Георг Брадати
| Георг Брадати | |
|---|---|
| херцог на Саксония херцог на Саган |
|
.jpg)
худ. Лукас Кранах Стари ок. 1534 - 1539
|
|
| Лични данни | |
| Управление | 1500 – 1539 |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | катедрала Майсен |
| Предшественик | Албрехт III „Храбрия“ |
| Наследник | Хайнрих IV „Благочестиви“ |
| Семейство | |
| Баща | Албрехт III „Храбрия“ |
| Майка | Здена (Сидония) |
| Потомци | Кристина,Магдалена |
| Герб | .svg) |
| Георг Брадати в Общомедия | |
Георг Брадати (на немски: Georg der Bärtige, 27 август 1471 в Майсен, † 17 април 1539 в Дрезден) от род Албертини е херцог на Саксония през 1500 – 1539 г. и херцог на Саган, противник на протестантизма.
Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Той е най-големият син на херцог и маршал Албрехт III „Храбрия“ (1443 – 1500) и на Здена (Сидония) (1449 – 1510), дъщеря на крал Иржи Подебради, крал на Бохемия от Хабсбургите. Сестра му Катарина (1468 – 1524) се омъжва 1484 г. за ерцхерцог Сигизмунд Австрийски. Най-малкият му брат Фридрих (1498 – 1510) е велик магистър на Тевтонския орден през 1498 – 1510 г.
От 1488 г. Георг замества баща си, когато той води войни във Фландрия и Фризия. Той владее латински и се интересува от теология. Той е противник на ученията на Ян Хус и Мартин Лутер и протестантизма и конфискува всичките библии на Лутер през 1523 г.
Георг е женен 38 години за Барбара (1478 – 1534), дъщеря на полския крал Кажимеж IV Ягелончик. След нейната смърт той си оставя от мъка брада и затова получава допълнителното си име Брадатия. Георг умира през 1539 г. в Дрезден и е погребан до съпругата си в гробна капела на катедралата Майсен.
Последван е от по-малкия му брат Хайнрих IV „Благочестиви“ (1473 – 1541), понеже двата му сина Йохан и Фридрих умират преди него.
Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]
Георг Брадати се жени на 21 ноември 1496 г. в Лайпциг за Барбара Полска (1478 – 1534), дъщеря на Кажимеж IV (1427 – 1492), крал на Полша, и на Елизабет Хабсбург (1437 – 1505), дъщеря на римско-немския крал Алберт II. Двамата имат децата:
- Христоф (* 8 септември 1497 в Дрезден, † 5 декември 1497 в Лайпциг), наследствен принц на Саксония
- Йохан (1498 – 1537), наследствен принц на Саксония ∞ Елизабет фон Хесен (1502 – 1557)
- Волфганг (* 1499, † 12 януари 1500 в Дрезден)
- Ана (* 21 януари 1500, † 23 януари 1500)
- Христоф (*/† 27 май 1501)
- Агнес (* 7 януари 1503, † 16 април 1503)
- Фридрих (1504 – 1539), наследствен принц на Саксония ∞ Елизабет от Мансфелд-Фордерорт
- Кристина (1505 – 1549), ∞ 1523 ландграф Филип I от Хесен
- Магдалена (1507 – 1534) ∞ 1524 курфюрст Йоахим II от Бранденбург
- Маргарета (* 7 септември 1508 в Дрезден, † между 7 септември и 19 декември 1510)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Heiko Jadatz, Christian Winter (Hrsg.): Akten und Briefe zur Kirchenpolitik Herzog Georgs von Sachsen. Bd. 3: 1528 – 1534. Böhlau, Köln u.a. 2010.
- Christoph Volkmar: Reform statt Revolution. Die Kirchenpolitik Herzog Georgs von Sachsen 1488 – 1525. Mohr Siebeck, Tübingen 2008, ISBN 978-3-16-149409-3.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Hertzog Georgens zu Sachssen Bergkordenung. Dreßden 1536, Online-Ausgabe der Sächsischen Landesbibliothek – Staats- und Universitätsbibliothek Dresden
- Gemeine Stymmen von der Muentze. Leipzig 1548, Online-Ausgabe der Sächsischen Landesbibliothek – Staats- und Universitätsbibliothek Dresden
