Фридрих II (Саксония)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Фридрих II.

Фридрих II
Friedrich II
курфюрст на Саксония и маркграф на Майсен
Friedrich II. der Sanftmütige, Kurfürst von Sachsen (AT KHM GG4793).jpg
Роден
Починал
ПогребанМайсенска катедрала, Майсен, Федерална република Германия

Религияхристиянство
Управление
Период14281464
Други титлиландграф на Тюрингия
Coat of arms of Saxony.svg
Семейство
РодВетини
БащаФридрих I (Саксония)
МайкаКатарина от Брауншвайг-Люнебург
Братя/сестриАнна Саксонска (1420 – 1462)
Катарина Саксонска (1421 – 1476)
Хайнрих от Саксония (1422 – 1435)
Вилхелм III (Саксония)
Зигисмунд от Саксония
СъпругаМаргарета Австрийска (1416 – 1486) (3 юни 1431 – 7 септември 1464)
ДецаАмалия Саксонска (1436 – 1501)
Анна Саксонска (1437 – 1512)
Ернст (Саксония)
Албрехт III (Саксония)
Фридрих II в Общомедия

Фридрих II „Кроткия“ (на немски: Friedrich II der Sanftmütige; * 22 август 1412, Лайпциг; † 7 септември 1464, Лайпциг) от род Ветини, е от 1428 до 1464 г. курфюрст на Курфюрство Саксония, маркграф на Майсен и ландграф на Тюрингия (1440 – 1445).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е първият син на курфюрст Фридрих I (1370 – 1428) и на Катарина фон Брауншвайг-Люнебург (1395 – 1442) от род Велфи.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих II, худ. Антони Бойс

През 1428 г. Фридрих II наследява баща си и управлява заедно с братята си Вилхелм III Смели, Хайнрих и Зигисмунд.

Хуситски войни[редактиране | редактиране на кода]

До 1432 година Фридрих II защитава своите владения от опустошителните набези на хуситите. През 1431 година взема участие в кръстоносния поход против хуситите, приключил с поражение при Тауса. През 1433 г. Ветините сключват мир с хуситите.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Ловък и комбинативен, Фридрих навсякъде търси само лична изгода. След смъртта на бездетния ландграф на Тюрингия Фридрих Миролюбиви (1440), Фридрих и неговият брат, Вилхелм, получават в наследство и неговите земи. Това наследство послужва като повод за открита борба между братята. Вилхелм, чувствайки се обиден от подялбата на наследството при Алтенбургското деление, встъпва в тайни отношения с архиепископа на Магдебург. Военните действия започва Фридрих. Той напада в 1445 година Тюрингия и така започва Саксонската братска война, завършила през 1451 година с Наумбургски мир. Фридрих встъпва в съюз с Хабсбургите, а Вилхелм получава помощ от Бохемия, наемайки от нея 9000 войници.

Непосредствено след тази война става така нареченото „Саксонско отвличане на принцовете“ (Sächsischer Prinzenraub). Оскърбеният от Фридрих дворянин Кунц фон Кауфунген, съвместно с други дворяни, през 1455 г. отвлича от Алтенбургския замък двамата сина на Фридрих, Ернст и Албрехт, но те скоро са върнати.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Маргарета Австрийска, худ. Антони Бойс, ок 1579 г.

На 3 юни 1431 г. той се жени в Лайпциг за Маргарета Австрийска (* 1416/1417, † 12 февруари 1486), дъщеря на херцог Ернст Железни от Австрия от Хабсбургите. Двамата имат осем деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]