Луи VI (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Луи VI)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луи VІ Дебели
Крал на Франция
Louis VI le Gros.jpg
Лични данни
Управление (1108—1137)
Роден
Починал
Погребан в базилика „Сен Дени“
Предшественик Филип I
Наследник Луи VII Младия
Семейство
Династия Капетинги
Баща Филип I
Майка Берта Холандска
Брак Аделаида Савойска
Потомци Филип, Луи VІІ, Робер
Герб Arms of the Kingdom of France (Ancien).svg
Луи VІ Дебели в Общомедия

Луи VI Дебели (фр. Louis VI Le Gros, l’Eveillé ou le Batailleur; 1 декември 1081, Париж, Франция – 1 август 1137, Франция) е  крал на Франция от 1108 до 1137 г., пети от династия на Капетингите. Син е на крал Филип I и Берта Холандска, внук е на Анри I и Анна Ярославна, дъщеря на Великия княз на Киев Ярослав Мъдри.

Влияние от Сугерий и обосноваване на кралската власт[редактиране | редактиране на кода]

Като второ дете, Луи е подготвян за църковен деятел. В манастира, където се възпитава, Луи се сближава със Сугерий, който му става съветник и приятел за цял живот. Пребиваването на Луи в манастира има огромно значение за изработване на неговите понятия за правата и дълга на краля.

Сугерий е син на селянин, но поради живия си ум и необикновени способности става сподвижник на бъдещия Луи VI, който също се обучава в абатството „Сен Дени“. През 1118 г., вече като крал, Луи изпраща Сугерий на дипломатическа мисия като пратеник в двора на Гелазий II в Магелон, а впоследствие и в този на Каликст II. Като абат на Сен Дени, Сугерий се заема с държавни дела, съветва краля и се превръща в най-влиятелната личност в двора.

Идеите на Сугерий за държавничество надхвърлят вижданията на римското и нормандското духовенства, потънали в идеологически спорове за инвеститурата. Той се заема дейно с идейното укрепване на кралската власт и нейната сакралност. Паралелно утвърждава и култ към св. Дионисий Парижки като небесен покровител на цяла Франция. Концепцията му е по-скоро за партньорство между двете власти и той я осъществява, без да предизвика трусове или неприязън като съвременника си Томас Бекет в Англия.

Когато в 1124 година в пределите на кралските владения нахлува император Хайнрих V, Сугерий отива на бойното поле с хоругвата на абатството – орифлама; Оттогава тя се възприема като бойно знаме на краля.

Луи VI

Царуване[редактиране | редактиране на кода]

Коронация на Луи в Oрлеан.Миниатюра от Жан Фуке

Почти 29-годишното царуване на Луи VI е съпътствано от постоянни борби с феодалите и англичаните. Той успява да засили властта и да стабилизира династията на Капетингите. Нисшите класи, угнетени от феодалите, се отнасят към Луи VІ със симпатия и съчувствие, а кралят нерядко се опира на тях, когато не му стигат собствени сили. Когато Хуго де Пюизе започва да граби манастири и църкви, Луи успява да превземе неговия замък (1111) едва когато към него се присъединяват въоръжените сили на общините заедно със свещениците. Макар политиката на Луи по отношение на градовете да не е напълно определена, той предугажда значението на порасналите сили на градовете и значението им в борбата с феодалите.

Води войни за Нормандия с Англия, но без успех. Във войната с крал Хенри I Английски, Луи претърпява тежко поражение в битка при Бремюл  (1119), но въпреки това отстоява спорните области.

През 1124 г. печели победа срещу немския император. Стълкновението с Германия е причинено от факта, че Луи покровителства папа Каликст II.

Хайнрих V (Свещена Римска империя) (женен за Матилда, дъщеря на краля на Англия, Хенри I), заедно с тъст си, обявява война на Луи през 1124 г.

Луи VІ се обръща към националното чувство на французите; френските васали повеждат своите войски на помощ на Луи, и Хайнрих отстъпва.

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

Женен е от 28 март 1115 г. в Париж за Аделаида Савойска (ок. 1100 – 18 ноември 1154), която е дъщеря на граф Хумберт II Савойски и Жизела Бургундска.

Деца
  • Филип Млади (29 август 1116 – 13 октомври 1131), съ-крал с баща си, коронясан на 14 април 1129 година.
  • Луи VII (1120 – 18 септември 1180), крал на Франция от 1137 година.
  • Анри (1121 – 13 ноември 1175) – епископ Бове (1149 – 1161), след това архиепископ на Реймс (1161 – 1175).
  • Хуго (ок. 1122, умира в детска възраст).
  • Робер I Велики (ок. 1123 – 11 октомври 1188), граф дьо Дрьо, основател на Дом дьо Дрьо.
  • Пиер дьо Куртене (ок. 1126 – 10 април 1183), сеньор де Куртене, основател втория дом Куртене, представители на който се прославят в Кръстоносните походи. Неговият син Пиер II дьо Куртене и двамата му внука Робер дьо Куртене и Балдуин II заемат (съответно в 1217 – 1219, 1221 – 1228, 1237 – 1261 години) престола на Латинската (Константинополска) империя.
  • Констанс Френска (ок. 1128 – 1180); 1 брак – (от 1140 г.) Есташ IV (1127 – 1153),  Есташ де Блоа, граф Булонски – без потомство; 2 брак – (от 1154 година) Раймон V (1134 – 1194), граф Тулузски.
  • Филип (ок. 1132/1133 – 1161), епископ на Париж.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Надгробна статуя на Луи VI. в Сент Дени.

В края на живота си Луи VI сключва съюз с херцога на Аквитания като е уреден и династичен брак между сина му Луи VII и Алиенора Аквитанск – дъщеря на Гийом Х, херцог на Аквитания и Аенор де Шателро.

Луи умира на 1 август 1137 г. и е погребан в базиликата „Сен Дени“. Наследен е на трона от сина си Луи VII.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Suger, Vie de Louis VI le Gros, éditée et traduite par Henri Waquet, Paris, Les Belles Lettres,  „ Classiques de l'histoire au Moyen Âge “,  46, 2007 (réédition), (ISBN 978-2-251-34013-5). Compte rendu in Revue belge de philologie et d'histoire ,  9-2, 1930,  622-626 ;
  • Suger, La geste de Louis VI et autres œuvres, introduction de Michel Bur, Paris, Imprimerie nationale,  „ Acteurs de l'histoire “, 1994, 304 . Compte rendu d'Éric Bournazel in Cahiers de civilisation médiévale,  37-147, 1994,  273-275 ;
  • Achille Luchaire, Louis VI le Gros. Annales de sa vie et de son règne (1081-1137), avec une introduction historique, Paris, Alphonse Picard, 1890, [lire en ligne].Compte rendu in Bibliothèque de l'école des chartes,  52, 1891,  469-475 ;
  • Recueil des actes de Louis VI, roi de France (1108-1137), publiés sous la direction de Robert-Henri Bautier par Jean Dufour, tome I : Actes antérieurs à l'avènement et 1108-1125, tome II : 1126-1137 et appendices, tome III : Introduction, tome IV : Tables, Paris, Académie des Inscriptions et Belles-Lettres, „ Chartes et diplômes relatifs à l'histoire de France “, diffusion De Boccard, 1992-1994.

Историческа литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Achille Luchaire, Recherches historiques et diplomatiques sur les premières années de la vie de Louis le gros (1081-1100), Paris, Alphonse Picard, 1886, 52 
  • Achille Luchaire, „ Les Premiers Capétiens (987-1137) “, in Ernest Lavisse (dir.), Histoire de France des origines à la Révolution, tome II, seconde partie, Paris, Librairie Hachette et Cie, 1901, chapitre V : „ Le réveil de la Royauté. Louis VI le Gros “,  311-331, [lire en ligne]. Réédition : Paris, J. Tallandier, 1980, 325-346.
  • Andrew W. Lewis, „ La date du mariage de Louis VI et d'Adelaïde de Maurienne “, in Bibliothèque de l'école des chartes,  148-1, 1990,  5-16.
  • Jean Dufour, „ Louis VI, roi de France (1108-1137), à la lumière des actes royaux et des sources narratives “, in Bibliothèque de l'école des chartes, vol. 134, 2, 1990,  456-482.
  • Robert-Henri Bautier, Études sur la France capétienne, de Louis VI aux fils de Philippe le Bel, Ashborne, Variorum, 1992.
  • François Menant, „ Louis VI et la reconquête du domaine royal “, in François Menant, Henri Martin, Bernard Merdrignac et Monique Chauvin, Les Capétiens. Histoire et dictionnaire (987-1328), Robert Laffont,  „ Bouquins “, 1999,  157-187.
  • Éric Bournazel, Le gouvernement capétien au xiie siècle (1108-1180). Structures sociales et mutations institutionnelles, Paris, Presses universitaires de France (PUF), 1975, 200 
  • Éric Bournazel, , Paris, Fayard,‎ 2007