Направо към съдържанието

Вермандоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вермандоа
      
Герб
Герб
Вермандоа в Общомедия

Вермандоа (на френски: Vermandois) е през Средновековието графство в Северна Франция, регион Пикардия. Името на графството произлиза от келтския Виромандуи и неговия главен град Augusta Viromanduorum, днешния Сен Кантен (Saint-Quentin).

През IX век по времето на Каролингите Пипин, син на Бернард, крал на Италия († 818), получава Вермодоа и става първият граф.

През 1191 г. според сключени договори Западен Вермандоа, през 1214 г. източната част отиват на френската корона.

През 1576 г. Вермандоа е издигнат на херцогство и на Перство.

Графове на Вермандоа

[редактиране | редактиране на кода]
  • Пипин († сл. 840), прародител на графовете на Вермандоа, син на Бернард, крал на Италия
  • Хериберт I (892 – 907 или 896 – 900/907), граф на Мо, граф на Соасон и първият наследствен граф на Вермандоа
  • Хериберт II (907 – 943 или 900/907 – 943), граф на Мо, граф на Соасон и Вермандоа
  • Адалберт I (Алберт) (943 – 988 или 946 – 987), граф на Вермандоа
  • Хериберт III (987 – 997 или 987 – 1000/1002), граф на Вермандоа
  • Алберт II (997 – 1035 или 1000 – 1010), граф на Вермандоа
  • Eudes (1021 – 1045), граф на Вермандоа
  • Ото (1035 – 1045), граф на Вермандоа
  • Хериберт IV (1045 – 1080), граф на Вермандоа и Валоа
  • Аделаида († 1120/24) (1085 – 1101) графиня на Вермандоа и Валоа
  • Хуго I Велики (1085 – 1101 или 1087 – 1101), съпруг на Аделаида, най-малкият син на френския крал Хайнрих I, граф на Вермандоа и Валоа
  • Рудолф I le Vaillant (1102 – 1152 или 1101 – 1152), граф на Вермандоа, Валоа, Amiens и Crépy, 1147 регент на Франция
  • Hugues II le Moine (Св. Феликс от Валоа) (1152 – 1160), граф на Вермандоа и др., отказва се
  • Рудолф II Прокаженик (1160 – 1167), граф на Вермандоа и др.
  • Мабила или Елизабет (1167 – 1183), графиня на Вермандоа и др.
  • Филип от Елзас, съпруг на Мабила, (1167 – 1191)
  • Елеонора (1191 – 1214), графиня на Вермандоа, Валоа и Saint-Quentin

Филип II взема Вермандоа към френската корона. През 1191 г., според сключени договори, западен Вермандоа, през 1214 г. източната част отиват на френската корона.

  • Anselme, Histoire Genealogique de la Maison royale de France, 1726.
  • M. Fouquier-Cholet, Histoire des Comtes héréditaires du Vermandois, Saint-Quentin, 1832.
  • Ioh. Mabillon, Annales ord. Sancti Benedicti. Ticinense. Lucae, 1739.
  • Louis Moreri, Le Gran Dictionnaire Historique, Paris, 1743 – 1749.