Гизелберт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гизелберт (Лотарингия))
Направо към: навигация, търсене

Гизелберт (II) от Лотарингия (на немски: Giselbert (II) von Lothringen; на френски: Gislebert de Lotharingie; * ок. 890; † 2 октомври 939) е от 928 г. херцог на Лотарингия.

Той е син на Регинар I (херцог на Лотарингия) от род Регинариди, който е син на Гизелберт (граф в Маасгау) и Ерменгарда, дъщеря на император Лотар I.

През 915 г. баща му умира и Гизелберт го наследява. Карл III назначава обаче Вигерих за пфалцграф. Гизелберт желае да има мощ като баща си. От 920 г. Гизелберт носи титлата princeps на Лотарингия и е във враждебни отношения с Карл III.

През 922/923 г. Карл III е свален и поддръжниците на Каролингите отиват към източнофранкския крал Хайнрих I, заради по-голяма сигурност от грабежните походи на унгарците и викингите. От 923 до 925 г. Лотарингия е завладяна от Източна Франкия и от 926 до 928 г. Еберхард от Франкония херцог на Лотарингия.

През 928 г. Гизелберт става херцог на Лотарингия и се жени същата година за Герберга, най-възрастната дъщеря на Хайнрих I и Матилда.

През 939 г. Гизелберт се присъединява към новия западнофранкски крал Лудвиг IV. Гизелберт се съюзява с Отовия по-малък брат Хайнрих и херцог Еберхард от Франкония (от род Конрадини) за въстание против Ото I. На 2 октомври 939 г. Гизелберт и Еберхард са победени от конрадинските графове Конрад Курцболд и Удо в битката при Андернах на Рейн. Еберхард пада убит в битката лично от Удо. Гизелберт се удавя в Рейн при опит да избяга. При обратното му пътуване Лудвиг IV взема със себе си Герберга, 26-годишната вдовица на Гизелберт и се жени за нея през 940 г.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Гизелберт има с Герберга децата:[1]

  • Хайнрих († пр. 944), малолетен от 940 г. херцог на Лотарингия
  • Хадвиг (умира млада)
  • Алберада, ∞ граф Райналд от Руси (Roucy)
  • Герберга (* 935; † сл. 978), ∞ 949 г. граф Алберт I от Вермандоа (* 915; † 8 септември 987), син на Херберт II

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gerd Althoff: Die Ottonen. Königsherrschaft ohne Staat. Kohlhammer, Stuttgart 2005, ISBN 3-17-018597-7.
  • Helmut Beumann: Die Ottonen. Kohlhammer, Stuttgart 1997, ISBN 3-17-014802-8
  • Ernst Ludwig Dümmler: Giselbert von Lothringen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 9, Duncker & Humblot, Leipzig 1879, S. 196 – 198.
  • Eduard Hlawitschka: Giselbert. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 414 f.
  • Rudolf Schieffer: Die Karolinger. Kohlhammer, Stuttgart 2006, ISBN 3-17-019099-7
  • Vita Johannis Gorziensis, MGH Scriptores 4, 368
  • Genealogie des 11.Jh: vgl. MGH, Scriptores 2, 314
  • Christian Settipani, La Préhistoire des Capétiens (Nouvelle histoire généalogique de l'auguste maison de France, vol. 1), Villeneuve d'Ascq, éd. Patrick van Kerrebrouck, 1993, 545 p. (ISBN 978-2-95015-093-6)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]