Зъхна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Greece relief location map.jpg
40.9528° с. ш. 23.8747° и. д.
Зъхна
Местоположение на Зъхна в Гърция.

Зъ̀хна или Зъ̀хненско (на гръцки: Ζίχνη, Зихни) е историко-географска област в Егейска Македония, Гърция. В административно отношение днес областта е част от дем Зиляхово. Зъхна обхваща югоизточната част на Серското поле, между планините Кушница и Змийница. През нея протича река Драматица (Ангиста).

История[редактиране | редактиране на кода]

Областта носи името на малкия градец Зъхна, който през средновековието е административен и епископски център на района. В изворите се споменава за зъхненски епископи. Ктиторът и основател на манастира „Свети Йоан Предтеча“, край град Сяр, е зъхненският епископ Йоан. По време на османското нашествие в края на 14 век, градът е разрушен и се превръща в малко село.

Като регионално средище се издига съседното Зиляхово, което през 19 век е център на кааза в Серския санджак. До началото на 20 век Зиляховската кааза се именува с името Зъхна. Според гръцка статистика от 1866 година Епархия Зъхна е населена от 14 400 жители гърци, 5 275 турци и 8 825 българи.[1] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, в каазата Зъхна (Caza de Zihna) живеят всичко 5732 домакинства с 2551 жители мюсюлмани, 7241 българи, 6118 гърци и 577 власи, а малкото едноименно село (Zihna) има 38 домакинства и 56 жители мюсюлмани и 65 гърци.[2] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва в казата 1606 български, 2041 гръцки, 514 гагаузки и 1116 турски къщи, а селото Зихна с 33 гагаузки и 55 турски къщи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Малко по насам от Зиляхово се виждат развалините на Зъхна, цъфтящи някога си град. Сега между развалините стоят 39 къщи.

В 48-те села има 6148 къщи и 35 610 жители. От тия села 4 са гагаузки, 18 български, 14 гръцки и 12 турски.[4]

Жителите на малкото село Зъхна според Стрезов са гърци.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов, към 1900 година в каазата живеят общо 42407 жители от които 16290 българи-християни, 6260 турци, 14005 гърци, 37 арнаути-християни, 710 власи, 1205 цигани и 3900 гагаузи, а селцето Зъхна има 150 жители турци и 260 жители турци християни.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев през 1905 година в Зиляховска кааза живеят 21232 българи, от които 12920 патриаршисти-гъркомани и 8312 екзархисти, 17480 гърци, 432 власи и 3048 гагаузи. В каазата фунционират 3 начални български училища с 4 учители и 223 ученици, както и 39 начални гръцки училища с 49 учители и 1850 ученици.[7]

Съгласно статистическите изследвания на Йордан Иванов през 1912 година в Зъхненска кааза живеят общо 36090 жители от които 9000 българи, 6500 турци, 16400 гърци, 375 власи, 35 албанци и 420 цигани и 3360 гагаузи.[8]

До 1912 година от всичко 48 села в каазата Зъхна, 4 са гагаузки, 18 български, 6 гръцки (по произход български), 8 със смесено население (българи, гърци, турци, гагаузи) и 12 турски. По-малко българи е имало в големите села отвъд река Ангиста, като Витачища, Ангиста, Радолиово, Кюпкьой, Кормища и други. През средновековието населението на тези села е било само българско, но впоследствие е започнало бързо да се гърчее.[9]

В 1927 година Зиляхово е прекръстено на Неа Зихни, в превод Нова Зъхна. [10] Вече заличеното село Зъхна и развалините на средновековната крепост, са известни като Палеа Зихни (Παλαιά Ζίχνη), в превод Стара Зъхна.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според българския учен Йордан Н.Иванов името Зъхна може би произлиза от жъг-, жег- и диалектното жег – жега, пек, на старобългарски жьгѫ, жегѫ и завършек като този на зъхненското село Клепушна (Агряни). Промяната на началното ж в з може би е дошла под гръцко влияние.[11]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ν. Σχινά, „Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία“, τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 144 – 147.
  3. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240 – 241.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 1.
  5. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 3.
  6. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр.181 – 182
  7. Brancoff, D.M. „La Macedoine et sa Population Chretienne“. Paris, 1905, стр.202 – 203.
  8. Иванов, Йордан. „Българите в Македония“. София, 1986, стр.103.
  9. Йордан Н. Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, 1982, стр.17.
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
  11. Йордан Н. Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, 1982, стр.127
     Портал „Македония“         Портал „Македония