Аделхайд Савойска
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Аделхайд.
| Аделхайд Савойска Adèle de Savoie, Adélaïde de Maurienne | |
|---|---|
| кралица на Франция | |
 | |
| Родена |
18 ноември 1092 г.
|
| Починала | 18 ноември 1154 г.
|
| Погребана | Париж, Франция |
| Религия | християнство |
| Управление | |
| Период | 1115 – 1137 |
| Предшественик | Бертрада дьо Монфор |
| Наследник | Елеонор Аквитанска |
| Семейство | |
| Род | Савойска династия |
| Баща | Хумберт II (Савоя) |
| Майка | Гизела Бургундска |
| Братя/сестри | Амадей III (Савоя) Вилхелм V |
| Съпруг | Луи VI (1115) |
| Деца | Луи VII Филип Френски |
| Аделхайд Савойска в Общомедия | |
Аделхайд Савойска или Аделаида Морианска (на италиански: Adelaide di Savoia; Adelasia di Moriana, на френски: Adélaïde; Adèle de Maurienne, Adelheid; * ок. 1092; † 18 ноември 1154, Монмартър, днес Париж) е втората съпруга на френския крал Луи VI, кралица на Франция от 1115 до смъртта на краля през 1137 г.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Дъщеря е на граф Хумберт II от Савоя († 1103) и неговата съпруга Гизела Бургундска († сл. 1133), дъщеря на Гийом I Бургундски (Иврейска династия) и Стефания де Лонгви. Чрез майка си тя е племенница на по-късния папа Каликст II.
Нейният баща умира през 1103 г. и майка ѝ Гизела се омъжва през 1105 г. за Рене († 1136), маркграф на Монферат.
Кралица на Франция[редактиране | редактиране на кода]
Тя се омъжва на 3 август 1115 г. в Париж за френския крал Луи VI (1081 – 1137), след като той се развежда преди осем години от първата си съпруга Лусиен дьо Рошефорт (1090/1095, † 6 май 1137). През нейния 22-годишен брак ражда девет деца, от които седем порастват.
Тя има влияние в политиката на съпруга си и основава два манастира. След смъртта на съпруга ѝ през 1137 г. тя се оттегля през 1137/1138 в нейното вдовишко имение.
Следващи години[редактиране | редактиране на кода]
След смъртта на нейния съпруг Луи, Аделхайд се омъжва втори път през лятото на 1138, или по-вероятно през 1141 г. за Матийо I дьо Монморанси († 1160), конетабъл на Франция.
През 1153 г. Аделхайд се оттегля и става монахиня в съоснования от нея манастир Монмартър. Там тя умира на 62 години на 18 ноември 1154 г. и е погребана пред големия олтар на манастирската църква „Св. Пиер дьо Монмартър“.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
От брака си с Луи VI има децата:
- Филип Френски (1116 – 1131), от 1130 г. съкрал на Франция, умира от падане от кон
- Луи VII (1120 – 1180), от 1131 г. съкрал, от 1137 г. крал на Франция
- Анри (1121 — 13 ноември 1175) — епископ Бове (1149 – 1161), след това архиепископ на Реймс (1161 – 1175)
- Хуго (ок. 1122, умрял в детска възраст)
- Робер I Велики (ок. 1123 — 11 октомври 1188), граф де Дрьо, основател на Дома Дрьо
- Пиер ІІ де Куртене (ок. 1126 — 10 април 1183), сеньор де Куртене, основател втория дом Куртене, женен ∞ ок. 1152 Елизабет дьо Куртене (1135 – 1206). Представители на който дом се прославят в Кръстоносните походи. Неговият син Пиер и двамата му внука Робер и Балдуин II заемат (съответно в 1217 – 1219, 1221 – 1228, 1237 – 1261 години) престола на Латинската (Константинополска) империя.
- Констанс Френска (ок. 1128 – 1180); 1 брак – (от 1140 г.) Есташ IV /фр. Eustache IV/ (1127 – 1153), Есташ де Блоа, граф Булонски – без потомство; 2 брак – (от 1154 година) Раймунд V (1134 – 1194), граф на Тулуза
- Филип (ок. 1132/1133 — 1161), 1157 архиепископ на Париж
От брака си с Матийо има една дъщеря:
- Адел дьо Монморанси (Аликс или Елис)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Christian Bouyer: Dictionnaire des Reines de France. Perrin, Paris 1992, ISBN 2-262-00789-6, S. 142 – 143.
- Jean-François Dreux du Radier: Mémoires historiques, critiques, et anecdotes des reines et régentes de France. Band 2. Mame, Paris 1808, S. 195 – 201 (online)
- Gerd Treffer: Die französischen Königinnen. Von Bertrada bis Marie Antoinette (8.–18. Jahrhundert). VMA, Wiesbaden 2001, ISBN 3-928127-80-2, S. 90 – 94.
- Carsten Woll: Die Königinnen des hochmittelalterlichen Frankreich 987 – 1237/38 (= Historische Forschungen. Band 24.). Franz Steiner, Stuttgart 2002, ISBN 3-515-08113-5, S. 163 – 227.