Семалто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Семалто
Μικρό Σούλι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Амфиполи
Географска област Зъхна
Надм. височина 1174 m
Население 550 души (2001)

Семалто (на гръцки: Μικρό Σούλι, Микро Сули, катаревуса: Μικρό Σούλιον, Микро Сулион, до 1927 година Σεμάλτο, Семалто, катаревуса: Σεμάλτον, Семалтон[1]) е село в Република Гърция на територията на дем Амфиполи, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 550 жители.

Георгафия[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историко-географската област Зъхна в северните поли на планината Кушница (Пангео). Отстои на четири километра южно от Радолиово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

В селото са руините на две раннохристиянски базилики - „Света Марина“ и „Света Параскева“, и малка византийска църква - „Свети Димитър“. Селото е споменато в 1098 година като Сьомалто (Σιομάλτου, в генитив) от монаха от Иверския манастир Никитас Анзас.[2] Селото е споменато във Ватопедската грамота на цар Иван II Асен от 1230 година, с която българският владетел подарява Семалто на светогорския Ватопедски манастир. Споменато е като Семалтос (Σέμαλτος) в документ на Зографския манастир след 1261 година. В хрисовул на Андроник II Палеолог от 1301 година селото се споменава като собственост на Ватопедския манастир. В хрисовул на Андроник III Палеолог за Ватопедския манастир от май 1316 година се споменава като Семалто (Σέμαλτον).[2] Споменато е в практикона за Иверския на Трифон Кедринос, управител на сиропиталище, от 1316 година. По същия начин е споменато в хрисовул на Йоан V Палеолог за Ватопедския манастир от септември 1356 година.[3]

Макс Фасмер в „Славяните в Гърция“ не споменава Семалто. Стилпон Кириакидис смята, че от името Семалто идва името на областта Завалта (Ζαβάλτα), катепанат в Източна Македония. Франц Дьолгер смята името за славянско.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Семалто е чисто гръцко, числящо се към Зъхненската каза на Серския санджак. Църквата в селото „Свети Георги“ е изградена в 1835 година от Китан Петров.[4] В църквата работи Стойче Станков.[5]

Гръцка статистика от 1866 година показва Семалтон като село с 1400 жители гърци.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Семалтос като село със 194 гръцки къщи.[7]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Самалто (Samalto) е показано като село с 294 домакинства и 920 жители гърци.[8] Според Георги Стрезов към 1891 Шемолто е гръцко село.[9]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Шемолтосъ има 1200 жители гърци.[10]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шемалтос има 2000 гърци.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 20-те година са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено с 8 бежански семейства и 25 души.[12] В 1927 година селото е прекръстено на Микрон Сулион.[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σεμάλτον -- Μικρόν Σούλι
  2. а б Παπαζώτος, Θανάσης. Τα χριστιανικά μνημεία του Σέμαλτου. // Μακεδονικά 16. Θεσσαλονίκη, 1976. ISSN 2241-2018. с. 250.
  3. а б Παπαζώτος, Θανάσης. Τα χριστιανικά μνημεία του Σέμαλτου. // Μακεδονικά 16. Θεσσαλονίκη, 1976. ISSN 2241-2018. с. 251.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 205.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 177.
  6. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  7. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.146-147.
  9. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 3.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  11. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 202-203.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
     Портал „Македония“         Портал „Македония