Рудолф фон Райнфелден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рудолф фон Райнфелден
херцог на Швабия,
немски гегенкрал
Гробната бронзова плоча на Рудолф фон Райнфелден в катедралата на Мерзебург. Тя била позлатена и украсена със скъпоценни камъни и е най-старата бронзова плоча на Средна Европа.
Гробната бронзова плоча на Рудолф фон Райнфелден в катедралата на Мерзебург. Тя била позлатена и украсена със скъпоценни камъни и е най-старата бронзова плоча на Средна Европа.

Роден
1025 г.
Починал
Погребан Мерзебург, Федерална република Германия
Управление
Период 1057 – 1079 (херцог);
1077 – 1080 (гегенкрал)
Семейство
Съпруга Аделхайд Торинска
Матилда от Швабия (1059)
Деца Аделхайд фон Райнфелден
Бертхолд фон Райнфелден
Агнес фон Райнфелден
Рудолф фон Райнфелден в Общомедия

Рудолф фон Райнфелден (на немски: Rudolf von Rheinfelden, Rudolf von Schwaben; * ок. 1025; † 15 или 16 октомври 1080 при Хоенмьолсен) е херцог на Швабия от 1057 до 1079 г. и от 1077 до 1080 г. немски гегенкрал.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Печат на Рудолф фон Райнфелден на документ от 25 март 1079

Фамилията му принадлежи към големите бургундски родове. Син е на граф Куно фон Райнфелден († 1026). Роднина е на крал Рудолф II от Бургундия (912 – 37). Той е братовчед на херцозите на Лотарингия и роднина на Лиудолфингите. Това му дава допълнително право да бъде кандидат при изборите на крал.

Рудолф е през 1048 г. граф в Зизгау при Райнфелден на границата между Швабия и Бургундия. Той е издигнат през 1057 г. от Агнес Поатиенска на херцог на Швабия. Тогава Рудолф отвлича нейната единадесетгодишна дъщеря Матилда, по-голяма сестра на крал Хайнрих IV, от един манастир на епископ Румолд от Констанц († 1069), където е дадена за възпитаване, и се сгодява за нея. Двамата се женят през края на 1059 г. Матилда умира на 12 май 1060 г. Рудолф има с нея вероятно син, Бертхолд I (* 1060; † 18 май 1090), херцог на Швабия (1079 – 1090).

През 1066 г. той се жени за Аделхайд Торинска († 1079), вдовица на граф Гиг I д’Албон († 1063/1070), дъщеря на граф Ото от Савоя и втората му съпруга Аделхайд от Суза.[1] Аделхайд е сестра на Берта, съпругата на Хайнрих IV от 1066 г. Така Рудолф е отново зет на Хайнрих. Двамата имат дъщеря Агнес († 1111), която омъжват за херцог Бертхолд II от Церинген.

Рудолф показва отрязаната си ръка

Рудолф е първо поддръжник на своя зет, крал Хайнрих IV, по време на въстанията в Саксония през първата половина на седемдесетте години. По време на конфликтите по инвеститурата той отива при опозицията, от която е избран на 15 март 1077 г. във Форхайм за геген-крал. На 26 март 1077 г. в Майнц той е осветен за крал от архиепископ Зигфрид I от Майнц и веднага заминава за Саксония, където най-много го почитат.

През края на май 1077 г. в Улм Хайнрих IV взема на всички бунтуващи се князе службите и дадените им владения и обявява смъртна присъда на привържениците им. Последва война.

На 7 март 1080 г. на синод папа Григорий VII обявява Рудолф за легитимен крал. На 25 юни 1080 г. Хайнрих IV избира Виберт от Равена за геген-папа. Започва гражданска война.

При военните действия за владението в Свещената Римска империя той умира след тежко нараняване в битката при Хоенмьолсен от 15 октомври 1080 г., при която Хайнрих IV избягва. Един от рицарите на Хайнрих IV отрязва дясната ръка на геген-краля Рудолф и го пробожда с меч в корема. Рудолф умира един ден след това и е погребан в катедрала на Мерзебург.

Хейнар Шилинг пише през 1919 г. драмата „König Rudolf“.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Рудолф фон Райнфелден има с първата си съпруга Матилда Швабска ( * октомври 1048; † 12 май 1060) вероятно син:

  • Бертхолд I (* 1060; † 18 май 1090), херцог на Швабия (1079 – 1090)

Рудолф фон Райнфелден има с втората си съпруга Аделхайд Торинска (* 1052, † 1079) децата:[2][3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ian Stuart Robinson, Bertholds und Bernolds Chroniken. Helga Robinson-Hammerstein, Wiss. Buchgesellschaft, Darmstadt 2002. ISBN 3-534-01428-6.
  • Heinz Bruns, Das Gegenkönigtum Rudolfs von Rheinfelden und seine zeitpolitischen Voraussetzungen. Berlin 1939.
  • Oscar Grund, Die Wahl Rudolfs von Rheinfelden zum Gegenkönig. Leipzig 1870.
  • Wilhelm Klemer, Der Krieg Heinrichs IV. gegen Rudolf den Gegenkönig 1077 – 1080. Küstrin 1889.
  • Hermann Jakobs, Rudolf von Rheinfelden und die Kirchenreform. In: Josef Fleckenstein: Investiturstreit und Reichsverfassung (= Vorträge und Forschung; VuF XVII). Sigmaringen 1973, S. 87 – 116.
  • Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. 4
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 265.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 25.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Savoy 1, genealogy.euweb.cz
  2. Rudolf von Rheinfelden, fmg.ac
  3. Rudolph I, Duke of Swabia, Holy Roman Emperor, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]