Заварник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Заварник
Ζαβαρνικεία
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемЗиляхово
Географска областЗъхна

Заварник[1] (на гръцки: Ζαβαρνικεία,[2][3] Αβαρνικεία[3]) е бивше село в Зъхна, Северна Гърция.[3]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено на около 2,5 km югоизточно от село Каратопрак (Мавролофос), между Заварнишката кула на север и Зарванишката река (Заварникорема, Ялорема), която се влива в Драматица (Ангитис), на юг.[2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името Заварник, от което идва гръцката форма Заварникия (Ζαβαρνικεία), идва от За бърдо и топонимична наставка: Ζαβαρνικεία < Ζαβερνικεία < *Zabьrdьnikъ < *Zabьrdьnica.[1]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

От топографски проучвания и данни от разкопки става ясно, че хълмът на местността Заварник е бил непрекъснато обитаван от Класическата епоха до края на XIX век. Изобилие от византийска и османска повърхностна керамика, развалини от стени и хамам от османския период, който оцелява наблизо в добро състояние, поставят селището между хълма и Заварнишката река на юг.[3]

Заварник дълго време е собственост на Ватопедския манастир на Света гора и имаме няколко споменавания за нея в исторически източници. В хрисовул на император Никифор III Вотаниат от януари 1080 година се споменава като предградието Арваникия, близо до Хрисополис (προάστειον εγγύς όντι της Χρυσοπόλεως). Хрисополис е средновековен град в устието на Струма. В следващите години се срещат формите Ζαβαρνίκεια, Ζαβαρνίκαια, Ζαβερνίκεια, Ζαβαρνίκια.[3]

Като предградие (προάστειον) се среща и в хрисовул на Алексий I Комнин от февруари 1082 година, според който Аварникия (Αβαρνίκεια) има задължението да плати обществена такса от 15 номизми.[3]

Под името Заверникия (Ζαβερνίκεια) е споменато като село в хрисовул на император Андроник II Палеолог от юли 1292 година, с по-прецизно топографско определение: „в тема Сяр, край Струма село Заверникия след областта и правата на това близо до него село, наречено Семалто“ (εν τώ θέματι Σερρών περί που τον Στρυμόνα χωρίον η Ζαβερνίκεια μετά της περιοχής και των δικαίων αυτών πλησίον τούτου έτερον χωρίον επιλεγόμενον Σέμελτον). Семалто (днес Микро Сули) е на 2 km на югоизток.[3]

В документ от преброяването от април 1297 година се посочва, че манастирът Ватопед притежавал „в Заверникия лозе от 10 000 модия и земя от 60 000 модия“ (εις την Ζαβερνίκεια αμπέλιον μοδίων ιε' και γην μοδίων εξακισχιλίων). През същата година като управител на метоха се споменава йеромонах Климент.[3]

През май 1329 година монасите от Ватопед успяват да издействат още една златопечатна грамота за имотите на своя манастир от Андроник III Палеолог.[3]

С хрисовул от 1348 година сръбският владетел Стефан Душан утвърждава собствеността на Ватопедския манастир в неговия метох в Аварникия (Αβαρνίκεια).[3]

Същото прави по-късно през септември 1356 година Йоан V Палеолог, който потвърждава със своята златопечатна грамота, че Ватопедският манастир притежава „Заверникия след кулата и нейните привилегии“ (Ζαβερνίκεια μετά του πύργου και των προνομίων αυτής).[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селището под хълма се споменава в османски данъчен регистър от 1454/55 година като Зеварник (Zevarnik) със 174 жители. Под името Севарник (Σεβαρνίκ) се споменава и в документ от 1786 година.[3]

Селото, изглежда, е престанало да съществува около втората половина на XIX век. В 1924 година наоколо все още има изоставени къщи и воденици.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 124.
  2. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о Πύργος Ζαβαρνικείας ή Πύργος Αβαρνικείας // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 3 март 2024 г. (на гръцки)