Рудолф фон Райнфелден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гробната бронзова плоча на Рудолф фон Райнфелден в катедралата на Мерзебург. Тя била позлатена и украсена със скъпоценни камъни и е най-старата бронзова плоча на Средна Европа.
Печат на Рудолф фон Райнфелден на документ от 25 март 1079

Рудолф фон Райнфелден (на немски: Rudolf von Rheinfelden, Rudolf von Schwaben; * 1025; † 15 или 16 октомври 1080 при Хоенмьолсен) е херцог на Швабия от 1057 г. до 1079 г. и от 1077 г. до 1080 г. немски гегенкрал.

Рудолф е през 1048 г. граф в Сисгау при Райнфелден на границата между Швабия и Бургундия. Фамилията му принадлежи към голямите бургундски родове. Той е син на граф Куно фон Райнфелден. Роднина е на крал Рудолф II от Бургундия ((912-37). Той е братовчед на херцозите на Лотарингия и роднина на Лиудолфингите. Това му дава допълнително право да бъде кандидат при изботите на крал.

Рудолф е издигнат през 1057 г. Рудолф фон Райнфелден от императрица Агнес за херцог на Швабия. Тогава Рудолф отвлича нейната единадесетгодишна дъщеря Матилда, по-голяма сестра на крал Хайнрих IV, от един манастир на епископ Румолд от Констанц, където е дадена за възпитаване, и се сгодява за нея. Двамата се женят през края на 1059 г. Матилда умира на 12 май 1060 г. Рудолф има с нея вероятно син, Бертхолд I (* 1060; † 18 май 1090), херцог на Швабия (1079–1090).

През 1066 г. той се жени за Аделхайд Торинска († 1079), дъщеря на граф Ото от Савоя и втората му съпруга Аделхайд от Суза. Аделхайд е сестра на Берта, съпругата на Хайнрих IV от 1066 г. Така Рудолф е отново зет на Хайнрих. Двамата имат дъщеря Агнес († 1111), която омъжват за херцог Бертхолд II от Церинген.

Рудолф е първо поддържник на своя зет, крал Хайнрих IV, по време на въстанията в Саксония през първата половина на седемдесетте години. По време на конфликтите по инвеститурата той отива при опозицията, от която той е избран на 15 март 1077 г. във Форхайм за геген-крал. На 26 март 1077 г. в Майнц той е осветен за крал от архиепископ Зигфрид I и веднага заминава за Саксония, където само най-много го почитат.

През края на май 1077 г. в Улм Хайнрих IV взема на всички бунтуващи се князе сужбите и дадените им владения и обявява смъртна присъда на привържениците им. Последва война.

На 7 март 1080 г. на синод папа Григорий VII обявява Рудолф за легитимен крал. На 25 юни 1080 г. Хайнрих IV избира Виберт от Равена за геген-папа. Започва гражданска война.

При военните действия за владението в Свещената Римска империя той умира след тежко нараняване в битката при Хоенмьолсен от 15 октомври 1080 г. при която Хайнрих IV избягва. Един от рицарите на Хайнрих IV отрязва дясната ръка на геген-краля Рудолф и го прободва с меч в корема. Рудолф умира един ден след това и е погребан в катедрала на Мерзебург.

Хейнар Шилинг пише през 1919 г. драмата "König Rudolf".

Източници[редактиране | edit source]

  • Ian Stuart Robinson, Bertholds und Bernolds Chroniken. Helga Robinson-Hammerstein, Wiss. Buchgesellschaft, Darmstadt 2002. ISBN 3-534-01428-6.
  • Heinz Bruns, Das Gegenkönigtum Rudolfs von Rheinfelden und seine zeitpolitischen Voraussetzungen. Berlin 1939.
  • Oscar Grund, Die Wahl Rudolfs von Rheinfelden zum Gegenkönig. Leipzig 1870.
  • Wilhelm Klemer, Der Krieg Heinrichs IV. gegen Rudolf den Gegenkönig 1077-1080. Küstrin 1889.
  • Hermann Jakobs, Rudolf von Rheinfelden und die Kirchenreform. In: Josef Fleckenstein: Investiturstreit und Reichsverfassung (= Vorträge und Forschung; VuF XVII). Sigmaringen 1973, S. 87–116.