Никифор I Константинополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никифор I
патриарх на Константинопол

Роден
около 758 г.
Починал
5 април 828 г. (70 г.)
Научна дейност
Област История
Никифор I в Общомедия

Никифор I (гръцки:Νικηφόρος) е византийски духовник, патриарх на Константинопол от 806 до 815.

Роден по времето на император Константин V Копроним, той започва своята кариера като императорски нотарий. Участва в свикания от императрица Ирина през 787 г. църковен събор. След това напусна своята служба, основава манастир и се оттегля в него.

След смъртта на патриарх Тарасий Никифор е избран за константинополски патриарх. Когато при Лъв V Арменец отново иконоборците вземат връх, Никифор влиза в конфликт с императора. Като един от най-видните водачи на иконопочитателите, през май 815 г. бива снет от патриаршеския престол и изпратен на заточение, където прекарва 14 години и почива през юни 829 г.

Патриарх Никифор изпраща прошение до император Михаил II за възстановяване на иконопочитанието

През 847 г. по инициатива на патриарх Методий прахът му е пренесен в Цариград и погребан в храма „Св. Апостоли“. За заслугите му в борбата с иконоборците е канонизиран. До нас са достигнали няколко съчинения на патриарх Никифор, от които за българската история са особено важни неговата Хронография и Кратка история.

Литература[редактиране | редактиране на кода]