Мориц (Саксония)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мориц
12-ти курфюрст на Свещената Римска империя
херцог на Албертинска Саксония
Moritz Sachsen.JPG
Лични данни
Управление 1541 – 1549
Други титли херцог на Саган
Роден
Починал
9 юли 1553 г. (32 г.)
Погребан в княжеската гробна капела в катедралата на Фрайберг
Предшественик Йохан Фридрих I (Саксония)
Наследник Август
Семейство
Династия Албертинските Ветини
Баща Хайнрих IV Благочестиви
Брак Агнес фон Хесен
Потомци Анна
Герб Blason Jean-Georges IV de Saxe.svg
Мориц в Общомедия

Мориц (на немски: Moritz von Sachsen, * 21 март 1521 във Фрайберг, † 11 юли 1553 при Сиверсхаузен в регион Хановер) от рода на Албертинските Ветини е от 1541 г. херцог на Албертинска Саксония, от 1541 – 1549 г. херцог на Саган и от 1547 г. курфюрст на Свещената Римска империя. Той е един от най-важните противници на император Карл V при реформацията на империята.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е първият син на още католическия херцог Хайнрих IV Благочестиви (1473 – 1541) и на протестантската му съпруга Катарина от Мекленбург (1487 – 1561), дъщеря на херцог Магнус II от Мекленбург. През 1536 г. баща му става протестант.

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Мориц се сгодява през 1539 г. и се жени на 11 януари 1541 г. за принцеса Агнес фон Хесен (1527 – 1555), дъщеря на ландграф Филип I от Хесен.

Двамата имат две деца:

  • дъщеря Анна (* 23 декември 1544, † 18 декември 1577), която куца и се омъжва на 24 август 1561 г. в Лайпциг за Вилхелм I от Орания-Насау, с когото има шест деца.
  • син Албрехт (* 28 ноември 1545, † 12 април 1546).

Управление[редактиране | редактиране на кода]

През август 1541 г. умира баща му и той става херцог на Албертинска Саксония.

Мориц участва в походите на Карл V против турците и французите, конфискува обаче католическа църковна собственост и натрупва голямо богатство. Веднага след битката при Мюлберг на 4 юни 1547 г. Карл V го издига във военния лагер за курфюрст на Саксония.

На 25 февруари 1548 г. Карл V го издига тържествено на събранието в Аугсбург за курфюрст на Саксония с надеждата Мориц да стане отново католик. От 1552 г. Мориц е в съюз с френския крал Анри II против Карл V.

На 9 юли 1553 г. Мориц печели битката при Сиверсхаузен при Лерте заедно с княз Хайнрих II от Брауншвайг-Волфенбютел против маркграф Албрехт II Алкибиадес от Бранденбург-Кулмбах, но е тежко ранен и умира във военния лагер на 32 години от инфекция на раната след два дена на 11 юли 1553 г. Погребан е в княжеската гробна капела в катедралата на Фрайберг.

Понеже Мориц няма мъжки наследник, по-малкият му брат Август (1526 – 1586), поема службата курфюрст и му издига паметник в Дрезден. Вдовицата му се омъжва след две години за херцог Йохан Фридрих Средни от Саксония (1529 – 1595) и умира след половин година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Politische Korrespondenz des Herzogs und Kurfürsten Moritz von Sachsen. 6 Bde., 1900 – 2006. Hrsg. v. der Historischen Kommission der Sächsischen Akademie der Wissenschaften.
  • Johannes Herrmann, Moritz von Sachsen. Sax-Verlag, Beucha 2003, ISBN 978-3-934544-47-5.
  • Georg Voigt, Moritz von Sachsen, Leipzig 1876.
  • Erich Brandenburg, Moritz von Sachsen, Bd. I, Leipzig 1899.
  • Günther, Wartenberg, Landesherrschaft und Reformation. Moritz von Sachsen und die albertinische Kirchenpolitik bis 1546. Weimar 1988.
  • Karlheinz Blaschke, Moritz von Sachsen, Ein Reformationsfürst der zweiten Generation. Göttingen 1983.
  • Hans Baumgarten, Moritz von Sachsen, Berlin 1941.
  • Hof und Hofkultur unter Moritz von Sachsen (1521 – 1553), hrsg. von André Thieme und Jochen Vötsch, unter Mitarbeit von Ingolf Gräßler im Auftrag des Vereins für sächsische Landesgeschichte, Beucha 2004.