Емануил Филиберт (Савоя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Eмануил Филиберт
10-и херцог на Савоя
Emmanuel Philibert, Duke of Savoy.jpg
Управление 1553-1580
Предшественик Карл III
Наследник Карл Емануил I Савойски
Лични данни
Роден
Починал
Подпис Firma di emanuele filiberto di savoia.jpg
Семейство
Династия савойска династия
Баща Карл III
Майка Беатрис Португалска
Брак Маргарита дьо Валоа
Потомци Карл Емануил I Савойски
Герб Armoiries Savoie 1563.svg
Eмануил Филиберт в Общомедия

Eмануил Филиберт I Савойски, нар. още „Желязната глава“ (на итал. Emanuele Filiberto I di Savoia detto anche “Testa 'd Fer“; 8 юли 1528 г., Шамбери — 30 август 1580 г., Торино) — 10-и херцог на Савоя (1553-1580). Трети син на херцог Карл III и Беатрис Португалска.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години до Херцог на Савоя[редактиране | редактиране на кода]

Като дете Емануил Филиберт е подготвян за духовна кариера, като надеждата за наследяване на трона е обърната към по-големия му брат Лудвиг. След смъртта му през 1536 г. обаче съдбата на Емануил Филиберт се променя, както и неговото образование, и на 8-годишна възраст той става принц на Пиемонт и единствен наследник на херцогската корона. Това е годината и на анексиране на голяма част от териториите на Савойското херцогство към Кралство Франция.

През юли 1945 г. Емануил Филиберт е изпратен да потърси помощ от чичо си, императора на Свещената римска империя, крал на Испания (Кастилия и Арагон) и принц на Нидерландия Карл V Хабсбургски, който го посреща сърдечно и подчертава подкрепата си за Савойското херцогство.

През 1946 г., на 18-годишна възраст, е назначен от Карл V за командант на Кавалерията на Фландрия и Бургундия. Воден от желанието да върне на Савоя отнетите от французите земи, Емануил Филиберт участва в редица имперски битки, като тези при Инголщат (1546 г.) и Мюлбург (1547 г.).

Това е и период на финансови лишения за младия принц и на сближаване с кралица Мария Унгарска, с краля на Португалия Жуау III, с Дука на Ферара, Модена и Реджо Ерколе II д'Есте и с кардинала на Тренто Христофор Мадруцо, които го подкрепят и в последствие.

През 1548-1550 г. е в Брюксел, където се сближава с братовчед си Филип II, крал на Испания и през 1551 г. участва в защитата на Барселона от френска морска атака. През същата година е под командването на Феранте I Гонзага, по онова време губернатор на Милано, в борбата му срещу французите в Пиемонт.

През октомври 1552 г., в ролята си на Комендант на Фландърската кавалерия, взима участие в трагичната обсада на църковното княжество Мец, което остава окончателно във френски ръце. В следствие на военния неуспех мястото за командир на Императорската армия се овакантява и на 27 юни 1553 г. Емануил Филиберт е назначен за неин Върховен главнокомандващ. Изборът му е приветстван от испанци, италианци, немци и фламандци.

Той налага строга военна дисциплина веднага след встъпването си в длъжност: забранени са неоправданите отсъствия, проститутките и просяците са изгонени от военните лагери, въведено е смъртното наказание за изнасилване и други видове насилие и грабежи срещу цивилни. Разпорежданията му започват да се прилагат веднага, но това не намалява популярността му сред военните.

Херцог на Савоя и мирен договор от Като-Камбрези[редактиране | редактиране на кода]

През август 1553 г. във Верчели умира бащата на Емануил Филиберт – Карл III и той е официално коронован за Херцог на Савоя на 15 юли 1554 г. Това става в момент когато Пиемонт е провинция на Френското кралство, а под Савойска власт са единствено териториите на Верчели, Асти, Чева, Фосано, Кунео, Ница, Ивреа и Вале д'Аоста. Това са изолирани помежду си владения, чиято отбрана зависи повече от ангажираността на отделните командири, отколкото от испанските войски, малко склонни към военни офанзиви и свикнали с отбранителна война.

Военното положение в Пиемонт е доста сложно. От една страна, френската окупация на страната се оказва доста умен ход: и първият губернатор Гийом Дю Беле, и губернаторът през 50-те год. и маршал Шарл дьо Косе дьо Брисак забраняват грабежите, дават данъчни облекчения, благоприятстват търговията с Франция и помагат на най-бедните с дарения. Често жителите на местата под Савойско, или по-скоро под испанско господство, емигрират, за да се поставят под закрилата на французите. Самият Емануил Филиберт е принуден да признае предимствата на водената френска политика в региона, особено в сравнение с много по-тежкото и скъпо испанското управление.

През 1555 г. той е назначен и за управител на Хабсбургска Нидерландия, на чийто пост остава до 1559 г.

С мирния договор от Восел между Франция, Испания и Свещената римска империя (5 февруари 1556 г.), който запазва военната ситуация de facto, намаляват и надеждите на Емануил Филиберт да си върне загубените територии. През същата година Карл V абдикира в полза на сина си Филип II, крал на Испания, Неапол и Нидерландия, който препотвърждава позицията му на Губернатор на Нидерландия. Единственият забележителен резултат, който Емануил Филиберт успява да постигне там, е намаляването на извънредните военни данъци, тежащи почти изцяло върху страната, и приносът на испанската хазна за изплащане на военните й дългове.

Примирието от Восел е нарушено същата година. На 10 август 1557 г. Емануил Филиберт се отличава в победоносната за Императора битка при Сен Кантен (Пикардия) между Френската армия, начело на която стоят маршал херцог Ан дьо Монморенси и адмирал барон Гаспар дьо Колини, и Испанската армия на Филип II и нейните Савойски части. Победата е забележително военно-политическо събитие. Пленени са маршалът и най-добрите френски командири, 16 броя артилерия, 200 рицаря и 4000 пехотинци.

Въпреки че Емануил Филиберт и Филип II по-късно са упреквани, че не са възползвали достатъчно от нея, неорганизирайки победоносен поход към Париж, със сигурност той не би им осигурил онова, което се постига с последвалия мирен договор от Като-Камбрези (3 април 1559 г.), подписан между Франция, Англия и Испания. Споразумението урежда конфликта между Хабсбургите и Френското кралство, и предвижда връщането на голяма част от заграбените територии на Савойското херцогство. Изключение правят Торино, Кивасо, Виланова д'Асти, Киери и Пинероло, които остават във френски ръце за още 3 години (но реално остават френски чак до 1574 г.), и Асти и Сантия, които са предостъпени на краля на Испания. За да скрепи съюза си с Франция, Емануил Филиберт се жени на 9 юли 1559 г. в Париж за сестрата на френския крал Анри II, Маргарита дьо Валоа (1523-1574). Сватбата е в тесен кръг и се провежда няколко часа преди смъртта на ранения в турнир и агонизиращ френски крал Анри II.

Бракът на Емануил и Маргарита е солиден и на него се дължи политика на толерантност към протестантите и към различни културни избор на Херцогството. Големите откупи, които плащат пленените при Сен Катен французи, заедно със богатата зестра на Маргарита успокоява проблема за вечно недостигащите финансови средства на Савойския херцог.

Филип II добавя няколко тайни споразумения, които подписва с Емануил Филиберт на 26 март в Манастира Грунендал край Брюксел. Херцогът се ангажира да поддържа двa ценни за испанския флот гарнизона в Ница и Вилфранш-сур-Мер с парите на краля на Испания, с верни на двама им управители, и да ги остави на краля на Испания, в случай че умре без наследници.

Независимост и модернизиране[редактиране | редактиране на кода]

Завръщането на Емануил Филиберт в Пиемонт се осъществява в доста трудни условия. Пиемонт през 1560 г. е разделен от Маркграфство Монферат от едната страна и Маркграфство Салуцо от другата. Достъпът до Ница се контролира от графство Танд (на фр. Comté de Tende), имперски феод, притежаван от второстепенен Савойски клон, свързан с Франция. Торино, Киери, Пинероло, Кивасо и Виланова д'Асти се охраняват от френски войски, а Асти и Сантия - от испански. Към Женева кантоните Берн и Фрибур продължават да заемат териториите, окупирани през 1536 г.: Во, Жекс, Шабле (Chablais) и долно Вале с Ромон (Romont). Страната е силно изтощена поради тежките разходи за войната и е с предимно селскостопанска икономика. Обществото е все още разделено на френски и испански привърженици, а населението е силно свързано с предишното френско управление, което се оказа много по-умерено и просветлено от Савойското. Религиозният въпрос се изостря, както поради женевското и френското влияние (Dauphiné и Лангедок), така и заради валденския въпрос, възникнал отново в долините Пеличе и Кисоне.

В тази обстановка Емануил Филиберт се стреми да води неутрална външна политика, като поддържа баланса между Франция и Испания, мира с Швейцария и връзки с Венеция и с Папството. Заедно с това се стреми към постигане на мир и в собственото си Херцогство. В Ница оставя знамената, завладени в битката при Сен Кентан; към Кунео щедро раздава отстъпки и привилегии; към длъжностите на съда и правителството се опитва да привлече представители на феодалните благородници и канцеларии, които вече са служили в страната или извън нея.

От този момент Еманул Филиберт се посвещава на възстановяването на страната, която се стреми да модернизира. Убеден в значението на една силна армия от хора и на солидни финанси, той иска да създаде постоянен военен апарат и „селска милиция“, както и да реформира данъчната система. През 1560 г. заменя италианския езикфренския в Савоя) с латински в държавните документи.

През 1563 г. Емануил Филиберт пренася столицата на Савойското херцогство от Шамбери в Торино.

Участва в Светата лига срещу турците, както и в битката при Лепанто през 1571 г. с три мореплавателни съда.

Въпреки че е човек на действието, а не думите, Емануил Филиберт подкрепя културата, като основава отново Университета в Торино.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

съпругата Маргарита Френска

Емануил Филиберт се жени на 9 юли 1559 г.за сестрата на френския крал Анри IIМаргарита дьо Валоа (1523-1574). От нея има един син:

  • Карл Емануил, бъдещ херцог на Савоя под името Карл Емануил I (1562–1630) – 11 херцог на Савоя.

Емануил Филиберт има множество извънбрачни деца.
От придворната дама Лукреция Проба има един син:

  • Амедей Савойски (преди 1562., † 1610)[1], маркиз на Сен-Рамбер, жени се за Костанца Ерсилия Азинари ди Сан Марцано. Има 4 извънбрачни деца от Вероника Бертола.

От Беатриче Лангоско, маркиза на Пианеца, има един син и две дъщери[2]:

  • Одон (*неизв., † дете)
  • Беатрис (*неизв., † 1580)
  • Матилда Савойска (*малко преди 1577, † 1639), призната на 10 февруари 1577 г.; маркиза на Пианеца, съпруга на Шарл дьо Симиан, господар на Албини. Имат 1 син.

От Лаура Кравола има две дъщери:

От други жени има един син и една дъщеря:

  • Филип, нар. Филипино († 1599); рицар на Малтийския орден. Воюва в Унгария срещу турците и в Савоя срещу французите, където умира след двубой с херцога на Креки.
  • Маргарита (неизв.), монахиня.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. don Amedeo di Savoia. // Treccani. Посетен на 13.12.2019.
  2. Langosco, Beatrice. //

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]