Пахомий I Константинополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пахомий
Παχώμιος
гръцки духовник
Роден
Починал

Религия Православие

Пахомий I Константинополски (на гръцки: Παχώμιος Α΄) е православен духовник, вселенски патриарх в началото на XVI век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пахомий е от Зъхна[1] и става зъхненски митрополит.[2] След свалянето на патриарх Йоаким I Константинополски, влашките владетели подкрепят стария Нифонт II и след като той отказва насочват подкрепата си към Пахомий, който в началото на 1503 година е избран за вселенски патриарх.[3] Първият му патриархат се сблъсква със съпротивата на привържениците на Йоаким и скоро Пахомий е свален, тъй като не успява да покрие финансовите нужди на Патриаршията.[4]

В началото на 1504 година Йоаким се завръща на престола след като плаща на султана 3500 жълтици.[5] Йоаким обаче скоро умира при пътуване във Влашко и през есента на 1504 година Пахомий, отново подкрепян от влашките владетели, се връща на престола, на който остава до смъртта си в началото на 1513 година.[3][6] Второто му управление възлиза на 9 години – дълъг период на фона на управленията на патриарсите от XV век.

Основният проблем при патриархата на Пахомий е случаят с критския учен Арсений Апостолий. В 1506[7] римската курия назначава Арсений като епископ от източен обряд в Монемвасия, която по това време е владение на Венецианската република. Арсений обявява, че е в единство и с Константинополската партриаршия и с Римската църква.[5] Пахомий смята това за неприемливо и кани Арсений да подаде оставка. Проблемът продължава две години до юни 1509 година, когато Пахомий отлъчва Арсений, който се връща във Венеция.[8]

През последната година от патриархата си Пахомий посещава Влашко и Молдова с цел събиране на пари. По пътя си обратно в Селимврия в началото на 1513 година Пахомий е отровен от Теодосий, монах на служба при него и умира веднага.[9][2][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Όσιος Θεόφιλος ο Αγιορείτης. // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 5 май 2017.
  2. а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 37. Посетен на 21 април 2017.
  3. а б Runciman, Steven. The Great Church in captivity. Cambridge University Press, 1985. ISBN 978-0-521-31310-0. с. 198.
  4. а б Παχώμιος Α´. // Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον. Посетен на 21 април 2017.
  5. а б Janin, R. Costantinople, Patriarcat grec. Dictionnaire d'histoire et de géographie ecclésiastiques. 13. Paris, Letouzey et Ané, 1956. с. 676.
  6. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 38. Посетен на 21 април 2017.
  7. Erasmus, Desiderius. Peter G. Bietenholz, ed.. The correspondence of Erasmus: Letters 1122 – 1251. Vol 8. Toronto Buffalo, University of Toronto Press, 1988. ISBN 0-8020-2607-9. с. 239.
  8. Fedalto, Giorgio. Le Chiese d'Oriente, vol 2. Milano, Jaca Book, 2011. ISBN 978-88-16-37013-5. с. 46.
  9. Niebuhr, B.G., I. Bekker, ed. Historia Politica et Patriarchica Constantinopoleos. Bonn, Corpus scriptorum historiae byzantinae, Volume 49, 1849 [1584]. с. 139 – 150.
? зъхненски митрополит
(? – 1503)
?
Нифонт II вселенски патриарх
(1503 – 1504)
Йоаким I
Йоаким I вселенски патриарх
(1504 – 1513)
Теолипт I
     Портал „Македония“         Портал „Македония