Мориц (Саксония)
| Мориц | |
|---|---|
|
12-и курфюрст на Свещената Римска империя херцог на Албертинска Саксония |
|
 |
|
| Управление | 1541 – 1549 |
| Наследил | Йохан Фридрих I (Саксония) |
| Наследник | Август |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | княжеската гробна капела в катедралата на Фрайберг |
| Други титли | херцог на Саган |
| Семейство | |
| Династия | Албертинските Ветини |
| Баща | Хайнрих IV Благочестиви |
| Брак | Агнес фон Хесен |
| Потомци | Анна |
| Герб |
 |
| Мориц в Общомедия | |
Мориц (на немски: Moritz von Sachsen, * 21 март 1521 във Фрайберг, † 11 юли 1553 при Сиверсхаузен в регион Хановер) от рода на Албертинските Ветини е от 1541 г. херцог на Албертинска Саксония, от 1541 – 1549 г. херцог на Саган и от 1547 г. курфюрст на Свещената Римска империя. Той е един от най-важните противници на император Карл V при реформацията на империята.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е първият син на още католическия херцог Хайнрих IV Благочестиви (1473 – 1541) и на протестантската му съпруга Катарина от Мекленбург (1487 – 1561), дъщеря на херцог Магнус II от Мекленбург. През 1536 г. баща му става протестант.
Брак[редактиране | редактиране на кода]
Мориц се сгодява през 1539 г. и се жени на 11 януари 1541 г. за принцеса Агнес фон Хесен (1527 – 1555), дъщеря на ландграф Филип I от Хесен.
Двамата имат две деца:
- дъщеря Анна (* 23 декември 1544, † 18 декември 1577), която куца и се омъжва на 24 август 1561 г. в Лайпциг за Вилхелм I от Орания-Насау, с когото има шест деца.
- син Албрехт (* 28 ноември 1545, † 12 април 1546).
Управление[редактиране | редактиране на кода]
През август 1541 г. умира баща му и той става херцог на Албертинска Саксония.
Мориц участва в походите на Карл V против турците и французите, конфискува обаче католическа църковна собственост и натрупва голямо богатство. Веднага след битката при Мюлберг на 4 юни 1547 г. Карл V го издига във военния лагер за курфюрст на Саксония.
На 25 февруари 1548 г. Карл V го издига тържествено на събранието в Аугсбург за курфюрст на Саксония с надеждата Мориц да стане отново католик. От 1552 г. Мориц е в съюз с френския крал Анри II против Карл V.
На 9 юли 1553 г. Мориц печели битката при Сиверсхаузен при Лерте заедно с княз Хайнрих II от Брауншвайг-Волфенбютел против маркграф Албрехт II Алкибиадес от Бранденбург-Кулмбах, но е тежко ранен и умира във военния лагер на 32 години от инфекция на раната след два дена на 11 юли 1553 г. Погребан е в княжеската гробна капела в катедралата на Фрайберг.
Понеже Мориц няма мъжки наследник, по-малкият му брат Август (1526 – 1586), поема службата курфюрст и му издига паметник в Дрезден. Вдовицата му се омъжва след две години за херцог Йохан Фридрих Средни от Саксония (1529 – 1595) и умира след половин година.
Лукас Кранах Млади: Мориц от Саксония в достехи (1578)
Мориц в княжеско шествие в Дрезден
Паметник на Мориц в Дрезден
Агнес от Хесен
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Politische Korrespondenz des Herzogs und Kurfürsten Moritz von Sachsen. 6 Bde., 1900 – 2006. Hrsg. v. der Historischen Kommission der Sächsischen Akademie der Wissenschaften.
- Johannes Herrmann, Moritz von Sachsen. Sax-Verlag, Beucha 2003, ISBN 978-3-934544-47-5.
- Georg Voigt, Moritz von Sachsen, Leipzig 1876.
- Erich Brandenburg, Moritz von Sachsen, Bd. I, Leipzig 1899.
- Günther, Wartenberg, Landesherrschaft und Reformation. Moritz von Sachsen und die albertinische Kirchenpolitik bis 1546. Weimar 1988.
- Karlheinz Blaschke, Moritz von Sachsen, Ein Reformationsfürst der zweiten Generation. Göttingen 1983.
- Hans Baumgarten, Moritz von Sachsen, Berlin 1941.
- Hof und Hofkultur unter Moritz von Sachsen (1521 – 1553), hrsg. von André Thieme und Jochen Vötsch, unter Mitarbeit von Ingolf Gräßler im Auftrag des Vereins für sächsische Landesgeschichte, Beucha 2004.
| |||||||||||||
