Фридрих III (Майсен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Фридрих III.

Фридрих III
ландграф на Тюрингия и маркграф на Майсен
Dresden Fürstenzug 084 (cropped) - Frederick III, Landgrave of Thuringia.JPG
детайл от Княжеско шествие, Дрезден
Лични данни
Управление 1349 – 1381
Роден
1332 г.
Починал
21 май 1381 г. (49 г.)
Предшественик Фридрих I
Наследник Вилхелм I
Семейство
Баща Фридрих II
Майка Мехтхилд/Матилда Баварска
Брак Катарина
Потомци

Фридрих I, Войнственния

Вилхелм II Богатия ,Георг
Герб Wappen Landkreis Meissen.svg
Фридрих III в Общомедия

Фридрих III Строгия (на немски: Friedrich III, der Strenge, der Freundholdige, * 14 декември 1332 в Дрезден, † 21 май 1381 в Алтенбург) от род Ветини е от 1349 г. до 1381 г. ландграф на Тюрингия и маркграф на Майсен.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-голямият син на маркграф Фридрих II († 18 ноември 1349) и Мехтхилд/Матилда Баварска (* 1309/1313, † 2 юли 1346), дъщеря на император Лудвиг Баварски и Беартикс фон Швейдниц.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на баща му през 1349 г. той го последва и управлява Тюрингия и Майсен заедно с братята си Балтазар († 1406) и Вилхелм I († 1407).

Заедно с Хайнрих II от Хесен той унищожава през 1373 г. рицърския съюз Sternerbund.

Фридрих III и Катарина фон Хенеберг

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих III се жени през 1346 г. за Катарина фон Хенеберг († 15 юли 1397 в Кобург), втората от четирите дъщери на граф Хайнрих VIII от Хенеберг-Шлойзинген и съпругата му Ютта фон Бранденбург.

Тя му донася като зестра част от графство Хенеберг (Кобург). Двамата имат четири сина:

Фридрих III умира през 1381 г. в Алтенбург и е погребан в княжеската капела на манастир Алтцела. Според неговото завещание съпругата му поема регентството за малолетните си синове.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Heinrich Theodor Flathe: Friedrich III. der Strenge, Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 7. Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 565–567.