Ардуин Глабер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ардуин Глабер
граф на Ауриате, маркграф на Торино
Управление951976
Наследилникого
НаследникМанфред I
Лични данни
Роден
930 г.
Починал
976 г. (46 г.)
Семейство
ДинастияАрдуини
БащаРожер от Ауриате
МайкаЕмилия (Имула)
ПотомциОлдерик Манфред (Магинфред или Манфред)
Ардуин IV
Алсинда (Анселда)
Ото
Ришилда или Ишилда
ГербCorona de marqués.svg

Ардуин Глабер или Ардуин Голобради (на италиански: Ardoino Glabrio; на немски: Arduin der Kahle; † сл. 4 април 976/977) e граф на Ауриате от 935 г. и в периода 964 – 977 г. първият маркграф на Маркграфство Торино, наречено на негово име „Ардуинова марка“. Той е основател на рода Ардуини.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

За Ардуин има писмени сведения от 13 април 945 г. до 4 април 976 г. Основният източник за живота му е Хрониката на Манастира на Новалеза (Chronicon novaliciense) от средата на 11 век.

Ардуин е син на франкския благородник Рожер, който идва с брат си Ардуин в Италия през 10 век и се омъжва за Емилия (Имула, Вмилия), вдовица на предходния граф Родулф от Ауриате, от която има двама сина – Рожер II и Ардуин. В периода 902 – 915 г. Рожер-баща е граф на Ауриате, териториите на което се простират в района на днешните Кунео и Салуцо.

След 935 г. Ардуин наследява баща си като граф на Ауриате.

На 13 април 945 г. Ардуин за пръв път е наречен с титлата „граф“ (на лат. comes).

През 940/945 г. прогонва сарацините от Вал ди Суза и става един от най-доверените приближени на маркграфа на Ивреа и бъдещ крал на Италия Беренгар II. Той връща манастира в Новалеза в християнски ръце.

През 945 г. Ардуин е в двора на краля на Италия Лотар I. Преди 13 ноември 950 г. става граф на Торино, а на 13 ноември 950 г., благодарение на Лотар II, става и фогт на манастира Новалеза-Бреме (манастирът е преместен от Новалеза в Бреме заради сарацините).

След смъртта на Лотар II Ардуин отива в Павия на коронацията на Беренгар II.

Той е един от тримата приближени, на които през 950 г. крал Беренгар II дава новообразувани маркграфства. Ардуин получава Маркграфство Торино с териториите на Ауриате, Торино, Асти, Албенга и Бредуло, Алба и Вентимиля.

Ардуин участва с Беренгар II в обсадата на крепостта на Каноса, където е намерала убежище вдовицата на Лотар II – кралица Аделхайд Бургундска. Притежателят на Замъка е Адалберт Ато – първият маркиз на Мантуа и вероятен свекър на сина на Ардуин – Манфред. Ардуин не иска да влиза в конфликт с него или със своя суверен – император Ото I. Според легендата Ардуин подсказва на Адалберт стратегията, която да накара Беренгар да свали 3-годишната обсада: Ардуин знае, че храната в замъка е оскъдна и войските няма да издържат дълго. Предлага на Адалберт Ато да вземе едно прасе и да го напълни с жито, след което да го изпрати от замъка. Императорските войски хващат животното и след като го убиват, откриват, че то е добре хранено и стомахът му е пълен с жито. Императорските командири смятат, че ако обсадените могат да си позволят да хранят прасетата, крепостта никога няма да падне и свалят обсадата.

След като император Ото I детронира Беренгар II през 961 г., той нарежда на Ардуин да върне манастира в Бреме, което обаче той не изпълнява.

През януари 964 г. Ардуин е споменат като Mаркграф на Торино.

Летописецът на Сакра ди Сан Микеле твърди, че през 966 г. Ардуин се намира в Замъка в Авиляна. Тогава при него от Франция идва Уго ди Монбоасие – господар на Алверния с желание да построи манастир на Св. Архангел Михаил (дн. Sacra di San Michele) на хълм над Авиляна. Ардуин иска да му дари земята, но Уго предпочита да я купи. Става въпрос обаче за сина на Ардуин или за племенника му със същото име. Следователно годината не е 966, а около 999 – 1002.

Ардуин участва заедно с Гийом I от Прованс и брат му Ротбалд I от Прованс в битката при Туртур през 972 – 973 г., която води до окончателното унищожаване на сарацинския център във Фраксинетум (днешен La Garde-Freinet до Сен Тропе). Тази атака е породена от залавянето на абата на Клюни Майол при завръщането му от Италия на 22 юли 972 г.

От 976 г. Ардуин е и граф на Павия.

За последен път Ардуин е споменат на 4 април 976 г.

Неговият син Манфред I († 1001 г.) го наследява като маркграф на Торино (977 – 1000) и граф на Ауриате.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ за Емилия или Имула от Суза, сестра на Магингред I Милански († 896), граф на Ломело и на Милон Санбонифаций († сл. 955), граф на Верона, от която има трима сина и две дъщери:

  • Олдерик Манфред (Магинфред или Манфред) (; † 1001), под името Манфред I е маркграф на Торино от 977 г., граф на Ауриате и маркиз на Суза-Пиемонт; ∞ пр. 8 март 991 за Прангарда ди Каноса, дъщеря на Адалбер Ато II, граф на Каноса, и съпругата му Илдегард; имат шест сина.
  • Ардуин IV († сл. 1029), през 1039 г. дарява земята за манастира Сан Микеле дела Киуза
  • Алсинда (Анселда), ∞ за пфалцграф Гизелберт († 10 октомври 1010), граф на Бергамо
  • Ото (Otto; † 19 януари сл. 998), през 996 г. граф, маркграф, през 992/998 г. подарява на приорат Поленцо манастира Новалеза-Бреме; има един син
  • Ришилда или Ишилда († сл. 989), ∞ ок. 958 за Конрад († 1001), син на Беренгар II и маркграф на Ивреа, от Иврейската династия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]