Луиза дьо Ла Валиер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луиза дьо Ла Валиер
метреса на Луи XIV
Луиза дьо Ла Валиер 
Родена: 6 август 1644 г.
Починала: 7 юни 1710 г. (65 г.)

Луиз Франсоаз дьо Ла Бом Льо Блан (на фр. Louise Françoise de La Baume Le Blanc), по-късно херцогиня дьо Ла Валиер, е била метреса на краля-слънце Луи XIV.

През 1661 г. Луиз става почетна госпожица на Хенриета Английска, първата съпруга на Орлеанския херцог, брата на краля. 17-годишната госпожица е много чаровна, но леко накуцва в резултат от травма, получена от падане с кон. Още същата година Луиз е въвлечена в една дворцова интрига (по идея на граф дьо Сен-Енян) - налагало се да се отклони вниманието от зараждащата се близост между Луи Луи XIV и Хенриета Английска, затова бил нужен „параван” или както се изразявали по онова време „чадър”. Тази роля трябвало изпълни нищо не подозиращата Луиз, а от краля се очаквало единствено да се преструва, че има връзка с нея. Луиз обаче тайно обичала краля още от пристигането си в двора, а самият Луи Луи XIV скоро паднал в собствения си капан - запленен от младата жена, той я прави своя фаворитка.

Не след дълго около Луиз се заформя нова дворцова интрига - Никола Фуке опитал да се възползва от нейното положение като й предложил 20 000 пистола, за да ходатайства за него пред краля (по онова време позициите на Фуке в двора вече били доста разклатени). Луиз отказва, но Луи XIV научава за това предложение и това само утежнява и без това незавидното положение на Фуке.

Луиза ражда 4 деца от краля като само последните 2 достигат зряла възраст и са официално признати:

След смъртта на Ана Австрийска през 1666 г., Луи XIV афишира открито тяхната връзка, което не се харесва никак на Луиз, която предпочитала дискретността пред публичните демонстрации. По същото време в двора се завръща красавицата Маркиза дьо Монтеспан. Кралят за пореден път е покорен и търси начини да я направи своя любовница. Началото на връзката му с Мадам дьо Монтеспан (около 1667) всъщност поставя и началото на оттеглянето на кралското благоразположение към Луиз дьо Ла Валиер. Въпреки това Луиз за пореден път е принудена да изпълнява известно време ролята на „параван”, за да не се шуми около връзката на краля с омъжена жена. В надеждата си да си върне любовта на краля, когото не е спирала да обича, Луиз изтърпява всички унижения, на които я подлага новата фаворитка, известна с хапливия си език и сарказма си.

През 1670 г., след продължително заболяване, вероятно в резултат на спонтанен аборт, Луиз намира утеха в религията и през 1674 г. взима решение да влезе в манастира на кармелитките. Тъй като правилата в този орден изисквали пълен отказ от всякакъв светски живот и множество лишения, това в двора било възприето като провокация. Още повече шум се вдигнал заради публичното извинение, което Луиз дьо Ла Валиер държала да поиска от кралицата. За да се оттегли в манастир е трябвало разрешението на Луи XIV, а Луиз отказва предложенията да постъпи в манастир с не толкова суров режим. Така тя постъпва в манастира на кармелитките, давайки обета си приема името Louise de la Miséricorde (miséricorde на фр. е „милост”). В манастира неколкократно я посещава кралицата.

Луиз дьо Ла Валиер умира през 1710 г. след 36 години монашески живот и е погребана в гробището на манастира. Известният френски писател Сен-Симон не се поколебава да я нарече „светица”, а Сен-Бьов казва, че от трите най-известни метреси на Луи XIV, Луиз дьо Ла Валиер е „безспорно най-интересната, единствената истински интересна измежду тях”.

Тя вдъхновява и Александър Дюма - баща за персонажа на Луиз дьо Ла Валиер в романа му Виконт дьо Бражелон.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • John J Conley, « Mademoiselle de la Vallière: the logic of mercy », The Suspicion of virtue : women philosophers in neoclassical France, Ithaca, Cornell University Press, 2002
  • Jean-Christian Petitfils, Louise de La Vallière, Paris, 2002.
  • Jean-Christian Petitfils, Louis XIV, Paris, 2002.