Кюпкьой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Проти.

Кюпкьой
Πρώτη
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Амфиполи
Географска област Зъхна
Надм. височина 318 m
Население 1855 души (2001)
Пощенски код 620 47
Телефонен код 23240-6
МПС код EP

Кюпкьой (на гръцки: Πρώτη, Проти, в превод първо, до 1927 Κιούπκιοϊ, Кюпкьой, на турски: Küpköy, от küp, гърне и köy, село) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Амфиполи, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Кюпкьой е разположено в северозападните склонове на планината Кушница (Пангео) и има население от 1855 души (2001). В Кюпкьой е разположен Кюпкьойският манастир „Свето Възнесение Господне“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Кюпкьой е едно от най-старите села в Серско. В края на XIX век то е на самата българо-гръцка етническа граница в каза Зъхна на Османската империя. Църквата „Света Параскева“ е от 1844 година.[1] Гръцка статистика от 1866 година показва Кюпкьой като село с 1750 жители гърци и 250 турци.[2] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Кюпъ-Кіой като село с 254 гръцки и 45 турски къщи.[3]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кюпкьой (Kïoup-keuy) живеят 1800 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Купкьой (Kup keuï) е показано като село с 291 домакинства със 100 жители мюсюлмани и 750 гърци.[5]

Георги Стрезов в 1891 година определя Кюпъ-кьой като гръцко село и пише:

Зъхненско има най-плодородна почва; селата по долината на Анджиска и покрай Пърнар дават най-мното и най-добро качество памук, който специялно се обработва в селата Лъковик, Кюпкьой, Витачища и Кормища.[6]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Кюп Кьой има 1350 жители, от които 1000 гърци, 250 турци и 100 българи.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кюпкьой има 1500 гърци.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. През 1916-1918 година е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 2501 жители.[9]

В 20-те година са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено с 31 бежански семейства и 110 души.[10] В 1927 година селото е прекръстено на Проти.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кюпкьой
Свързани с Кюпкьой

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ευγενίδης Η.Α., «Παγγαιορειτική γλωσσογραφία. Το γλωσσικό ιδίωμα της Πρώτης Σερρών (και των άλλων χωριών της βορεινής πλευράς του Παγγαίου), Θεσσαλονίκη 2004 (Λεξικό: σσ. 21-138).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής. // Πρώτη Σερρών. Посетен на 9 ноември 2014.
  2. Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  3. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 46.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.146.
  6. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 3.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 202-203.
  9. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
     Портал „Македония“         Портал „Македония