Випрехт (Гройч)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Випрехт (Гройч)
маркграф на Майсен и на Лужица
Wiprecht groitzsch tomb cover.jpg
Надгробие на граф Випрехт, в църквата Св. Лавренций в Пегау
Лични данни
Управление 1123
Роден
1050 г.
Починал
22 май 1124 г. (74 г.)
Предшественик Хайнрих II (Майсен)
Наследник Конрад I (Майсен)
Семейство
Династия Алтмарк
Баща Випрехт I от Балсамгау
Майка Сигена от Лайнунген
Випрехт (Гройч) в Общомедия

Випрехт Стари (на немски: Wiprecht von Groitzsch, der Ältere, * ок. 1050, † 22 май 1124 в Пегау) е като Випрехт II гау-граф в Балсамгау, от 1070 г. граф на Гройч и от 1123 г. като Випрехт (I) маркграф на Майсен и на Лужица.

Той произлиза от благороднически род от Алтмарк. Син е на гауграф Випрехт I от Балсамгау и на Сигена от Лайнунген (* ок. 1025, † пр. 1110), дъщеря на граф Госвин Стари от Грос-Лайнунген и наследничка на Морунген и Гатерслебен. След смъртта на баща му Випрехт расте от 1060 г. в дома на маркграфа на Северната марка, Лотар Удо II в Щаде. Майка му се омъжва след смъртта на баща му около 1050 г. за Фридрих I от Петендорф (* ок. 1025, † ок. 1060) и след неговата смърт по желание на нейния син става третата абатиса на манастир Виценбург.

През 1070 г. Випрехт сменя наследеното си господство Балсамгау с Удо II със замък Гройч в Остерланд. Със свита от 100 души той отива в Бохемия при херцог Вратислав II и става негов съветник. Випрехт е любимец на крал Хайнрих IV. През 1080 г., той се връща отново в замък Гройч.

През 1080 г. Випрехт се бие с Хайнрих IV против геген-крал Рудолф фон Райнфелден и през 1084 г. тръгва с Хайнрих за Рим против папа Григорий VII.

През 1091 г. той основава бенедиктанския манастир Св. Якоб при Пегау.

През 1085 г. Випрехт се жени за Юдит Ческа († 1108), дъщерята на херцог Вратислав и съпругата му Сватава от Полша. Като зестра тя му донася територията в Гау Нисани и територията на днешна Горна Лужица около Бауцен.

След смъртта на съпругата му Юдит през 1108 г. той се жени през 1110 г. за Кунигунда фон Ваймар-Орламюнде (* 1055, † 1140), вдовицата на граф Куно фон Нортхайм († 1103), дъщеря на маркграф Ото I от Майсен. Син му Випрехт III се жени тогава за Кунигунда от Байхлинген, дъщерята на Кунигунда.

През 1113 г. Випрехт се съюзява с ландграф Лудвиг от Тюрингия и граф Зигфрид от Орламюнде против император Хайнрих V. Въстанието е разгромено от граф Хойер фон Мансфелд. Випрехт е осъден на смърт и чрез даване на цялата си собственост до 1117 г. е затворен в имперския замък Трифелс. Той е освободен и през 1118 г. става бург-граф на Магдебург. През 1123 г. той купува от император Хайнрих V даването му на Маркграфство Майсен и Лужица. Лотар фон Суплинбург и саксонските благородници изгонват Випрехт.

През 1124 г. Випрехт получава тежки изгарания от пожар в неговия имот в Хале. Той умира от това в манастир „Св. Якоб“ в Пегау.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

С Юдит Ческа той има децата:[1]

  • Випрехт III Млади (ок. 1088, † 27 януари 1116), женен за Кунигунда от Байхлинген
  • Берта († 16 юни 1144), омъжена за граф Дедо IV от Ветин († 16 декември 1124). Тя наследява Гройч.
  • Хайнрих фон Гройч (* ок. 1090, † 31 декември 1135 в Майнц), граф на Гройч и от 1131 г. като Хайнрих III, маркграф на Лужица, женен за Берта от Гелнхаузен († сл. 1137)

С Кунигунда от Орламюнде той няма деца.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ernst Bernheim: Groitsch, Wiprecht von, der Aeltere. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 9, Duncker & Humblot, Leipzig 1879, S. 711 – 713
  • Alexander Blöthner: Wiprecht von Groitzsch und Kaiser Heinrich IV. Der Aufstieg eines Ritters im 11. Jahrhundert; Untersuchung zur Entstehung von Gefolgschaftsverhältnissen zur Zeit der Investiturstreits; Studie zur Herausbildung des Hochadels im 11./12. Jahrhundert. Selbstverlag, Plothen 2004.
  • Theodor Flathe: Wiprecht von Groitzsch, in: Karl von Weber: Archiv für die sächsische Geschichte, Band 3, Heft 1, Leipzig 1864, S. 82 – 127 Digitalisat der gesamten Ausgabe (PDF, 15,2 MB)
  • Herbert Helbig: Groitzsch, Wiprecht von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 121 f.
  • Marco Innocenti: Wiprecht von Groitzsch. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 22, Bautz, Nordhausen 2003, ISBN 3-88309-133-2, Sp. 1551 – 1556.
  • Vogtherr, Thomas (2001). Wiprecht von Groitzsch und das Jacobspatrozinium des Klosters Pegau. Neues Archiv für sächsische Geschichte. 72: 35 – 53.
  • James Westfall Thompson, Feudal Germany, Volume II, New York, Frederick Ungar Publishing Co., 1928

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]