Изабела от Хенегау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Изабела от Хенегау
Кралица на Франция
Izabela big.jpg
Лични данни
Управление септември 1180 - 1190
Родена
Починала
15 март 1190 г. (19 г.)
Погребанаа в Нотърдам дьо Пари
Предшествана от Адел дьо Блоа-Шампан
Наследена от Ингеборг Датска
Семейство
Династия Дом Фландрия клон Ено
Баща Балдуин V от Хенегау и Намюр
Майка Маргарета I Фландърска
Брак Филип II Август
Потомци Луи VIII
Герб Blason fr Hainaut ancien.svg
Изабела от Хенегау в Общомедия

Изабела от Хенегау (на френски: Isabelle de Hainaut, * 23 април 1170 във Валансиен, † 15 март 1190 в Париж) е от 1180 г. кралица на Франция чрез брака си с Филип II Август.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Тя е най-възрастната дъщеря на граф Балдуин V от Хенегау и Намюр (1150–1195) и Маргарета I Фландърска (1145–1194), сестрата на бездетния граф Филип I от Фландрия. Нейните братя Балдуин I и Хайнрих (* 1176, † 1216) са латински императори на Константинопол, а Филип I e маркграф на Намюр. Сестра ѝ Йоланда е съпруга на Пиер дьо Куртене, латински император на Константинопол.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Изабела се омъжва на десет години на 28 април 1180 г. в абатство Св. Тринитé при замъка Бапом за тронпринца Филип II, от династията на Капетингите, от епископите Роже от Лаон и Хенри от Сенлис. За зестра тя получава графство Артоа и други територии във Фландрия. На 29 май 1180 г. тя е коронована от архиепископа на Сенс. След смъртта на Луи VII на 19 септември 1180 г. тя става кралица на Франция.

Всички предишни съпруги на капетингските крале, с изключение на Ана Киевска, произходат от Карл Велики. Изабела също произхожда от Карл Велики, тъй като родителите и водят своето родословие от нещастния конкурент на Хуго Капет, херцог Карл I Лотарингски, брат на крал Лотар.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Изабела сключва брак на 28 април 1180 година с Филип II Август, син на крал Луи VII Младия и Адел дьо Блоа-Шампан, дъщеря на граф Тибо II (IV) Шампански Велики и Матилда Каринтийска.

Изабела при раждането на Луи VIII

Кралица Адел вижда в брака на сина си с наследницата на Артоа - Изабела Хенегау, заплаха за властта си. Затова привлича на своя страна херцог Хю II Бургундски и граф Филип I Фландърски. През 1181 г. заговорите на Адел предизвикват война с Фландрия, в която бащата на Изабел подкрепя враговете на френския крал. Това влошава отношенията между Филип и съпругата му Изабел. През същата година синът на Адел прави постъпки за развод.

Така през 1183 година Филип II Август, също бързащ да има наследник, мисли да се разведе с Изабела. През март 1184 година той решава да се разведе и събира в Санлис събор от прелати и сеньори, за да си кажат мнението по този повод. Изабела в това време, както разказва летописецът Жилбер дьо Монс, боса и облечена в одежда на каеща се грешница, пеша обикаля църквите на града и умолява за помощ Бога и гражданите на Париж, които я обичат за великодушието и. Народът застава зад нея, и Филип Август отстъпва и съхранява брака си.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Първото дете на Изабела се ражда на 5 септември 1187 г. То става по-късно като Луи VIII Лъв (5 септември 1187 — 8 ноември 1226) крал на Франция (1223-1226).

Тя ражда на 14 март 1190 г. синове близнаци, които умират четири дена след раждането им. Изабела умира Изабела на 15 март 1190 г. един ден след раждането им.

Надгробна плоча на Изабела

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Едва на 20 години, Изабела умира на 15 март 1190 г. един ден след раждането на синовете си близнаци, които живеят само четири дни. Тя е погребана в пошити със злато дрехи в Нотърдам дьо Пари от епископа на Париж Морис дьо Сюли, в отсъствието на Филип II.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • A. d’Esneval: Isabelle de Hainaut. In: Dictionnaire de Biographie française. Band 18. 1994, Sp. 197–198.
  • E. Lalou: Elisabeth 8). In: Lexikon des Mittelalters. Band 3. Sp. 1834–1835.
  • Gerd Treffer: Die französischen Königinnen. Von Bertrada bis Marie Antoinette (8.–18. Jahrhundert). Pustet, Regensburg 1996, ISBN 3-7917-1530-5, S. 109–112.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]