Херберт II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хериберт II (Вермандоа))
Херберт II
Herbert II de Vermandois
граф на Вермандоа, Соасон и Мо
Роден
880 г.
Починал
23 февруари 943 г. (63 г.)
ПогребанФранция
Семейство
РодКаролинги
БащаЕрбер I
Братя/сестриБеатрис Вермандоа
Херберт II в Общомедия

Херберт II или Хериберт II (на френски: Herbert II de Vermandois, Heribert II, * 880; † 23 февруари 943) от династията Каролинги, e граф на Вермандоа, граф на Соасон от 900/907 до 943 г. и граф на Мо. Пряк потомък е на Карл Велики.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е единственият син на граф Херберт I от Вермандоа и по-голям брат на Беатрис Вермандоа (* 886, † сл. 26 март 931), която през 895 г. се омъжва за херцог Робер I († 923), от 922 г. крал на Франция (Робертини). Той е внук на граф Пипин († сл. 840, от Каролингите), правнук на краля на Италия Бернард и праправнук на Карл Велики.

След смъртта на баща му през 900/907 г. той става граф на Мо, Соасон и Вермандоа и през 907 г. игумен на Saint-Médard в Соасон. Той поддържа своя тъст крал Робер I и почти винаги зет си Хуго Велики.

В конфликтите между френските крале, сваленият Карл III Простовати и неговия последник Робер I, той е на страната на своя тъст Робер I, който е убит в битката при Соасон на 15 юни 923 г. Тогава той заедно с Хуго Велики побеждават войската на Карл. След няколко седмици Херберт успява да плени Карл III и не го предава на новия крал Раул, а го държи като свой личен пленик в своя дворец до неговата смърт през 929 г.

През 927 г. Раул отказва да даде на Херберт Графство Лаон и той в съюз с норманския херцог Вилхелм I поставя отново сваления крал Карл и го сваля отново през 929 г., когато получава Лаон.

Хериберт II умира през 943 г. и е погребан в Saint-Quentin. Наследството му е разделено чрез конфликти от синовете му.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Херберт се жени преди 21 май 907 г. за Адела, дъщеря на херцог Роберт от Неустрия (от 922 г. като Робер I, крал на Франция, Капетинги) и има с нея седем деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Detlev Schwennicke, Europäische Stammtafeln: Stammtafeln zur Geschichte der Europäischen Staaten, Neue Folge, Band III Teilband 1 (Marburg, Germany: J. A. Stargardt, 1984), Tafel 46, 49
  • Christian Settipani, La Préhistoire des Capétiens (Nouvelle histoire généalogique de l'auguste maison de France, vol. 1), éd. Patrick van Kerrebrouck, 1993, ISBN 2-9501509-3-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]