Фридрих II (Саксония)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Фридрих II.

Фридрих II
Friedrich II
курфюрст на Курфюрство Саксония, маркграф на Майсен и ландграф на Тюрингия
Saxonia Museum für saechsische Vaterlandskunde I 23.jpg
Курфюрст Фридрих II от Саксония Кроткия
Роден
Починал
Погребан Майсенска катедрала, Майсен, Германия

Религия Християнство
Coat of arms of Saxony.svg
Семейство
Род Ветини
Баща Фридрих I (Саксония)
Майка Катарина от Брауншвайг-Люнебург
Братя/сестри Анна Саксонска (1420 – 1462)
Катарина Саксонска (1421 – 1476)
Хайнрих от Саксония (1422 – 1435)
Вилхелм III (Саксония)
Зигисмунд от Саксония
Съпруга Маргарета Австрийска (1416 – 1486) (3 юни 1431 – 7 септември 1464)
Деца Амалия Саксонска (1436 – 1501)
Анна Саксонска (1437 – 1512)
Ернст (Саксония)
Албрехт III (Саксония)
Фридрих II в Общомедия

Фридрих II „Кроткия“ (на немски: Friedrich II der Sanftmütige, * 22 август 1412 в Лайпциг, † 7 септември 1464 в Лайпциг) от род Ветини е от 1428 до 1464 г. курфюрст на Курфюрство Саксония, маркграф на Майсен и ландграф на Тюрингия (1440 – 1445).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

худ. Антони Бойс

Той е първият син на курфюрст Фридрих I (1370 – 1428) и на Катарина от Брауншвайг-Люнебург (1395 – 1442) (от род Велфи).

Управление[редактиране | редактиране на кода]

През 1428 г. той наследява баща си и управлява заедно с братята си Вилхелм III Смели, Хайнрих и Зигисмунд.

Хуситски войни[редактиране | редактиране на кода]

До 1432 година той е защитава своите владения от опустошителните набези на хуситите. През 1431 година взема участие в кръстоносния поход против хуситите, приключил с поражение при Тауса. През 1433 г. Ветините сключват мир с Хуситите.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Ловък и комбинативен, Фридрих навсякъде търси само лична изгода. След смъртта на бездетния ландграф на Тюрингия Фридрих Миролюбиви (1440), Фридрих и неговият брат, Вилхелм, получават в наследство и неговите земи.

Това наследство послужва като повод за открита борба между братята. Вилхелм, чувствайки се обиден от подялбата на наследството при Алтенбургското деление, встъпва в тайни отношения с архиепископа на Магдебург. Военните действия започва Фридрих. Той напада в 1445 година Тюрингия, и така започва Саксонската братска война, завършила през 1451 година с Наумбургски мир. Фридрих встъпва в съюз с Хабсбургите, а Вилхелм получава помощ от Бохемия, наемайки от нея 9000 войници.

Непосредствено след тази война става така нареченото „Саксонско отвличане на принцовете“ (Sächsischer Prinzenraub). Оскърбеният от Фридрих, дворянин Кунц фон Кауфунген, съвместно с други дворяни, отвлича през 1455 година от Алтенбургския замък двамата сина на Фридрих, Ернст и Албрехт, но те скоро върнати.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

съпруга Маргарета Австрийска, худ. Антони Бойс, ок 1579 г.

На 3 юни 1431 г. той се жени в Лайпциг за Маргарета Австрийска (* 1416/1417, † 12 февруари 1486), дъщеря на херцог Ернст Железни от Австрия, от Хабсбургите.

Двамата имат осем деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]