Манфред I (Торино)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Манфред I (на италиански: Manfredo I, Magnifredo, Olderico Manfredi I; † ок. 1000) от род Ардуини е вторият маркграф на Торино от 977 г. до смъртта си.

Той е най-възрастният син на маркграф Ардуин Глабер († 976/977) и съпругата му Емилия (Имула), дъщеря на Адалберто Ато (939 – 988).

Той наследява от баща си графство Ауриате и Маркграфство Торино. Той управлява територята между Западните Алпи, По и Лигурско море. Контролира пътя от Генуа за Марсилия.

Манфред I се жени преди 8 март 991 г. за Прангарда ди Каноса, дъщеря на маркграф Адалберт Ато от Каноса († 988) и съпругата му Илдегарда (Хилдегард) († 982) от род Супониди. Двамата имат децата:[1]

  • Оделрик Манфред II (992 – 1034), маркграф на Торино
  • Адалрик († декември 1035 в битка при Кампо Мало), от 1008 до 1034 епископ на епископия Асти
  • Одо († сл. 1029), маркграф
  • Ато († сл. 1029)
  • Хуго († сл. 1029), маркграф
  • Видо († сл. 1029), маркграф, баща на Прангарда, омъжена за граф Обицо от Биандрате и Верчели

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • W. Trillmich, Kaiser Konrad II und seine Zeit (1991)
  • C.W. Previté-Orton, The Early History of the House of Savoy (1000 – 1233) (Cambridge, 1912), accessible online at: archive.org
  • G. Sergi, ‘Una grande circoscrizione del regno italico: la marca arduinica di Torino,’ in Studi Medievali XII (1971), 637 – 712

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]