Луи VII

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Луи VII (Франция))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луи VII
Louis VII de France
крал на Франция

Роден
Починал
Погребан Сен Дени, Сен Дени, Франция

Религия Християнство
Управление
Период 25 декември 113718 септември 1180
Коронация 25 декември 1137
Предшественик Red crown.png Луи VІ
Наследник Red crown.png Филип ІІ
Arms of the Kingdom of France (Ancien).svg
Семейство
Род Капетинги
Баща Луи VI
Майка Аделхайд Савойска
Братя/сестри Филип Френски
Съпруга Елеонор Аквитанска (25 юли 1137)
Адел дьо Блоа-Шампан (13 ноември 1160)
Деца Мария Френска
Филип II
Агнес Френска
Луи VII в Общомедия

Луи VII Млади (на френски: Louis VII le Jeune; * 1120; † 18 септември 1180) е крал на Франция от 1137 до 1180 г.

Произход и детство[редактиране | редактиране на кода]

Той е втори син на Луи VІ Дебели и Аделхайд Савойска. Неговият баща коронова като съуправител големия си син Филип Млади през 1129 година, а Луи предопределя за духовна кариера. Но когато Филип загива при нещастен случай (пада от кон), Луи VІ прибира втория си син от манастира и го коронова след 12 дни. Церемонията на коронацията и помазването за царството в Реймската катедрала провежда папа Инокентий II. Луи VII за цял живот съхранява любов към монашеския живот и към делата на църквата.[1]

Брак с Елеонор Аквитанска[редактиране | редактиране на кода]

През 1137 година, по време на поклонение до Сантяго де Компостела, херцогът на АквитанияГийом X, умира, вероятно на Велики петък, от натровена храна,[2] а владенията му Херцогство Аквитания и Гаскония и Графство Поатие, се наследявят от 15-годишната му дъщеря, Елеонор. Гийом Х на смъртното си легло пише писмо до Луи VІ с молба да бъде настойник на двете му дъщери и да ожени по-голямата за престолонаследника Луи VІІ.[3][4]

Луи VI приема предложението, мислейки, че Кралство Франция от Лоара ще се разпростре до Пиренеите и Средиземно море, включвайки следните райони: Аквитания, Гаскония, Перигор, Лимузен, Поату и Сейнтонж.

Бракът между Алиенор и Луи Млади е сключен на 25 юли 1137 година в Бордо и по време на пътуването към Париж, двойката е венчана от архиепископа на Аквитания в катедралата на Поатие. Херцогството не се присъединява към короната на Франция, защото Алиенор остава херцогиня на Аквитания. Договорено е също, че първото им дете ще е крал на Франция и херцог на Аквитания, като сливането на двете области, ще се проведе с едно поколение по-късно.

Крал на Франция[редактиране | редактиране на кода]

Коронация[редактиране | редактиране на кода]

Луи VII и Бернар от Клерво, илюстрация на Жан Коломб

Докато Луи VII се връща от пътуването си от Аквитания към Париж, на първи август 1137 г. Луи VI умира от дизентерия в гората на Компиен, не далеч от Сенлис, след завръщането си от наказателна експедиция срещу управителя на Сент-Бристон-сюр-Лоар. Така 17-годишният Луи VІI Млади става крал.[5] Луи VII заедно с Алиенор са короновани за крал и кралица на Франция в Бурж на 25 декември 1137 г.

Начало на управлението[редактиране | редактиране на кода]

Луи VІІ продължава политиката на баща си Луи VІ, но без неговата последователност и енергия. Управлението му започва с това, че наказва със смърт орлеанските граждани, дошли да го молят да им дари таксите от общинските учреждения. На Луи VІІ се налага да се бори с феодалите и да встъпва в съюз с градовете.[6]

Кръстоносен поход[редактиране | редактиране на кода]

Раймон дьо Поатие посреща Луи VII в Aнтиохия, миниатюра от Жан Коломб

През 1146 г. Луи VІІ се отправя на кръстоносен поход, оставяйки на абат Сугерий управлението на държавата. Опасявайки се, че Алиенор ще му изневери, Луи VІІ я взима със себе си на похода.

Крал Луи VII предвожда своите кръстоносци по дългия път от Мец през земите на унгарците и българите до Константинопол. Преодолява множество препятствия, неразбирателства с германския крал Конрад III и византийския император Мануил I Комнин, сблъсъци с местното население и с мюсюлманите, преброждайки труднопроходими планини и реки, достига до Антиохия. Там го посреща князът на Антиохия Раймон дьо Поатие. Луи попада в центъра на големия спор между европейските заселници – накъде трябва да бъдат насочени военните усилия, и в крайна сметка походът му претърпява пълен военен провал.

През 1148 г. Луи VІІ достига Антиохия с неголяма войска, защото губи много войници поради глад, горещини и коварството на византийците. От Антиохия Луи VІІ тайно отпътува за Тир, където очаква нови кръстоносци. След това се отправя с войската си да обсажда Дамаск, но е разбит. Минава през Йерусалим по молба на тамплиерите.

По-малкият брат на краля Робер дьо Дрьо също взема участие във Втория кръстоносен поход (1147 – 1149). Връща се във Франция преди краля, и се опитва да завземе властта, но неговият заговор претърпява провал благодарение на абат Сугерий – регент на кралството.

По Великден 1149 година Луи се връща във Франция.[7]

Последващи бракове[редактиране | редактиране на кода]

Aдел Блоа-Шампан ражда дарения от бога наследник миниатюра от Големите френски хроники

На връщане от кръстоносния поход Луи VІІ постига анулиране на брака (1152 година) с Елеонор Аквитанска, на която са върнати Аквитания, Поатие, Гаскония. Елеонор се омъжва за графа на Анжу – Хенри (Анри) Плантагенет, който впоследствие става крал на Англия под името Хенри II. Макар да се счита за васал на френския крал (той владее почти цяла Западна Франция), Анри е реално по-могъщ от Луи VІІ.[8]

През 1154 г. Луи VІІ се омъжва за Констанция Кастилска (ок. 1140 – 1160), дъщеря на крал Алфонсо VII Кастилски. През 1160 г. сключва трети брак с Адел дьо Блоа-Шампан (ок.1140 – 1206), дъщеря на Тибо IV Велики, граф на Шампан, и Матилда. През 1165 г. Адел ражда дългоочаквания наследник, бъдещият Филип II Август.

Последна година и смърт[редактиране | редактиране на кода]

От ноември 1179 г. Луи VII привлича към управлението 14-годишния си син Филип. За да се противопостави на влиянието на семейството на съпругата си Адел дьо Блоа-Шампан, която при смъртта му би могла да получи контрол над наследника на трона, урежда брака между него и Изабела от Хенегау (Ено), дъщеря на Балдуин V от Хенегау, наследник и съюзник на графа на Фландрия Филип Елзас.[9]

Луи VII умира на 18 септември 1180 г. в Mелюн и е погребан на следващия ден в абатството на Свети-Порт Роял Барбо на Фонтане-льо-Порт, на Сена, между Mелюн и Фонтанебло. Той е наследен от сина си Филип II Август, който реално вече управлява от 28 юни същата година.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

От брака си с Елеонор Аквитанска има две дъщери:

От брака си с Констанция Кастилска има две дъщери:

  • Маргарита Френска (1158 – 1197), омъжена 1. 1172 за Хенрих (III) Младши (1155 – 1183), херцог на Нормандия, 2. 1186 за крал Бела III (ок. 1148 – 1196).
  • Адел (Елис) Френска (1160 – 1218/1221)

От брака си с Адел дьо Блоа-Шампан има син и дъщеря:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Capetian dynasty. // Енциклопедия Британика. Encyclopædia Britannica Online.
  2. Régine Pernoud, Carl-Ernst Köhne, Timothy Baker, Helmut Gajic (Hrsg.): Die großen Dynastien. Karl Müller Verlag, Köln 1999
  3. Joachim Ehlers, Heribert Müller, Bernd Schneidmüller (Hrsg.): Die französischen Könige des Mittelalters: von Odo bis Karl VIII. 888 – 1498. Beck, München 1996,
  4. Mauriniacensis monasterii chronicon... Op. cit. Col. 165
  5. Régine Pernoud, Carl-Ernst Köhne, Timothy Baker, Helmut Gajic (Hrsg.): Die großen Dynastien. Karl Müller Verlag, Köln 1999 
  6. Joachim Ehlers: Die Kapetinger. Kohlhammer, Stuttgart u. a. 2000, (Kohlhammer-Urban-Taschenbücher 471)
  7. Одон дьо Дьой „De profectione Ludovici VII in Orientem“ (Походът на Луи VII на Изток)
  8. Флори Ж. Элеонора Аквитанская. Непокорная королева. СПб, 2012. С. 37.
  9. Yves Sassier: Louis VII. Fayard, Paris 1991