Робер II

Робер II Robert II de France
крал на Франция
Роден	27 март 972 г. Орлеан, Франция
Починал	20 юли 1031 г. Мелюн, Франция
Погребан	Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция
Управление
Период	996 – 1031
Предшественик	Хуго Капет
Наследник	Анри I
Семейство
Род	Капетинги
Баща	Хуго Капет
Майка	Аделхайд Аквитанска
Съпруга	Розала Италианска Берта Бургундска (996) Констанца Арлска (1003)
Деца	Хуго II Анри I Адела Френска Роберт I
Робер II в Общомедия

Робер II Благочестиви (на френски: Robert II de France; * 972; † 1031) е крал на Франция (996 – 1031), втори от династията Капетинги.

Произход и наследник на престола

Роден е на 27 март 972 г. в Орлеан. Син е на френския крал Хуго Капет и Аделхайд Аквитанска.

На 30 декември 987 г. баща му Хуго го коронясва за крал, за да е сигурен, че след смъртта му ще го наследи именно той, а не избран от аристокрацията претендент. Според същия обичай на френските крале самият Робер, след като става крал, определя за свой наследник сина си Юго Магнус, но той умира скоро и наследник на короната става вторият му син Анри I.

Крал на Франция (996 – 1031)

Начало на управлението

крал Робер II

Кралството, което Робер наследява, не е голямо. Затова винаги щом е имало свободно феодално владение, той е предявявал претенции към него и дори е водел дела.

През 1003 г. нашествието му в Бургундия се осуетява и чак през 1016 г. с подкрепата на църквата той става херцог на Бургундия.

Проблеми с църквата

Известно е, че въпреки проблемите си с църквата, Робер е пламенен католик, което потвърждава и неговият прякор – „Благочестивия“. Същевременно за него се знае, че не толерира еретиците и сурово ги наказва. През 1022 г. за първи път се провежда екзекуция на десет еретици посредством изгаряне на огън. Ръководителите на еретическото движение, най-вече в Орлеан и Тулуза, отстояват, че най-важна роля за спасение на душата имат личностните усилия, като омаловажават ролята на църквата в това дело.

Бунтове на синовете му

Набожният Робер има малцина приятели и много врагове, включително разпри с големите му синове – Юго и Анри I. Първородният му син Юго Магнус умира, докато се бунтува срещу баща си, на 17 септември 1025 година. Анри се помирява с баща си и е назначен за негов приемник и коронован в Реймс. По-късно през 1030 г. Робер I и Анри въстават против баща си, краля на Франция. Братята превземат няколко замъка, после се помиряват с баща си.

Кралят напуска Париж и се оттегля в Мелюн, където на 30 юли 1031 г. умира. Погребан е до третата си жена Констанца в базиликата „Сен Дени“. Наследен е от втория си син от брака с Констанца Анри I. Симът му Роберт, поддържан от Констанца, въстава против брат си и претендира за трона. През 1032 година братята се помиряват и Робер получава Херцогство Бургундия, но се отказва от претенецията си за трона.

Крал Робер II е известен и с музикалната си дарба, композирал е мелодии.

Фамилия

Робер има три брака.

Първи брак: сключен под натиска на баща му през 988 г. с Розала Италианска, дъщеря на краля на Италия, Беренгар II. Тя е вдовица с предишен брак, освен това е значително по-възрастна от него. Бракът им е бездетен и през 992 г. Робер се развежда с нея.

Втори брак: с братовчедка му Берта Бургундска (964 — 16 януари 1010). Тя е дъщеря на Конрад III, крал на Бургундия, и вдовица на граф Ед I дьо Блоа. Берта е по майчина линия е внучка на крал Луи IV. Робер е лудо влюбен в Берта, но този брак се оказва проблемен поради неодобрението на църквата, която не дава разрешение заради роднинството на двамата съпрузи. Въпреки това бракът е сключен в края на ноември или началото на декември 996 г., след смъртта на Хуго Капет, който също се обявява против този брак. Заради неподчинението си Робер е отлъчен от църквата през пролетта на 997 г. от папа Григорий V. Въпреки това Робер остава с Берта чак до 1003 г. (вероятно една от причините за раздялата е, че тя не успява да му роди наследник, тъй като от брака им се появява на бял свят само едно мъртвородено дете).

Трети брак: от 1003 година за Констанца Арлска, от която има седем деца.

• Адвиса (1003 – не преди 1063), графиня на Оксер, омъжена за Рено I, граф дьо Невер. Децата от този брак, наследяват Графство Невер и Оксер.
• Юго Магнус (1007 - 17 септември 1025), съ-крал с Робер II, коронован на 9 юни 1017 г.
• Анри I (4 май 1008 - 4 август 1060), крал на Франция.
• Адела Френска (1009 - 5 юни 1063), графиня дьо Kонтенанс, по-късно графиня на Фландрия, омъжена 1. за херцога на Нормандия, Ричард III; и 2. за графа на Фландрия, Балдуин V. Най-вероятно Адела е майка на Матилда Фландърска, съпруга на Уилям Завоевателя.
• Робер I (1011 - 21 март 1076), херцог на Бургундия от 1032, основател на първата династия Капет-Бургундски клон, която управлява Херцогство Бургундия от 1032 до 1361 г. Един от неговите потомци Афонсу I Завоевателя (1109 - 1185) става първият крал на Португалия през 1139. Всички следващи монарси на Португалия (Бургундска и Авис династии, също дом Браганса) до Мария II (1819 - 1853) и както и бразилския император Педро II са преки потомци по мъжка линия на Робер I.
• Eд (1013 - 1056), убит по време на нахлуването в Нормандия.
• Констанс (1014 – неизв.), омъжена за Манасий (1000 - 1037), граф дьо Дамартин.

Източници

• Robert II, Diplomata, Epistolae, in Patrologie latine, 141, col. 935 – 970 lire en ligne
• Abbon de Fleury, Opera, Patrologie latine, 139, col. 422 – 570 lire en ligne.
• Adalbéron de Laon, Poème au roi Robert, traduction Claude Carozzi, Les Belles Lettres, Paris, 1979.
• Adémar de Chabannes, Chronique, traduction Yves Chauvin, Brepols, 2003.
• Gerbert d'Aurillac, Correspondance, édition Julien Havet, Picard, Paris, 1889.
• Helgaud de Fleury (trad. François Guizot), [„ Epitoma vitae regis Roberti pii “], Paris, Brière,‎ 1824 (lire en ligne) Il existe également une traduction plus récente réalisée par Robert-Henri Bautier, CNRS, Paris, 1993.
• Raoul Glaber, Histoires, (Chronique de l'an mil), Paléo, Paris, 2000.
• Richer de Reims, Histoire de France, édition Robert Latouche, Belles-Lettres, Paris, 1937.