Теофилакт Симоката

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Теофилакт Симоката
византийски историк
Роден
580 г.
Починал
630 г. (50 г.)
Научна дейност
Област История

Теофилакт Симоката (на гръцки: Θεοφύλακτος Σιμοκάτ(τ)ης; Theophylaktos Simokates; на лат.: Theophylactus Simocatta; 580/585 - ок. 636/640) e късноантичен ранновизантийски историк от началото на 7 век. Допълнителното му име Симоката (нос на котка) се основава вероятно на неговия вид.

Произлиза от източноримската провинция Египет, вероятно от гр. Александрия. Роден е около 580 г. Получава образованието си по реторика и право в Египет. По времето на император Фока, между 602 и 610 г., отива в Константинопол. Служи при Ираклий (610-641) като чиновник в различни функции. Вероятно става и градски префект на Константнопол.

Теофилакт пише сбирка от писма, произведението Quaestiones physicae и историческото произведение Historien в 8 тома. Това произведение се смята за последното късно-антично произведение. Той продължава историята на Менандер Протектор († сл. 582) и пише за събитията по време на император Маврикий (582–602), особено за войните против сасанидите и славяните. Произведението е написано на старогръцки език, съдържа обаче и нови форми от средно-византийското време. Забелязва се на места неговата липса на военен опит.

Произведението „История“ е използвано през 800 г. от Теофан. Фотий прави кратко описание за своята „Bibliotheke“. През 1604 г. Й. Понтанус в Инголщат издава първото издание (editio princeps).

Издания и преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Carl Gotthard de Boor: Theophylacti Simocattae historiae. Leipzig 1887; Neuauflage hrsg. von P. Wirth. Stuttgart 1972.
  • Peter Schreiner: Theophylaktes Simokates: Geschichte. Stuttgart 1985.
  • Michael Whitby, Mary Whitby: The History of Theophylact Simocatta. An English Translation with Introduction and Notes. Oxford 1986.
  • Nicolaus Copernicus: Theophylacti scolastici Simocati epistolae morales, rurales et amatorie interpretatione latina. Johann Haller, Krakau 1509.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Dariusz Brodka: Die Geschichtsphilosophie in der spätantiken Historiographie. Studien zu Prokopios von Kaisareia, Agathias von Myrina und Theophylaktos Simokattes. Studien und Texte zur Byzantinistik 5. Frankfurt am Main 2004.
  • Joseph D. C. Frendo: History and Panegyric in the Age of Heraclius: The Literary Background to the Composition of the „Histories“ of Theophylact Simocatta. In: Dumbarton Oaks Papers. Band 42, 1988, S. 143–156.
  • Herbert Hunger: Die hochsprachliche profane Literatur der Byzantiner. Band 1 (von 2). München 1978, S. 313ff.
  • John Martindale: The Prosopography of the Later Roman Empire IIIb. Cambridge 1992, S. 1311.
  • Mischa Meier: Prokop, Agathias, die Pest und das „Ende“ der antiken Historiographie. In: Historische Zeitschrift. Band 278, 2004, S. 281–310.
  • Warren Treadgold: The early Byzantine Historians. Basingstoke 2007, S. 329-340.
  • Michael Whitby: The emperor Maurice and his Historian. Theophylact Simocatta on Persian and Balkan Warfare. Oxford 1988.
  • Theophylaktos Simokates, BBKL, www.bautz.de/bbkl

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]