Анри I
Анри I | |
---|---|
Крал на Франция | |
![]() |
|
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Наследник | Филип I |
Семейство | |
Баща | Робер II |
Майка | Констанс д`Арл |
Бракове | Матилда Фризска Анна Ярославна |
Потомци | Филип I (Франция) |
Герб | ![]() |
Анри I в Общомедия |
Анри I e крал на Франция от 1031 до 1060 г., трети поред от династията на Капетингите. Анри е роден в Реймс през 1008 г. и е син на Робер II и Констанс д`Арл . Коронясан е на 14 май 1027 г., още преди смъртта на баща си, но се възкачва на престола чак от 1031 г.
Млади години[редактиране | редактиране на кода]
Анри и големият му брат Юго Магнус започват разпри с баща си крал Робер. Юго Магнус умира, докато се бунтува срещу баща си, на 17 септември 1025 година . Анри се помирява с баща си и е назначен за негов приемник и коронован в Реймс. По-късно през 1030 година Анри и по-малкият му брат Робер въстават против баща си, краля на Франция. Братята превземат няколко замъка, после се помиряват с баща си.
Царуване[редактиране | редактиране на кода]
Царуването на Анри, подобно на предшествениците му, е характерно с териториални борби, включително и въстание на по-младия му брат Робер. В началото на управлението си, той помага на своя племенник Гийом Нормандски (бъдещия крал на Англия Уилям Завоевателя) срещу неговите васали, за да си спечели съюзник в негово лице. През 1047 г. Анри I осигурява властта на Гийом в Нормандия след победа срещу неговите васали в битката при Каен.
Няколко години по-късно Гийом, който е братовчед на английския крал Едуард Изповедника, се жени за дъщерята на графа на Фландрия. Могъществото на нормандския херцог нараства и Анри започва да се бои от него. През 1054 и 1058 г. Анри се опитва да завладее Нормандия, но е победен от Гийом. Въпреки това на тридесетгодишнината от царуването му властта на Анри достига своя връх.
От 1016 до 1032 Анри е херцог на Бургундия, но в името на мира е принуден да отстъпи херцогството на брат си Робер.
Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]
1-ви брак - Матилда Фризска -умира при раждане.
На 19 май 1051 година на възраст около четиридесет години, Анри I се жени за втори път — за Анна, втора дъщеря на Ярослав Мъдри (известна във Франция като Анна Русска или Анна Киевска). Бракосъчетанието се извършва в катедралния храм на Реймс. От този брак се раждат четири деца.
- Филип I (1052—1108), приемник на Анри като крал на Франция
- Роберт (1054—1063)
- Емма (1055—1109)
- Хуго Велики (1057—1102), граф Вермандуа.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Крал Анри I умира на 4 август 1060 във Витри и е погребан в базиликата в Сен Дени.
Наследен е на трона от сина си Филип I, който е на 7 години. Първите 6 години от царуването на Филип са под регентството на неговата майка Анна Киевска.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Рыжов К. Генрих I Капетинг // Все монархи мира. Западная Европа. — М.: Вече, 1999. — 656 с. — 10 000 экз. —ISBN 5-7838-0374-X.
- Dominique Barthélemy, „ Dominations châtelaines de l'an Mil “, La France de l'an Mil, Seuil, Paris, 1990, p. 101-113.
- Dominique Barthélemy, „ Le pillage, la vengeance et la guerre “, Collections de l'Histoire, no 16, 2002.
- Robert-Henri Bautier, „ L'avènement d'Hugues Capet et de Robert le Pieux “, Le roi de France et son royaume autour de l'an mil, Picard, Paris, 1992, p. 27-37.
- Colette Beaune, „ Roi “, Dictionnaire du Moyen Âge, PUF, Paris, 2002, p. 1232-1234.
|