Унгарци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Маджари.

Унгарци
Общ брой 15 000 000
Значителен
брой в
Флаг на Унгария Унгария: 9 416 015 (2000)

САЩ: 1 563 081 (2006)
Флаг на Румъния Румъния: 1 431 807 (2002)
Флаг на Словакия Словакия: 520 528 (2001)
Флаг на Сърбия Сърбия: 293 299 (2002)
Флаг на Русия Русия: 170 000
Флаг на Канада Канада: 267 000 (2001)
Западна Европа: около 260 000 - 270 000
Флаг на Украйна Украйна: 156 600 (2001)
Флаг на Бразилия Бразилия: 80 000
Южна Америка: 70 000 - 160 000
Флаг на Германия Германия: 73 800
Флаг на Австрия Австрия: 40 583 (2001)
Азия: около 30 000
Флаг на Хърватия Хърватия: 16 595 (2001)
Африка: около 10 000
Флаг на Израел Израел: 10 000
Флаг на Турция Турция: 6 800 (2001)
Флаг на Словения Словения: 6 243 (2001)
Флаг на Република Ирландия Ирландия: 3 328 (2006)
Македония: 2 003 (2002)
Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина: 893 (1991)
Флаг на Черна гора Черна гора: 362 (2003)
Флаг на Нова Зеландия Нова Зеландия: 214

Флаг на България България: 170 (2001)
Език Унгарски език
Религия католици (53%) католици от източен обред (3%), калвинисти (16%), лутерани (3%), други християни (предимно православни и свидетели на Йехова) (1%), останалите 25% са атеисти, агностици, евреи или други.
Сродни етно групи Угрофини
  Ханти, Мансийци
Унгарци, 21 век

Унгарците са нация в Централна Европа, съставляваща основното население на Унгария и значителни национални малцинства в съседните държави. Самоназванието на унгарците е модьор (magyar), от което произлиза вариантът на етнонима на български маджари, който днес се използва предимно в исторически контекст.

Разпространение[редактиране | edit source]

Унгарците са държавнотворчески народ и основното население на Кралство Унгария съществувало през почти цялото второ хилядолетие след новата ера. След разпадането му вследствие на Трианонски договор през 1920 година големи маси унгарци остават като малцинства в Румъния, Словакия, Австрия, Словения, Хърватия и Сърбия. Към унгарската нация принадлежат и молдовските унгарци чанго, които никога не са влизали в границите на Кралство Унгария..

Етноними[редактиране | edit source]

Смята се, че етнонимът унгарец произлиза от наименованието на свързваното с прабългарите племенно обединение оногури, към което през 7 век вероятно принадлежат и маджарите.[1]

В Кралство Унгария понякога с унгарец се обозначават всички поданици на короната, докато маджар е конкретният етноним на унгароговорещите.

История[редактиране | edit source]

Маджарите (наричани още унгри — на гръцки: ουγγροι) са исторически народ, формиран в Северна Азия и нахлул в Европа в края на 9 век. Те са били скотовъдци и са водели номадски начин на живот, в който огромна роля играел конят. Маджарите са предците на днешните унгарци. П. Юхас, както и Г. Фехер смятат, че са изпитали силно българско влияние още в Приуралието, с което се обясняват тюркските остатъци в езика им. Това обаче е доста спорно тъй като напоследък се смята, че българите не са били типично тюркски етнос, а по-скоро ирански. Като се вземе предвид, че от 30-те години на 9 век те са били под силното политическо и културно влияние на Хазарския каганат, обитаван от различни тюркоезични племена, то по-скоро тези заемки са от този период. Може би благодарение на тези езикови и културни влияния маджарите са наричани "турки" във византийските и мюсюлманските извори. Това се вижда и от сведенията на ибн Руста и Гардизи, които описват системата на двувластие при тях — Гардизи:

В 906 г. придошлите маджари унищожават Моравската държава, а на следващата година завладяват и Панония. През следващите 100 години маджарите стават страшилище (ogre-англ. от думата унгар или онгар) за тогавашните

"Маджарите–тюрки, вожда им по название к.н.д...Действителния управител дж.ла"

С други думи, освен всичко друго, при тях се наблюдавала и двойствеността на върховната власт, толкова характерна и за хазарите. Избирането на този вожд ставало чрез церемония, която по думите на Константин Багрянородни "напълно е съответна с обичаите и законите на хазарите”. Последния казва още, че преди са ги наричали "бели савири" (σαβαρτοι ασπαλοι) (вероятно указание, че са родствени на савирите дошли от същия район) и в 80-те години на 9 век част от тях, под натиска на печенезите отстъпили от населяваната от тях територия между реките Дон и Днепър ("Страна Леведия") на запад в областта Ателкюз (на унг. "Междуречие" — между реките Днепър и Днестър).

През 90-те години на 9 век маджарите претърпяват ново поражение от българи и печенеги и се насочват към Среднодунавската низина, водени от Арпад. За този родоначалник на унгарската кралска династия сведения се дават в така наречения "Унгарски аноним". Негов баща е Алмус (Almus/Almos), живял през втората половина на 9 век, чието име много напомня това на известният от съчинението на ибн Фадлан владетел на Волжка България Алмус/Алмуш/Алмас.

В Европа маджарите уседват в Карпатския басейн и в земите на историко-географската област Панония, където асимилирали установените там южнославянски племена. Техни наследници са днешните унгарци.

След период на инвазии и набези, достигащи до Дания и Испания, през 1001 г. маджарите приемат християнството от Рим и римският папа, провъзгласил създаването на Маджарското кралство. В следващите векове тази държава се превърнала в същинска империя, в която маджарите съставлявали етническо малцинство.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en))  A History of Hungary. Indiana University Press, 1990-11-22. ISBN 978-0-253-20867-5. с. 9. Посетен на 2011-07-06.

Вижте също[редактиране | edit source]