Ардуин Глабер

Ардуин Глабер
	граф на Ауриате, маркграф на Торино
Управление	951 – 976
Наследил	никого
Наследник	Манфред I
Лични данни
Роден	930 г.
Починал	976 г. (46 г.)
Семейство
Династия	Ардуини
Баща	Рожер от Ауриате
Майка	Емилия (Имула)
Потомци	Олдерик Манфред (Магинфред или Манфред); Ардуин IV; Алсинда (Анселда); Ото; Ришилда или Ишилда
Герб

Ардуин Глабер или Ардуин Голобради (на италиански: Ardoino Glabrio; на немски: Arduin der Kahle; † сл. 4 април 976/977) e граф на Ауриате от 935 г. и в периода 964 – 977 г. първият маркграф на Маркграфство Торино, наречено на негово име „Ардуинова марка“. Той е основател на рода Ардуини.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

За Ардуин има писмени сведения от 13 април 945 г. до 4 април 976 г. Основният източник за живота му е Хрониката на Манастира на Новалеза (Chronicon novaliciense) от средата на 11 век.

Ардуин е син на франкския благородник Рожер, който идва с брат си Ардуин в Италия през 10 век и се омъжва за Емилия (Имула, Вмилия), вдовица на предходния граф Родулф от Ауриате, от която има двама сина – Рожер II и Ардуин. В периода 902 – 915 г. Рожер-баща е граф на Ауриате, териториите на което се простират в района на днешните Кунео и Салуцо.

След 935 г. Ардуин наследява баща си като граф на Ауриате.

На 13 април 945 г. Ардуин за пръв път е наречен с титлата „граф“ (на лат. comes).

През 940/945 г. прогонва сарацините от Вал ди Суза и става един от най-доверените приближени на маркграфа на Ивреа и бъдещ крал на Италия Беренгар II. Той връща манастира в Новалеза в християнски ръце.

През 945 г. Ардуин е в двора на краля на Италия Лотар I. Преди 13 ноември 950 г. става граф на Торино, а на 13 ноември 950 г., благодарение на Лотар II, става и фогт на манастира Новалеза-Бреме (манастирът е преместен от Новалеза в Бреме заради сарацините).

След смъртта на Лотар II Ардуин отива в Павия на коронацията на Беренгар II.

Той е един от тримата приближени, на които през 950 г. крал Беренгар II дава новообразувани маркграфства. Ардуин получава Маркграфство Торино с териториите на Ауриате, Торино, Асти, Албенга и Бредуло, Алба и Вентимиля.

Ардуин участва с Беренгар II в обсадата на крепостта на Каноса, където е намерала убежище вдовицата на Лотар II – кралица Аделхайд Бургундска. Притежателят на Замъка е Адалберт Ато – първият маркиз на Мантуа и вероятен свекър на сина на Ардуин – Манфред. Ардуин не иска да влиза в конфликт с него или със своя суверен – император Ото I. Според легендата Ардуин подсказва на Адалберт стратегията, която да накара Беренгар да свали 3-годишната обсада: Ардуин знае, че храната в замъка е оскъдна и войските няма да издържат дълго. Предлага на Адалберт Ато да вземе едно прасе и да го напълни с жито, след което да го изпрати от замъка. Императорските войски хващат животното и след като го убиват, откриват, че то е добре хранено и стомахът му е пълен с жито. Императорските командири смятат, че ако обсадените могат да си позволят да хранят прасетата, крепостта никога няма да падне и свалят обсадата.

След като император Ото I детронира Беренгар II през 961 г., той нарежда на Ардуин да върне манастира в Бреме, което обаче той не изпълнява.

През януари 964 г. Ардуин е споменат като Mаркграф на Торино.

Летописецът на Сакра ди Сан Микеле твърди, че през 966 г. Ардуин се намира в Замъка в Авиляна. Тогава при него от Франция идва Уго ди Монбоасие – господар на Алверния с желание да построи манастир на Св. Архангел Михаил (дн. Sacra di San Michele) на хълм над Авиляна. Ардуин иска да му дари земята, но Уго предпочита да я купи. Става въпрос обаче за сина на Ардуин или за племенника му със същото име. Следователно годината не е 966, а около 999 – 1002.

Ардуин участва заедно с Гийом I от Прованс и брат му Ротбалд I от Прованс в битката при Туртур през 972 – 973 г., която води до окончателното унищожаване на сарацинския център във Фраксинетум (днешен La Garde-Freinet до Сен Тропе). Тази атака е породена от залавянето на абата на Клюни Майол при завръщането му от Италия на 22 юли 972 г.

От 976 г. Ардуин е и граф на Павия.

За последен път Ардуин е споменат на 4 април 976 г.

Неговият син Манфред I († 1001 г.) го наследява като маркграф на Торино (977 – 1000) и граф на Ауриате.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ за Емилия или Имула от Суза, сестра на Магингред I Милански († 896), граф на Ломело и на Милон Санбонифаций († сл. 955), граф на Верона, от която има трима сина и две дъщери:

Олдерик Манфред (Магинфред или Манфред) (; † 1001), под името Манфред I е маркграф на Торино от 977 г., граф на Ауриате и маркиз на Суза-Пиемонт; ∞ пр. 8 март 991 за Прангарда ди Каноса, дъщеря на Адалбер Ато II, граф на Каноса, и съпругата му Илдегард; имат шест сина.
Ардуин IV († сл. 1029), през 1039 г. дарява земята за манастира Сан Микеле дела Киуза
Алсинда (Анселда), ∞ за пфалцграф Гизелберт († 10 октомври 1010), граф на Бергамо
Ото (Otto; † 19 януари сл. 998), през 996 г. граф, маркграф, през 992/998 г. подарява на приорат Поленцо манастира Новалеза-Бреме; има един син
Ришилда или Ишилда († сл. 989), ∞ ок. 958 за Конрад († 1001), син на Беренгар II и маркграф на Ивреа, от Иврейската династия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]