Шейтан кале
| Шейтан кале Σεϊτάν Καλέ | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Терит. единица | дем Амфиполи |
| Местоположение | Кюпкьой |
| Основаване | III - IV век |
| Състояние | развалини |
Шейтан кале или Кайляс (на гръцки: Καϊλιάς, Σεϊτάν Καλέ, Κάστρο Πρώτης) е средновековно отбранително съоръжение, разположено край сярското село Кюпкьой (Проти), Северна Гърция.[1]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Развалините на крепостта са на голямата височина от 915 m в планината Кушница (Пангео), на 4 km източно от Кюпкьой. Югоизточно срещу крепостта е Кюпкьойският манастир „Свето Възнесение Господне“.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Крепостта не е идентифицирана с нито една от споменатите в историческите извори и историята ѝ не е известна. Липсата на препратки към такава мощна крепост с голямо селище означава, че тя вероятно не е оцеляла до средновизантийския период. От използването на варов разтвор, присъстващ в зидарията, крепостта се датира в III - IV век сл. Хр. и по-късно. Съществуването ѝ вероятно е свързано с експлоатацията на златните залежи на планината Кушница, но също и с добива на мрамор. В местността Гурнес[1] или Гурнос,[2] което е на 400 m северно от манастира има остатъци от древните златни мини.[1]
На 1 km на североизток срещу крепостта, на подобно възвишение на планината, се намира крепостта Кайлес. Също така, наблизо и на подобно място на голяма надморска височина се намира крепостта Зарунджо, която вероятно датира от същата епоха.[1]
Тези три укрепени селища на голяма надморска височина не са нещо обичайно. Обикновено такива селища са служели за убежища в опасни времена. Тази маркировка не помага много при датирането, но е съвместима с евентуалната датировка през IV век, тъй като тогава започват набезите на варварите раси хуни, готи, славяни и други, които опустошават низините на Тракия и Македония.[1]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Крепостта се простира по протежение на дълъг, тесен хребет на планината Кушница с посока изток - запад. От изток е отделена от скална шия. От юг има отвесни скали, а от север и запад има стръмни и полегати склонове. От крепостта са запазени развалините на периметърното укрепление със стена, която се поддържа на сравнително висока височина, достигаща на места до 4 m. Периметърът на замъка следва пресечения терен и е приблизително 270 m. Градежът на стената е от недялани камъни със свързващ хоросан между тях и малко керамика. От югоизточната и източната страна, където се намира шията, до северозападния ъгъл има непрекъсната стена с дължина 130 m с височина от 2 до 4 m. Най-добре запазени са частите от издължената северна страна.[1]
Северната стена завършва в северозападния ъгъл, където има останки от кула, която вероятно е имала полукръгла форма. От тази кула започва западната страна, от чийто зид се виждат само няколко следи. Стръмната южна страна не е била укрепена, тъй като отвесните скали осигуряват естествена защита и я правят недостъпна.[1]
В стените е имало селище. В гъстата растителност навсякъде се виждат основи на сгради, купчини камъни, разпръсната керамика, останки от сградите вътре в замъка. На върха са основите на двустайна правоъгълна сграда, а в източния ъгъл руините на срутена кръгла сграда.[1]
Близо до югозападния ъгъл на крепостта има вертикална пещера, образувана в цепнатина в скалистата земя с дълбочина около 3 m.[1]
По западния склон и извън стената има развалини от разрушени сгради, плътно присъствие на керамика, фрагменти от делви и основи на сгради. Изглежда, че селището се е простирало извън замъка, по протежение на западния склон на около 200 m. В това външно пространство, близо до и извън северозападния ъгъл на крепостта, има стена с дължина 4 m и височина 1,5 m, в която има 8 кръгли дупки с приблизително 30 cm, вероятно гнезда за дървени греди. Също така в района има конюшна, по-късна постройка, но не модерна, и точно до нея останки от ъгъл на каменна сграда с мазилка.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||||||
