Оногури

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Европа ок. 600 г. и оногурите

Оногурите (на старогръцки: ’Ονόγουροι, ’Ονογούρων) са прабългарски племена, живяли на североизточния бряг на Черно море.[1][2] Те са късноантичен, номадски, конен народ.

Оногурите (или в някои източници Унугурите) се споменават много пъти в късно-античните и ранно-средновековни византийски, сирийски и арменски източници, както при Приск, Псевдо-Захариас (в църковната история на Захарий Митиленски), Йорданес, Агатий, Менандер Протектор и Теофилакт Симоката.[3][4] Те установяват дипломатически връзки с Източната Римска империя и предприемат походи на юг от Кавказ срещу колхи, арменци и иранци. Има сведения и за разпространение на християнството сред оногурите, включително за съществуването на оногурска епископия.[5]

Оногурите в Хронологията на преселението на народите[редактиране | редактиране на кода]

Маджари Хървати Великоморавия Държава на Само Прабългари Оногури Авари Хуни Викингска епоха Англо-саксонска Англия Ал-Андалус Вестготско кралство Вандали Готи Лангобарди Равенски екзархат Каролинги Меровинги Кубрат Теодорих Беда Достопочтени Григорий I Атила Константин Велики Карл Велики Валентиниан III Тетрархия Велико преселение на народите

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Daniel Ziemann: Vom Wandervolk zur Großmacht. Die Entstehung Bulgariens im frühen Mittelalter. Böhlau, Köln u.a. 2007, S. 73 – 77
  2. Samuel Szádeczky-Kardoss: Onoguroi. In: RE Supplementband XII, Sp. 902.
  3. Daniel Ziemann: Vom Wandervolk zur Großmacht. Köln u.a. 2007, S. 73f.
  4. Samuel Szádeczky-Kardoss: Onoguroi. In: RE Supplementband XII, Sp. 902.
  5. Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 35 – 36.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]