Семалто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Семалто
Μικρό Σούλι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Амфиполи
Географска област Зъхна
Надм. височина 1174 m
Население 550 души (2001)

Семалто (на гръцки: Μικρό Σούλι, Микро Сули, катаревуса: Μικρό Σούλιον, Микро Сулион, до 1927 година Σεμάλτο, Семалто, катаревуса: Σεμάλτον, Семалтон[1]) е село в Република Гърция на територията на дем Амфиполи, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 550 жители.

Георгафия[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историко-географската област Зъхна в северните поли на планината Кушница (Пангео). Отстои на четири километра южно от Радолиово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато във Ватопедската грамота на цар Иван II Асен от 1230 година, с която българският владетел подарява Семалто на светогорския манастир Ватопед.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Семалто е чисто гръцко, числящо се към Зъхненската каза на Серския санджак. Църквата в селото е изградена в 1835 година от Китан Петров.[2] В църквата работи Стойче Станков.[3]

Гръцка статистика от 1866 година показва Семалтон като село с 1400 жители гърци.[4] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Семалтос като село със 194 гръцки къщи.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Самалто (Samalto) е показано като село с 294 домакинства и 920 жители гърци.[6] Според Георги Стрезов към 1891 Шемолто е гръцко село.[7]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Шемолтосъ има 1200 жители гърци.[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шемалтос има 2000 гърци.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 20-те година са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено с 8 бежански семейства и 25 души.[10] В 1927 година селото е прекръстено на Микрон Сулион.[11]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σεμάλτον -- Μικρόν Σούλι
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 205.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 177.
  4. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  5. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.146-147.
  7. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 3.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  9. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 202-203.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
     Портал „Македония“         Портал „Македония