Берта Савойска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Берта.
Берта Савойска
кралица на Германия и императрица на Свещената Римска империя
Bertha of Savoy, the Holy Roman Empress, was dong a penance barefoot.jpg
Каещата се Берта в Каноса, илюстрация от 16 век
Управление13 юли 1066 – 27 декември 1087 (Кралица консорт на Германия)
31 март 1084 – 27 декември 1097 (Императрица на Свещената Римска империя)
Коронация31 март 1084 в Рим
НаследилаАгнес Поатиенска
Наследена отАделхайд Киевска
Лични данни
Родена
Починала
27 декември 1087 г. (36 г.)
Погребана вМайнц, от 1088 г. в Шпайерската катедрала
Други титлиКралица консорт на Италия
Семейство
ДинастияСавоя по рождение
Салическа династия по брак
БащаОто I Савойски
МайкаАделхайд от Суза
БракХайнрих IV
ПотомциАделхайд
Хайнрих
Агнес
Конрад II
Хайнрих V
ГербArms of the House of Savoy.svg Shield and Coat of Arms of the Holy Roman Emperor (c.1200-c.1300).svg
Берта Савойска в Общомедия

Берта Савойска или Берта Торинска (на немски: Bertha von Savoyen, Bertha von Turin; на италиански: Berta di Savoia, Berta di Torino * 21 септември 1051, † 27 декември 1087 в Майнц) е като съпруга на император Хайнрих IV кралица на Германия (1066 – 1087) и императрица на Свещената Римска империя (1084 – 1087).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Берта според френския историк Самюел Гишенон в неговата „Генеалогична история на Кралски дом Савоя“ е дъщеря на графа на Mориен, Аоста и Шабле Ото I Савойски и на маркграфинята на Торино и Суза Аделхайд.[1] Баща ѝ Ото е най-малкият син на графа на Мориен, Аоста и Шабле Хумберт I Белоръки и на съпругата му Аксиленда или Аксилия, както се потвърждава от документ n° XXVII на Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti.[2] Майка ѝ според Гишенон произлиза от рода на Ардуините и е дъщеря на маркграфа на Торино и Суза Оделрик Манфред II и на графиня Берта Миланска от Отбертините.[3] Ото е нейният трети съпруг.

Берта има трима братя и една сестра:

  • Петер Савойски[4] (* ок. 1047/1049, † 9 август 1078, убит), 4-ти граф на Савоя, Аоста, Мориен и Шабле, също маркграф на Суза до 1046 г. под регентството на майка си, от 1064 г. съпруг на Агнес Поатиенска (Аквитанска)
  • Амадей Савойски[4] (* ок. 1048/1050, † 26 януари 1080), 1078 наследник на брат си Петер като 5-и граф на Савоя, маркграф на Суза с името Амадей II Савойски, съпруг на Йохана Женевска
  • Аделхайд Торинска (* ок. 1052/1053, † нач. на 1079), вероятна съпруга на Гиг IV, граф на Албон, а от 1066 г. – на Рудолф Швабски,[5] херцог на Швабия, който през 1077 г. е избран за Крал на римляните от някои германски принцове в опозиция на Хайнрих IV.
  • Ото († ок. юни 1095/1099), споменат от Самюел Гишенон,[6] погрешно считан за епископ на Асти (1073/1079).[7]

Берта има вероятно и двама полубратя и една полусестра от първия брак на майка си с Херман IV Швабски, херцог на Швабия от 1030 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години, годеж и сватба[редактиране | редактиране на кода]

Берта е спомената индиректно в документ № VII от 1057 г. на „Документи на Провостура Улкс, събрани и пренаредени хронологично до 1300 г.“, в който родителите ѝ заедно с братята на баща ѝ Петер и Амадей и неговите дъщери правят дарение на църквата в Улкс.[4]

Още като малка Берта е сгодена на 25 декември 1055 г. в Цюрих за херцога на Бавария Хайнрих IV Франконски от Салическата династия, син на германския крал Хайнрих III Черния и на втората му съпруга Агнес Поатиенска,[8] които желаят да се съюзят с Дом Савоя. Преди още да бъде отпразнуван бракът обаче баща му Хайнрих III умира през 1056 г. Управляващите империята веднага отнемат наследника от надзора и благотворното влияние на майка му Агнес. Императрицата, лишена от власт и отстранена от кралството, се оттегля в манастир в Рим. Сватбата на Хайнрих с Берта е отпразнувана в Германия с голямо великолепие във великолепния замък в Требур на 13 юли 1066 г., както съобщава Аналиста Саксо.[9]

Опит за развод[редактиране | редактиране на кода]

Император Хайнрих IV на миниатюра.

През юни 1069 г. във Вормс на Събора на князете Хайнрих IV моли папата да анулира брака, като сочи клеветническа към майка си причина. Това действие е предшествано от факта, че Берта не се появява в кралските дипломи от 5 август 1068 г. Моментът на развода не е случаен: и херцог Рудолф фон Райнфелден се опитва безуспешно да се разведе със съпругата си Аделхайд Торинска – сестра на Берта. Напразно Агнес Поатиенска, след оттеглянето си, моли сина си да не се обезчестява с поведението ѝ; напразно семейството на булката, близко до каузата на папските р еформатори,[10] го заплашва. Той упорито настоява и свиква Събор в Майнц, който да обсъди проблема му. Съпругата му Берта се оттегля в Абатство „Лорш“ и чака в молитви съдбата ѝ да се изпълни. Папа Александър II е представен на събора от Петър Дамиани, на когото дава съответните инструкции. Дамиани със своето вдъхновено красноречие убеждава всички в доброжелателността на причините на Агнес и Хайнрих е убеден да отложи въпроса.[8] Въпреки този негов опит за развод той има деца от Берта.

Унижение в Каноса и последни години[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Унижение в Каноса
Портрет на Берта в Каноса, носеща бъдещия император Конрад II. Палацо Мадама, Торино

Управлението на съпруга на Берта Хайнрих IV се характеризира с опит за укрепване на имперската власт. В действителност става въпрос за намиране на труден баланс, за да се осигури верността на благородниците от една страна, без да се губи подкрепата на папата от друга. Хайнрих поставя и двете неща в опасност, когато решава да даде вакантния Милански диоцез. Това предизвиква конфликт с наследника на папа Александър II – Григорий VII. Конфликтът влиза в историята с името Борба за инвеститура. Папата отлъчва краля на Германия и това е първият път, когато монарх е отлъчен. Това има ужасни последици и Хайнрих решава да отиде в Италия, за да се срещне с папата лично. До този момент Берта се смята за бедна жена, смазана от арогантността на съпруга си. При това обстоятелство тя се оказва доста силна: забравяйки преживените унижения и насилие, тя единствена насърчава съпруга си и, разчитайки на подкрепата на родното си семейство, го придружава в пагубното пътуване, предприето да моли папата да отпусне жадуваната прошка.

Зимата на 1077 г. е много тежка. От 25 до 28 януари 1778 г. в Каноса, където е папата, Хайнрих бос, полугол, изтощен, унижен и вцепенен трябва да чака три дена и три нощи коленичил пред портала на Замъка на Матилда, за да бъде допуснат до него (т. нар. Унижение в Каноса). Майката на Берта – Аделхайд от Суза и брат ѝ граф Амадей II са посредници между двете сили.[11] Тяхната помощ води до множество предимства за семейството ѝ като получаване на Бюже, както и признаване на правата и даване на феода Маркграфство Ивреа на майка ѝ Аделхайд.[12][13]

Надгробен камък на Берта в Шпайерската катедрала, Шпайер, Германия.

Няколко дни по-късно Берта се връща със съпруга си в Германия, където поведението на Хайнрих не среща удовлетворението на поданиците му: мнозина му обръщат гръб. На 15 март във Форххайм немските князе избират за император съперника му Рудолф Швабски, съпруг на сестрата на Берта, който дълго време оспорва трона му. Рудолф е коронясан в Майнц от архиепископ Зигфрид. Хайнрих два пъти побеждава съперника си в битка и на 7 март 1080 г. папата отново го отлъчва с обвинението, че не е спазил договореното в Каноса и че е попречил на уговорения събор да се проведе в Аугуста. Докато Хайнрих IV воюва, съпругата му бавно започва да линее.

На 31 март 1084 г. Берта е коронясана за императрица в Рим, където е със съпруга си.

Тя умира в Майнц,[14] погълната от болка, на 36 години на 27 декември 1087 г.,[15] където е и погребана според Annales Sancti Disibodi.[16] През 1088 г. тленните ѝ останки по заповед на съпруга ѝ император[16] са преместени и погребани в Шпайерската катедрала,[17] в гробниците на принцовете от Франконския дом. Съпругът ѝ се жени за втори път за Аделхайд – киевска княгиня.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 13 юли 1066 в замъка в Требур за Хайнрих IV (* 11 ноември 1050, Гослар; † 7 август 1106, Лиеж), германски крал и император на Свещената Римска империя, от когото има трима сина и две дъщери:

  • Аделхайд (* 1070, † 4 юни пр. 1079), погребана в катедралата на Шпайер, както се споменава в документа на нейния баща Хайнрих IV от 1102 г.[18]
  • Хайнрих (* 1/2 август 1071 в Харцбург, † 2 август 1071, пак там); гробът му в замъка Харцбург е разрушен от селяни три години по-късно заедно с този на чичо му херцог Конрад II, който също умира като бебе;[19] след това е погребан в катедралата на Шпайер, както се споменава в документа на баща му Хайнрих IV от 1102 г.[18]
  • Агнес (* 1072, † 24 септември 1143, погребана в манастира Клостернойбург); ∞ 1. 1086/1087 за Фридрих I фон Хоенщауфен (* 1050; † пр. 21 юли 1105), от 1079 до смъртта си първият херцог на Швабия от фамилията Хоенщауфен, от когото има единадесет деца. 2. 1106 за Леополд III (* 1073 в Мелк, † 15 ноември 1136 при Клостернойбург), от 1095 до 1136 г. маркграф на Остаричи (Баварска Източна марка), маркграф на Австрия[20] , от когото има десет деца.
  • Конрад II (* 12 февруари 1074, † 27 юли 1101[21]), херцог на Лотарингия, сърегент на Свещената Римска империя (1087 – 1098), ∞ 1095 вероятно за Констанция Сицилианска (* 1082, † сл. 1135) или за Максила († сл. 1137), и двете дъщери на великия граф на Сицилия Роже I Сицилиански[22] , от която няма деца.
  • Хайнрих V (* 8 януари 1081 или 1086, † 23 май 1125 в Утрехт), rex romanorum от 1098, император на римляните (1111 – 1125), ∞ 1114 в Утрехт за Матилда (Мод) (* 7 февруари 1102, † 10 септември 1167), дъщеря на краля на Англия и херцог на Нормандия Хенри I,[23] от която няма деца. Има една извънбрачна дъщеря.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Bruno von Merseburg, Brunonis Saxonicum bellum. Brunos Sachsenkrieg.. Franz-Josef Schmale, Quellen zur Geschichte Kaiser Heinrichs IV., Darmstadt, 1968, S. 191 – 405.
  • Elke Goez, Bertha von Turin, Die Kaiserinnen des Mittelalters, Amalie Fößel, Pustet Verlag, Regensburg 2011, S. 147 – 160.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

references />

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Berta di Savoia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „История“         Портал „История“          Портал „Германия“         Портал „Германия“    
Нормативен контрол
  1. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 205 Посетен на 13 окт. 2021 г.
  2. ↑ Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti, doc. XXVII, pagg 196 e 197. Посетено а 13 окт. 2021 г.
  3. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 200 Посетено на 13 окт. 2021 г.
  4. ↑ а б в Le carte della prevostura d'Oulx raccolte e riordinate cronologicamente fino al 1300, doc. VII, pagg 7 - 10. Посетено на 13 октомври 2021 г.
  5. ↑ Georg Heinrich Pertz (a cura di), Annales et chronica ævi Salici, in Monumenta Germaniæ Historica, volume V, Hannover, Impensis Bibliopolii Aulici Hahniani, 1844, p. 319. (архив от 1 ноември 2019 г.).
  6. ↑ Samuel Guichenon (a cura di), Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Lione, Guillaume Barbier, 1660, p. 207
  7. ↑ Ludovico Vergano, Storia di Asti, parte I, Asti 1951. Ото III, проимперски настроен, поддръжник на антипапа Климент III, е считан от много историци за син на Аделхайд, но всъщност е неин върл враг и се бори с помощта на жителите на Асти, за да вземе териториите от диоцеза на Асти. При смъртта на Аделхайд епископът получава директно от Хайнрих IV титлата „Граф на Асти“.
  8. ↑ а б Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 205
  9. ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus VI, Annalista Saxo, anno 1067, pag 695
  10. ↑ Henry IV of Germany, 1056-1106. Cambridge, Cambridge University Press, 2008. ISBN 978-0521545907. с. 109-111.
  11. ↑ Alain Boucharlat, Savoie, La Fontaine de Siloé, 1997, (ISBN 978-2-86253-221-9, архив), p. 16-17.
  12. ↑ Jean-Marie Mayeur, Luce Pietri, André Vauchez, Marc Vénard, Apogée de la papauté et expansion de la chrétienté (1054-1274) : Histoire du christianisme, vol. 5, Fleurus, coll. « Histoire du christianisme », 2001, 980 p.(ISBN 978-2-7189-0723-9, представяне онлайн архив), p. 73.
  13. ↑ Jacques Lovie, Histoire des Diocèses de France : Chambéry, Tarentaise, Maurienne, vol. 11, Beauchesne, 1979, 301 p. (ISSN 0336-0539), p. 33.
  14. ↑ Estudios genealógicos, heráldicos y nobiliarios en honor de Vicente de Cadenas y Vicent : con motivo del XXV aniversario de la Revista "Hidalguía.", Ediciones Hidalguia, Madrid, volume 2, 1978, 1062 pages, p. 384 (онлайн архив)
  15. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 206
  16. ↑ а б Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus XVII, Annales Sancti Disibodi, anno 1087, pag 9
  17. ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus VI, Annalista Saxo, anno 1088, pag 724
  18. ↑ а б Monumenta Germaniae Historica, Diplomata Heinrichs IV (1077 - 1106), doc. 474, pagg 644 - 646
  19. ↑ Henry IV of Germany, 1056-1106. Cambridge, Cambridge University Press, 2008. ISBN 978-0521545907. с. 98.
  20. ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus XX, Gesta Friderici Imperatoris Ottonis Frisingensis I, par. 8 - 9 - 10, pag 358
  21. ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus XVII, Annales Sancti Disibodi, anno 1101, pag 19
  22. ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus V, Bernoldi Chronicon, anno 1095, pag 463
  23. ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, tomus III, Annales Hildesheimenses continuatio Paderbornensis, anno 1110, pagina 112
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Берта_Савойска&oldid=11512805“.