрополен град Торино.

География, административно деление и население[edit | edit source]

Намира на устието на Вале д'Аоста, на древния поклоннически път Виа Франчиджена, между западните склонове на мореновия хълм „Ла Сера ди Ивреа“ (La Serra di Ivrea) и Монте Буоно, което го отделя от река Дора Балтеа, в североизточната част на Метрополен град Торино.

Територията има неправилен геометричен профил, със силно подчертани височинни вариации: стига се до 1115 метра надм. височина. Застроената зона, запазила селския си характер, се характеризира с топографията на средновековния правоъгълен заслон (на италиански: ricetto, ричето).

Боргофранко се намира на кръстопът, свързващ Пиемонт, провинция Биела, Вале д'Аоста и от там – Франция и Швейцария. Навремето през него са минавали поклонниците от Франция и Англия за Рим по Виа Франчиджена.

Особеното му териториално разположение представлява интерес за любителите на природата и туризма, особено пътуването до района на Петте езера на мореновия хълм „Ла Сера ди Ивреа“ (La Serra di Ivrea), най-голямото мореново образование в Европа от епохата на неозоя.

Отстои на 50 км от Торино и на 103 км от Милано.

Граничи със следните селища: Куасоло, Андрате, Монталто Дора, Номальо, Киаверано, Сетимо Витоне, Бросо и Лесоло.

Има следните подселища: Байо Дора (Baio Dora), Биò (Biò), Кампаньола (Campagnola), Ивоцио (Ivozio), Сан Джермано (San Germano), Екс Казермете (Ex Casermette), Сероне (Serone), Параторе (Paratore).

Към 1 януари 2019 г. в Боргофранко д'Ивреа живеят 3672 души, от които 254 са чуждестранни граждани. Сред тях преобладават жителите на Румъния (119 души), на Мароко (25 души) и на Бурунди (19 души). Там живеят и 2 български граждани.

История[edit | edit source]

Възниква като малко земеделско селище в края на 13 век от сливането на трите селища – Куинто (Quinto), Монбуено (Monbueno) и Буò (Buò) по волята на епископа на Ивреа и на Маркиза на Монферат. На 5 март 1251 г. на техните жители се дава правото да се заселят в Бастия (Bastia) и да издигнат укрепено селище, borgo franco (букв. „свободно от данъци селище“). Целта е да се подсигури важния път към Вале д'Аоста и по-специално транзита на мелничните камъни на Сен Марсел, чийто контрол е причина за непрекъснати спорове между Ивреа и Верчели.

Oколо 1277 г. се появява „Ново селище в долината на Монталто“, бъдещо Боргофранко. На селището се дават широки привилегии, за да се привлекат допълнителни заселници.

Ричето – укрепена Средновековна част на града

През 1348 г. маркизът на Монферат Джовани II дава правото на жителите на borgo franco да се събират, да номинират консули и официални лица, и да раздават правосъдие за по-малки престъпления.

В продължение на около два века селото успява, с възходи и падения, да запази независимостта си от хегемоничните опити на Савоя.

През 1562 г. Емануил Филиберт потвърждава привилегиите на Боргофранко, които са частично отменени в полза на Бартоломео Фача 11 г. по-късно.

През 1618 г. Карл Емануил I Савойски премахва юрисдикцията над Боргофранко от страна на Комуната на Ивреа и го дава като феодално владение на Джовани Франческо Лусалаборда до смъртта му.

През януари 1623 г. то минава в ръцете на генуезкия патриций Клаудио Марини, шамбелан на френския крал и посланик при Савоя, който става маркиз. Родът Марини го запазва като феодално владение до 1720 г., когато Боргофранко минава в кралски ръце.

През 1640 г. Боргофранко е наводнено от водите на Дора Балтеа и поставено на силни изпитания в Пиемонтската гражданска война между мадамисти и принциписти и от голямото свлачище върху Буò през 1666 г.

През февруари 1722 г. Виктор Амадей II го дава като феодално владение под формата на графство на Джовани Франческо Палма. Родът Палма го запазва до края на 18 век, когато изоставя управлението и отива в Ривароло.

В периода 1802-1814 г. Боргофранко е част от Наполеонова Франция.

Икономика[edit | edit source]

Произвеждат се зърнени храни, пшеница, грозде и други плодове; отглежда се добитък, свине, овце, кози, коне и домашни птици. Промишлеността се състои от компании, работещи в секторите: хранително-вкусова промишленост, месопреработка, опаковане, дървесина, рафиниране на масла, химически, гумени и пластмасови изделия, металургия, механика, електроника, производство на части и аксесоари за автомобили, мебели и строителство. Секторът на услугите се състои от добра дистрибуторска мрежа и разнообразни услуги

Забележителности[edit | edit source]

Вътрешността на балмет

Балмети (Balmetti)[edit | edit source]

Балметите са отличителна характеристика на Боргофранко и представляват естествени изби, изкопани в мореновата скала на Монбаронския масив, използвани за съхранение на вино, сирена и салами.

Произходът им е древен и е свързан с култивирането на лози, за което се говори от нач. на 12 век. Особен природен феномен предизвиква излизането на въздушни потоци на име „аури“ (ore) от някои планински кухини. Те позволяват в балмета да се запази влажност и постоянна температура от 7-8 градуса през цялата година.

Външен вид на балмета

Балметът е с правоъгълна форма, на 1 или 2 етажа над земята, с двор с дървена ограда или каменен зид, с лозница или други пълзящи растения и с дървени или каменни пейки.

Първото официално споменаване на балметите е през 1662 г., а през 1671 г. на Графа на Кастеламонте е предложено сладко вино от балмета.

Балметите са повече от 200 и са частна собственост. Те не са единствено естествен хладилник, но и основна част от местната култура и традиции. Те имат и функция за срещи, събирания и тържества, за което свидетелстват имената на улиците: ул. на Доброто настроени (Via del buonumore), ул. на Бакх (Via di Bacco), Ул. на Бокала (Via del Coppa). Сградите не се използват като постоянни жилища: долната част, построена над „аурите“ и до днес се използва като помещение за съхранение на продукти, а горната част – като място за среща между приятели и познати.[4][5][6]

Палат Марини[edit | edit source]

Средновековна кула на Палат Марини

Родът Марини от Генуа се установява в Боргофранко през 1623 г. и преустройва вече съществуваща постройка чрез богати стенописи, голямо стълбище и портик с ложа. Сградата има благородническа част, разположена на юг и селска част, разположена на север. Благородническата част се състои от партер, първи етаж и подпокривна част, и е без мазе (типично за постройките на Боргофранко предвид воднистия терен). Господарското стълбище на входа свързва портика с разположената отгоре му ложа. Елипсовидната стълба в средновековната му цилиндричната кула от 13 век осигурява достъп до всеки етаж на Палата.

През януари 1720 г. Палатът става кралска собственост, а през февруари 1722 г. минава в ръцете на Джовани Франческо Палма. Впоследствие той става собственост на Отците доктринери от Ивреа, след тях – на граф Пинкия и накрая – на семейство Шок от Андрате, което преотстъпва северната част на сградата. През 1960 г. умира последният им наследник и Палатът става държавна собственост. През 1964 г. той е отдаден под наем на Общината, която закупува сградата през 1981 г. От 2000 г., с проект, съфинансиран от ЕС, Палацо Марини е реставриран като център за документация, културен обмен и туристическа информация.

Стенописите в Палат Марини[edit | edit source]

Представителната зала на Палат Марини

В Палата, по стените на стълбището, на четирите зали на първия етаж и на ложата, е запазен цикъл от стенописи от втората четвърт на 17 век. Те са дело на поне три различни групи декоратори, работили по свода на стълбището, в първите две стаи и по стенописите с по-високо качество в Залата на Етиката и Залата на Изобилието.

  • На свода на Стълбището между небето и земята e изрисуван митът за Прозерпина: отдолу е плачещата Церера, а отгоре – колесницата на Плутон, който държи любимата в прегръдките си.
  • Голямата Представителна зала, в която се влиза директно от стълбището, има таван с дървени греди, украсени със савойски възли (двоен възел под формата на 8). Над елегантната камина от гипс са нарисувани в монохром пожарът в Троя и бягството на Еней.
    Таван на зала в Палат Марини
  • Сводът на съседната зала, Зала на сезоните, вероятно е от същия автор: херувими с тялото на риба поддържат антаблемана на ниска архитектурна структура, разположена около свода. От четири отвора надничат алегориите на сезоните.
  • Третата зала, Зала на етиката е боядисана в приглушени тонове в охра и зелено и с ярки линии в ултрамарин и в червено; на всяка страна има библейски сцени с коментар.
  • Смелата перспектива върху свода на последната зала, Залата на изобилието, е един от най-ранните подобни примери в цял Пиемонт. В центъра, върху облаци на златно небе, седи Изобилието.
  • Ложата (Loggiato) се простира в дъното, в перспектива на галерия със седем свода[7].

Енорийска църква „Св. Маврикий“ (Parrocchia di San Maurizio), бивша Църва на Братството на Св. Броеница (Chiesa della Confraternità del S. Rosario)[edit | edit source]

Енорийска църква „Св. Маврикий“

Началото ѝ се поставя през 17 век. Тя е разширявана и преустроявана много пъти и добива сегашния си вид през първата половина на 18 век. През 1752 г. става енорийска църква под името „Св. Маврикий“. Интериорът е съставен от три барокови кораба, с фино декорирани мраморни колони. До главния олтар има още две мраморни барокови колони.

Укрепен заслон (Ricetto)[edit | edit source]

Южна порта на Заслона

Типична Средновековна укрепена структура от Пиемонт, тази в Боргофранко е почти непроменена и до днес и е свидетелство за селскостопанската дейност от древни времена там. Знак за това са правите му улици и типичната селска архитектура на къщите на два или три етажа, с големи сводести ложи и с пространства за конюшни и за съхранение на сено.

Кула порта (Torre Porta) или el Clochèr[edit | edit source]

Кула Порта

В Средновековието тя е северен вход на Укрепения заслон на селището. Превърната е в Общинска кула през втората половина на 13 век и ок. 1629 г. поема функцията на камбанария.

През 1734 г. граф Палма, в желанието си да прехвърли енорията в църквата „Св. Герман“ в Сан Джермано, се скарва с енорийския свещеник и нарежда часовника и камбаните да бъдат транспортирани до нея, където обаче най-голямата камбана и часовникът остават да лежат неизползваеми. Спорът е разрешен през 1740 г., когато енорийска църква става „Св. Броеница“ (Santo Rosario), а камбаните и часовникът са върнати в Кулата.

През 1764 г. Кулата и часовникът стават общинска собственост и камбаните от 3 стават 4.

През 1884 г. на камбанарията е поставен нов четириъгълен часовник от фирма Граналя (Granaglia) от Торино. През 1924 г. ремонтните работи на повредения от дълго време часовник са поверени на Атилио Фиакони от Меуляно, а през 1960 г. механичният часовник е заменен с електрически от фирма Граналя.[8]

Църква „Св. Марта“(Chiesa di Santa Marta) и Братство на Св. Дух (Confraternità dello Santo Spirito)[edit | edit source]

Църква „Св. Марта“

Ораториумът на Св. Марта е построен през 15 век, а през 1508 г. става енорийска църква, т. к. старите енорийски църкви „Св. Маврикий“, „Св. Герман“ и „Рождество Богородично“ са селски.

Разширена е в края на 17 век и придобива сегашния си вид.

Църква на Св. Герман

Църква „Св. Герман“ (Chiesa di San Germano)[edit | edit source]

В подселище Сан Джермано.

Бирерия „Де Джакоми“ (Birreria De Giacomi)[edit | edit source]

Бивша бирена фабрика от нач. на 20 век на семейство Де Джакоми. То е основател на едноименната пивоварна в Ливорно и е родом от Роса, малко градче, разположено в швейцарската Валкаланка. Оттам негов клон отива в Киавена, където през 1801 г. основава фирма за търговия на вина. Около 1920 г. част от сем. Де Джакоми, съставена от Доменико и братовчедите му, емигрира в Боргофранко, където основава пивоварна фабрика.

Събития[edit | edit source]

Карнавал на Боргофранко (Carnevale)[edit | edit source]

Това важно обществено събитие се прoвежда всяка година през февруари–март и се състои от три паралелни карнавала, организирани от три асоциации в трите района на града: Карнавална асоциация на Борго (Associazione Carnevalesca del Borgo), Карнавална асоциация „Деле Кашине“ (Carnevale delle Cascine) и Карнавална асоциация „Олмето“ (Olmetto). Те весело си съперничат всяка година в карнавалните събития. Карнавалът е вдъхновен от Историческия карнавал на Ивреа и неговите главни персонажи са същите с някои разлики, като напр. някои елементи в костюмите или други (напр. в карнавала на Олмето няма Мелничарска дъщеря).

Балмети

Празник на балметите „Andoma ai Balmit[edit | edit source]

Провежда се от Асоциация Pro Loco в третата неделя на юни и носи заглавието „Да отидем в балметите“. През 2019 г. е 42-рото му издание. Предлага посещения на балмети, дегустация и закупуване на местни продукти и вина, както и художествени и занаятчийски произведения.[9]

Патронен празник на Св. Маврикий (Festa patronale di S. Maurizio)[edit | edit source]

На 22 септември. В рамките на 1 седмица са провеждат различни събития като изложби, концерти, гастрономически събития, религиозна процесия и др.

Маратон „Обиколка на Черното езеро“ (Corsa podistica "Giro del lago Nero")[edit | edit source]

Маратон от 10 км. в нач. на октомври в района на мореновите езера на Ивреа. През 2019 г. е четвъртото му издание. Организиран от Италиански съюз „Спорт за всички“ (UISP), Спортна група „Авис“ (GS Avis) в сътрудничество с Община Боргофранко д'Ивреа и Община Монталто Дора.

Празник на кестените (Castagnata)[edit | edit source]

През октомври.

Култура[edit | edit source]

Образование[edit | edit source]

В Боргофранко има едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-ти клас вкл.) и 1 държавно средно училище от първа степен (от 6-ти до 8-ми клас вкл.). Гимназиите и техникумите са в град Ивреа.

Музеи, библиотеки, културни и развлекателни центрове[edit | edit source]

  • Общинска библиотека (Biblioteca Civica) – от 1971 г., ок. 5100 тома, със свободен и безплатен достъп
  • Общински салон „Свещеник Шок“ (Salone Comunale Sacerdote Choc)
  • Салон на Олмето (Salone dell'Olmetto)
  • Салон на Борго (Salone del Borgo)
  • Салон „Деле Кашине“ (Salone delle Cascine)

Религиозни центрове[edit | edit source]

  • Католическа енорийска църква „Св. мъченик Маврикий“ (Parrocchia di San Maurizio Martire)
  • Католическа енорийска църква „Св. мъченик Солутор“ (Parrocchia di S. Solutore Martire), в подселище Байо Дора
  • Католическо братство на Св. Марта (Confraternità di Santa Marta)
  • Католически параклис „Св. Герман“ (Cappella di San Germano)
  • Католически параклис „Св. Анна“ (Cappella di Sant'Anna)
  • Католическа църква „Св. Грат“ (Chiesa di San Grato), в подселище Ивоцио
  • Католическа църква „Св. Мария“ (Chiesa di Santa Maria), в район Монтебуоно
  • Католически параклис „Св. Маврикий“ (Cappella di San Maurizio), в район Фучине
  • Католически параклис „Св. Рох“ (Cappella di S. Rocco), в подселище Байо Дора[10]

Медии[edit | edit source]

Като тези в град Ивреа.

Гастрономия[edit | edit source]

Сладки Канестрели (Canestrelli)[edit | edit source]

Те са традиционен продукт за няколко населени места в Канавезе: Кревакуоре, Боргофранко д'Ивреа, Ивреа, Мацè, за други общини като Вайе и други общини в долината Суза. Идват от късното Средновековие. Основните им съставки са брашно, масло, яйца и захар.Те са плоски, крехки бисквити с неправилна форма поради приготвянето им във формата на вафла с тъмнокафява шоколадова основа. Смята се, че оригиналната вафла е била тъмна на цвят, въпреки високата цена на какаото. Едва в нач. на 20 век количеството на използваното какао става двойно и се прави разлика между горчиво и подсладено какао. В 21 век Канестрелите се правят не само с аромат на какао и ванилия, но и с лешник, лимон, портокал, кафе, мента, кокос и шамфъстък.[11]

Канестрелите имат някои разлики помежду си: по-дебели и с издигнат релеф във Вайе и Валсуза, тънки и с лек релеф в Монтанаро; подобно на средновековните монети в Тоненго ди Мацè и в Полонгера, хрупкави, много тънки и с отпечатани фамилни гербове в Боргофранко д'Ивреа.[12]

Вина[edit | edit source]

Вина, съхранявани в балмета

В Боргофранко и околности се произвежда местното вино Вин дай Балмит (Vin dai Balmit), както и реномираните „Карема ДОК“ (Carema Doc) и Ербалуче Док ди Калузо (Erbaluce Doc di Caluso).

Първото е червено вино, получено от грозде от различни лози, намиращи се на територията на Боргофранко, по-специално на хълма Монтебуоно и в подселища Биò, Сан Джермано, Ивоцио, Кампаньола; съхранява се в традиционните изби балмети.

Карема док се прави от сорта Небиоло, има рубинов цвят с гранитни отблясъци, фин, характерен и цветен аромат, мек, плътен вкус.

Ербалуче е със сламено жълт цвят, с фин, напомнящ на диви цветя аромат и със сух, свеж и характерен вкус.

Други специалитети[edit | edit source]

Лукчета и пълнен лук (cipollini e cipolle ripiene); Салиньон и миаси (Salignon e miasse) – тънки хрупкави правоъгълници от царевично брашно се готвят на специални метални плоскости и след това се дегустират със Salignùn, пикантна извара; кестени (castagne), печурки (funghi porcini).

Спорт[edit | edit source]

Транспорт[edit | edit source]

Известни личности[edit | edit source]

Родени в Боргофранко д'Ивреа[edit | edit source]

  • Джермано Джерманети (Germano Germanetti) (1803 - 1885 г.) – лекар, кмет на Боргофранко д'Ивреа от 1862 до 1865 г., избран в Парламента на Кралството от 1870 г., назначен за сенатор през 1882 г.
  • Свещеник Шок (Sacerdote Choc) – работил с най-бедните в училищата
  • Мартино Руфини (Martino Ruffini) (? – 1867 г.) – адвокат и магистрат
  • Томазо и Еторе Руфини (Tommaso ed Ettore Ruffini) – лекари
  • Джовани Анселмо (Giovanni Anselmo) (1934 г.) – концептуален творец. След като експериментира самоук с живопис и графика, се посвещава на концептуални изследвания, създавайки творби, базирани на комбинацията от обекти с противоположна стойност или фокусирани върху противоположни явления и концепции. Участва във важни международни изложби и рецензии.

Побратимени градове[edit | edit source]

Източници[edit | edit source]

Бележки[edit | edit source]

  1. Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011. // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г..
  2. Национален статистически институт.
  3. Данни ISTAT.
  4. I Balmetti di Borgofranco. // Посетен на 12.2.2020. (на италиански)
  5. Balmetti di Borgofranco d’Ivrea: architetture spontanee tra le rocce moreniche del Mombarone. // Piemonte Is. Посетен на 12.2.2020. (на италиански)
  6. I Balmeti di Borgofranco. // Serra Morena. Посетен на 12.2.2020. (на италиански)
  7. Palazzo Marini. // Посетен на 11.2.2020. (на италиански)
  8. Borgofranco: piazza Ruffini, Torre Civica. // Посетен на 12.2.2020. (на италиански)
  9. Andoma ai Balmit. // VisitAMI. Посетен на 12.2.2020. (на италиански)
  10. Le Chiese delle Diocesi Italiane. // Посетен на 12.2.2020. (на италиански)
  11. Canestrelli. I prodotti tipici del Piemonte. // Sapori del Piemonte. (на италиански)
  12. Canestrelli, dolci “monete” piemontesi. // Turismo.it. Посетен на 12.2.2020. (на италиански)
  13. Cerca orari. // Extra.TO. Посетен на 19.2.2020. (на италиански)

Външни препратки[edit | edit source]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Италия“         Портал „Италия