Унгарци

Унгарци
	Унгарци
	Знаме на етническата група
	Унгарски вождове, пристигащи в Карпатския басейн между 892 и 894 г.
Самоназвание	Magyarok
Численост и ареал
Общ брой	14 500 000
	Унгария: 9 632 744; САЩ: 1 437 694; Румъния: 1 227 623; Словакия: 458 467; Канада: 348 085; Сърбия: 184 442 (2022г.); Украйна: 156 566; Германия: 156 812; Франция: 100 000 – 200 000; Австрия: 87 604; Бразилия: 80 000; Австралия: 67 616; Великобритания: 52 250; Швеция: 40 000 – 70 000; Дания: 50 000 – 55 000; Аржентина: 40 000 – 50 000; Нидерландия: 26 172; Хърватия: 16 595; Израел: 10 000 – 200 000; Гърция: <1000
Описание
Език	унгарски език
Религия	предимно католицизъм (53%); калвинизъм (16%); лутеранство (3%); атеизъм (25%)
Сродни групи	угрофини, ханти, мансийци
	Разпространение на унгарското население
	Унгарци в Общомедия

Унгарците са нация от Централна Европа, съставляваща основното население на Унгария и значителни национални малцинства в съседните държави; има и по-широка унгарска диаспора – най-вече в САЩ и Канада.

Названия

Самоназванието на унгарците е модьор (magyar), от което произлиза вариантът на етнонима на български език – маджари, който днес се използва предимно в исторически контекст по смисъла на който маджарите (чиито наследници са днешните унгарци), наричани и унгри (на гръцки: ουγγροι) са исторически народ, формиран в Северна Азия и нахлул в Европа в края на IX век и превърнал се в държавнотворческият народ и основно население на Кралство Унгария съществувало през почти цялото второ хилядолетие от новата ера. Смята се, че етнонимът унгарец произлиза от наименованието на свързваното с прабългарите племенно обединение оногури, към което през 7 век вероятно принадлежат и маджарите.^[2] В Кралство Унгария понякога с унгарец се обозначават всички поданици на короната, докато маджар е конкретният етноним на унгароговорещите. Към унгарската нация обаче принадлежат и молдовските унгарци чанго, които никога не са влизали в границите на Кралство Унгария.

Миграция на унгарците
Унгарци в Унгария (1890)
Унгарци в Австро-унгарската империя, 1911 г.

История

Ранносредновековните маджарите са скотовъдци, водещи номадски начин на живот, в който огромна роля е играел конят. Петер Юхас и Геза Фехер смятат, че са изпитали силно прабългарско влияние още в Приуралието, с което се обясняват тюркските остатъци в езика им. Според друга хипотеза, облягаща се на виждането, че прабългарите не са били типично тюркски етнос, а по-скоро – смесен, тези елементи от унгарския език са заемки от периода (до около 30-те години на 9 век), в който маджарите, както и различни тюркоезични племена са били под властта или силното политическо и културно влияние на Хазарския каганат. Може би благодарение на тези езикови и културни влияния маджарите са наричани „турки“ във византийските и арабските извори. Това се вижда и от сведенията на Ахмад ибн Руста Исфахани и Абу Саид Абд-ал-Хай ибн Захак ибн Махмуд Гардизи, като Гардизи описва системата на двувластие при тях така:

„

Маджарите–тюрки, вожда им по название ... Действителният управител ...

“

С други думи, освен всичко друго, при тях се наблюдавала и двойствеността на върховната власт, толкова характерна за хазарите. Избирането вожда им е ставало чрез церемония, която е по думите на Константин Багрянородни напълно е съответна с обичаите и законите на хазарите. Последният казва още, че преди са ги наричали „бели савири“ (σαβαρτοι ασπαλοι) (вероятно указание, че са родствени на савирите, дошли от същия район), както че в 80-те години на 9 век част от тях, под натиска на печенезите отстъпили от населяваната от тях територия между реките Дон и Днепър (Страна Леведия/Земята на Лебедий) на запад в областта Ателкюз (от унгарски: „Междуречие“ – между реките Днепър и Днестър).

През 90-те години на 9 век маджарите претърпяват ново поражение от българи и печенеги и се насочват към Среднодунавската низина, водени от Арпад. Сведения за този родоначалник на унгарската кралска династия се дават в така наречения „Унгарски аноним“. Негов баща е Алмус (Almus/Almos), живял през втората половина на 9 век, чието име много напомня това на известния от съчинението на ибн Фадлан владетел на Волжка България Алмус/Алмуш/Алмас.

В Европа придошлите маджари усядат в Карпатския басейн и в земите на историко-географската област Панония, където асимилират установените там южнославянски племена. В 906 г. унищожават Моравската държава, а на следващата година завладяват и Панония. През следващите 100 години маджарите стават страшилище за тогавашните си западни съседи. След период на инвазии и набези, достигащи до Дания и Испания, през 1001 г. маджарите приемат християнството и римският папа провъзгласява създаването на Маджарското кралство. В следващите векове тази държава се превръща в същинска империя, каквато е и обединението Австро-Унгария, в която маджарите съставляват етническо малцинство. След разпадането на Кралство Унгария, вследствие на Трианонски договор от 1920 година, големи маси унгарци остават като малцинства в Румъния, Словакия, Австрия, Словения, Хърватия и Сърбия.

Вижте също

Бележки

↑ Информация от преброяване
↑ A History of Hungary. Indiana University Press, 22 ноември 1990. ISBN 978-0-253-20867-5. p. 9. Посетен на 6 юли 2011. (на английски)

[1] Информация от преброяване

[A_History_of_Hungary-2] A History of Hungary. Indiana University Press, 22 ноември 1990. ISBN 978-0-253-20867-5. p. 9. Посетен на 6 юли 2011. (на английски)

[1]

[2]