Беренгар II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Беренгар.

Беренгар II от Ивреа

крал на Италия

950 - 961
Беренгар II от Ивреа 
Беренгар се покланя на Ото I, Manuscriptum Mediolanense, ок. 1200
Роден: 900 г.
Починал: 4 август 966 г. (66 г.)

Беренгар II от Ивреа (на италиански: Berengario II d'Ivrea, на английски: Berengar of Ivrea; ок. 900; † 6 август 966) е крал на Италия от 950 до 961 г.

Син е на маркграф на Ивреа Адалберт I († 923) и Гизела († 910/915), дъщеря на Беренгар I и така е от наследниците на Карл Велики.

След баща си той е маркграф на Ивреа между 925 - 964 г.

Жени се 930/931 г. за Вила Тосканска († сл. 963), дъщеря на маркграф Бозон от Тоскана от рода Бозониди и Вила, дъщеря на Рудолф I крал на Бургундия (Велфи). Той реорганизва управлението на земите западно от река По.

Съпротивлява се на крал Хуго I Арлски († 10 април 947) от Бозонидите, женен за Вила от Бургундия, вдовицата на Рудолф I и майка на жена му. През 940 г. трябва да избяга при Ото I в Източното франкско кралство. През 945 г. той се връща обратно с малка войска и градовете и бароните на страната го поздравявят като освободител. През 946 г. крал Хуго I напуска и дава трона на 18-годишния си син Лотар II, който умира внезапно през 950 г. През 950 г. Беренгар от Ивреа и сина му Адалберт II са избрани от лангобардите за крал на Италия. Когато Аделхайд, вдовицата на Лотар II, отказва да се омъжи за Адалберт, Беренгар я затваря през 951 г. в една кула на двореца Гарда. Тя успява да избяга и моли Ото I за помощ. Ото I напада Беренгар и го побеждава при крепостта Сан Марино. Жени се Аделхайд и сам се обявява без короноване за крал на лангобардите. Лотарингският херцог Конрад Червения, зет на Ото II, убеждава Беренгар да признае Ото II. След това Беренгар и сина му поучават кралство Италия като дават маркграфство Верона и херцогство Фриули на херцогство Бавария. По-късно той заоюва териториите си обратно.

През август 961 г. Ото завладява Павия и сваля Беренгар, който бяга и се окупира в своята крепост San Leo на територията на Монтефелтро, където през 964 г. се предава. Ото I изпраща пленения в Бамберг, където той умира през 966 г. Съпругата му Вила отива в манастир, синовете му умират в изгнание.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Жени се през 930/931 за Вила Тосканска (* ок. 910; † сл. 963). Деца:

  • Адалберт II (932/936-30 април 972), крал на Италия (950-964), граф на Аоста
  • Гвидо (? - 25 юни 965), маркграф на Ивреа 957-962
  • Конрад (ок. 938-998/1001), маркграф на Милано (957-961), маркграф на Ивреа (965), херцог на Сполето и Камерино; жена: ок. 958 Ришилда († сл. 989), дъщеря на Ардуин Глабер‎, маркграф на Торино
  • Гизела († сл. 965), монахиня
  • Герберга/Гилберга (ок. 945-986); мъж: до август 961 Алерам († 991), маркграф на Лигурия и Пиемонт, сеньор Монферат от 954 (Алерамичи)
  • Розала (ок. 945-26 януари 1003); 1-и мъж: ок. 968 Арнулф II (961/962-30 март 987), граф на Фландрия 965; 2-и мъж: 1 април 988 (разв. 992) Роберт II Благочестиви (17 март 972-20 юли 1031, крал на Франция от 996

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]