Херцогство Лотарингия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за херцогството от X век. За по-късното херцогство, наричано Лотарингия вижте Горна Лотарингия.

Херцогство Лотарингия
—  васал на Източнофранкското кралство  —
 
900 — 959  
 
 
 
 

Местоположение на Херцогство Лотарингия

Лотарингия през X век
Столица Мец
Религия Католицизъм
Форма на управление Монархия
Династия Конрадини
Регинариди
Лиудолфинги
Салическа династия
Държавен глава
  Херцог
   - 903 – 910 Гебхард
   - 925 – 939 Гизелберт
   - 944 – 953 Конрад Червения
   - 953 – 959 Бруно Велики
История Средновековие
Днес част от Нидерландия Нидерландия
Белгия Белгия
Люксембург Люксембург
Франция Франция
Германия Германия
редактиране

Херцогство Лотарингия е херцогство, васално на Източнофранкското кралство, съществувало през 900 – 959 година.

То се образува в началото на X век след смъртта на краля на Кралство Лотарингия Цвентиболд, когато източнофранкските крале започват да управляват областта чрез назначени херцози. През 911 – 923 година, след смъртта на последните източнофранкски Каролинги, Лотарингия е лоялна към каролингския владетел на Западнофранкското кралство Карл Прости, но след това отново е подчинена на източното кралство като едно от неговите пет племенни херцогства, наред с Швабия, Бавария, Франкония и Саксония.

През 925 година Елзас – най-югоизточната част на херцогство Лотарингия, между Вогезите и Рейн – става част от Швабия. През 959 година херцогството е разделено на две нови херцогства: Горна Лотарингия (обхваща днешна Лотарингия, Саар, Люксембург, Трир, Прюм и Кобленц) и Долна Лотарингия (на север).

Херцози на Лотарингия[редактиране | редактиране на кода]