Конрад II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Конрад II.

Конрад II
римско-немски крал, крал на Италия и Бургундия,
император на Свещената Римска империя
Conrad II (HRE).jpg
Роден
990 г.
Починал
4 юни 1039 г. (49 г.)
Погребан Шпайерска катедрала, Шпайер, Федерална република Германия

Религия християнство
Управление
Период 10241039
Коронация 26 март 1027 (император на Свещената Римска империя)
Предшественик Хайнрих II
Наследник Хайнрих III
Семейство
Род Салическа династия
Баща Хайнрих
Майка Аделхайд от Метц
Съпруга Гизела Швабска (1027)
Деца Хайнрих III
Матилда от Франкония
Подпис Signatur Konrad II (HRR).jpg
Конрад II в Общомедия

Конрад II (на немски: Konrad II, Konrad der Ältere) е от 1024 – римско-немски крал на Източното франкско кралство (regnum francorum orientalium), от 1026 – крал на Италия, император на Свещената Римска империя от 1027 до 1039 г., от 1034 – крал на Бургундия. Той е първият римско-германски император от франкската Салическа династия. Това обаче не може да се твърди със сигурност, тъй като подобно разграничаване се появява чак в края на династията.

Конрад постепенно увеличава териториите, оставени от предшественика му Хайнрих II, и разпростира властта на империята. Въпреки многото въстания по негово време управлението му никога не е застрашено. Успява да запази северните и източните части на империята само с помощта на отстъпени територии.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 990 г. в Шпайер, Свещена Римска империя. Син е на Хайнрих (* 970, † 998/1000), граф на Вормсгау, и Аделхайд от Мец (* 970, † 19 май 1039/1046) от род Матфриди.

Възкачване на трона[редактиране | редактиране на кода]

Император Хайнрих II не оставя наследници и претенденти за трона на Кралство Германия са двама с името Конрад, правнуци на Ото I по женска линия. Изборът се състои от цялата светска и църковна германска аристокрация в Майнц на 4 септември 1024 г. Повече гласове получава по-старият Конрад, син на Хайнрих фон Шпайер. Според предварителната уговорка загубилият не направил контестация, смяната на властта протекла гладко и вдовстващата кралица Кунигунда предава кралските инсигнии на Конрад II на 8 септември 1024 г.

За да се подсигури на трона, Конрад убеждава съветниците си да изберат малолетния му син Хайнрих за херцог на Бавария, като в случай на смърт на бащата короната преминава у него. След това заминава за Италия, където светските владетели са настроени против немското владичество, но миланският архиепископ Ариберт поддържа германския крал. След като се коронясва в Милан с желязна корона, Конрад се отправя към Рим, където на 26 март 1027 г. папа Йоан XIX го коронясва официално за император на Свещената Римска империя. Князете на Капуа, Беневенто и Салерно признават неговото върховенство.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Конрад води войни с полския крал Мешко и през 1033 г. получава част от полските земи и васална клетва от полския крал[1]:с. 62 – 3. Отношенията с Унгария също не са мирни – крал Ищван I, женен за сестрата на Хайнрих II, иска част от Бавария, която според него била зестра на съпругата му. Унгарската армия навлиза в земите на Австрия и превзема една част от тях. Конрад е принуден да подпише мирен договор и загубва тези територии.

През 1035 г. възкачилият се на чешкия трон Бретислав признава своята васална зависимост от Конрад. През 1038 г. швабският херцог Херман умира при епидемия и Конрад дава Херцогство Швабия на сина си; след смъртта на херцога на Каринтия той получава Херцогство Каринтия, а тъй като владее Бавария, само Саксонското и Лотарингското херцогства не са в неговите ръце.

Най-големият му външнополитически успех е присъединяването на Горна Бургундия. Конрад успява да убеди крал Рудолф, че е легитимен наследник на Хайнрих II и короната на Бургундия му принадлежи по право. Оказва се, че местната аристокрация предпочита за крал графа на Шампан и се налага Конрад да воюва. След двегодишна война през 1034 г. Бургундия е вече част от империята.

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

Във вътрешната си политика Конрад II прави много, за да осигури наследственост на властта за потомството си. За да затвърди авторитета си сред италианците Конрад издава специален едикт, с който фиефовете се наследяват по мъжка линия и така отнема възможността големите феодални сеньори да отнемат малките владения.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Конрад II се жени през 1016 или 1017 г. за Гизела Швабска (989/990 – 1043) от фамилията Конрадини, дъщеря на Херман II, херцог на Швабия, и на Герберга Бургундска. С нея той има три деца:[2][3][4]

  • Хайнрих III (* 28 октомври 1017, † 5 октомври 1056), (1046 – 1056 император на Свещената Римска империя)
  • Матилда (* 1027, † януари 1034), сгодена 1033 г. за Анри I, крал на Франция.
  • Беатрикс (* ок. 1030, † 26 септември 1036)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Franz-Reiner Erkens: Konrad II. (um 990 – 1039); Herrschaft und Reich des ersten Salierkaisers. Pustet, Regensburg 1998, ISBN 3-7917-1604-2.
  • Werner Trillmich: Kaiser Konrad II. und seine Zeit. Hrsg. aus dem Nachlass des Verfassers von Otto Bardong. Europa-Union-Verlag, Bonn 1991.
  • Хервиг Волфрам: Konrad II. 990 – 1039; Kaiser dreier Reiche. Beck, München 2000, ISBN 3-406-46054-2 (Rezension).
  • Хервиг Волфрам: Konrad II., Bernd Schneidmüller/Stefan Weinfurter: Die deutschen Herrscher des Mittelalters, Historische Porträts von Heinrich I. bis Maximilian I. Verlag C.H. Beck, München 2003, S. 119 – 135 und 571f. (Bibliografie), ISBN 3-406-50958-4.
  • Heinrich Appelt: Konrad II. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 12, Duncker & Humblot, Berlin 1980, ISBN 3-428-00193-1, S. 492 – 495 (Digitalisat).
  • Stefan Rheingans: Konrad II. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 4, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-038-7, Sp. 400 – 409.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XXIX, Tafel 36.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гагова, Красимира. Средновековна Европа X – XIII век. Лекционен курс. София, ИК Полис ООД, 2007. ISBN 978-954-796-020-6. с. 238.
  2. Wetterau, genealogy.euweb.cz
  3. Konrad of Franconia, fmg.ac
  4. Konrad II, Holy Roman Emperor, Duke of France, King of Burgundy & Italy, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]