Аделхайд Савойска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Аделхайд.

Аделхайд Савойска
Adèle de Savoie, Adélaïde de Maurienne
кралица на Франция

Родена
Починала
18 ноември 1154 г. (62 г.)
ПогребанаПариж, Франция

Религияхристиянство
Управление
Период1115 – 1137
ПредшественикБертрада дьо Монфор
НаследникЕлеонор Аквитанска
Семейство
РодСавойска династия
БащаХумберт II (Савоя)
МайкаГизела Бургундска
Братя/сестриАмадей III (Савоя)
Вилхелм V
СъпругЛуи VI (1115)
ДецаЛуи VII
Филип Френски
Аделхайд Савойска в Общомедия

Аделхайд Савойска или Аделаида Морианска (на италиански: Adelaide di Savoia; Adelasia di Moriana, на френски: Adélaïde; Adèle de Maurienne, Adelheid; * ок. 1092; † 18 ноември 1154, Монмартър, днес Париж) е втората съпруга на френския крал Луи VI, кралица на Франция от 1115 до смъртта на краля през 1137 г.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на граф Хумберт II от Савоя († 1103) и неговата съпруга Гизела Бургундска († сл. 1133), дъщеря на Гийом I Бургундски (Иврейска династия) и Стефания де Лонгви. Чрез майка си тя е племенница на по-късния папа Каликст II.

Нейният баща умира през 1103 г. и майка ѝ Гизела се омъжва през 1105 г. за Рене († 1136), маркграф на Монферат.

Кралица на Франция[редактиране | редактиране на кода]

Тя се омъжва на 3 август 1115 г. в Париж за френския крал Луи VI (1081 – 1137), след като той се развежда преди осем години от първата си съпруга Лусиен дьо Рошефорт (1090/1095, † 6 май 1137). През нейния 22-годишен брак ражда девет деца, от които седем порастват.

Тя има влияние в политиката на съпруга си и основава два манастира. След смъртта на съпруга ѝ през 1137 г. тя се оттегля през 1137/1138 в нейното вдовишко имение.

Следващи години[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на нейния съпруг Луи, Аделхайд се омъжва втори път през лятото на 1138, или по-вероятно през 1141 г. за Матийо I дьо Монморанси († 1160), конетабъл на Франция.

През 1153 г. Аделхайд се оттегля и става монахиня в съоснования от нея манастир Монмартър. Там тя умира на 62 години на 18 ноември 1154 г. и е погребана пред големия олтар на манастирската църква „Св. Пиер дьо Монмартър“.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

От брака си с Луи VI има децата:

  • Анри (1121 — 13 ноември 1175) — епископ Бове (1149 – 1161), след това архиепископ на Реймс (1161 – 1175)
  • Хуго (ок. 1122, умрял в детска възраст)
  • Робер I Велики (ок. 1123 — 11 октомври 1188), граф де Дрьо, основател на Дома Дрьо
  • Пиер ІІ де Куртене (ок. 1126 — 10 април 1183), сеньор де Куртене, основател втория дом Куртене, женен ∞ ок. 1152 Елизабет дьо Куртене (1135 – 1206). Представители на който дом се прославят в Кръстоносните походи. Неговият син Пиер и двамата му внука Робер и Балдуин II заемат (съответно в 1217 – 1219, 1221 – 1228, 1237 – 1261 години) престола на Латинската (Константинополска) империя.
  • Констанс Френска (ок. 1128 – 1180); 1 брак – (от 1140 г.) Есташ IV /фр. Eustache IV/ (1127 – 1153), Есташ де Блоа, граф Булонски – без потомство; 2 брак – (от 1154 година) Раймунд V (1134 – 1194), граф на Тулуза
  • Филип (ок. 1132/1133 — 1161), 1157 архиепископ на Париж

От брака си с Матийо има една дъщеря:

  • Адел дьо Монморанси (Аликс или Елис)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Christian Bouyer: Dictionnaire des Reines de France. Perrin, Paris 1992, ISBN 2-262-00789-6, S. 142 – 143.
  • Jean-François Dreux du Radier: Mémoires historiques, critiques, et anecdotes des reines et régentes de France. Band 2. Mame, Paris 1808, S. 195 – 201 (online)
  • Gerd Treffer: Die französischen Königinnen. Von Bertrada bis Marie Antoinette (8.–18. Jahrhundert). VMA, Wiesbaden 2001, ISBN 3-928127-80-2, S. 90 – 94.
  • Carsten Woll: Die Königinnen des hochmittelalterlichen Frankreich 987 – 1237/38 (= Historische Forschungen. Band 24.). Franz Steiner, Stuttgart 2002, ISBN 3-515-08113-5, S. 163 – 227.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]