Череплян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Череплян
Ηλιοκώμη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Амфиполи
Географска област Зъхна
Надм. височина 300 m
Население 582 души (2001)

Череплян или Череплен (на гръцки: Ηλιοκώμη, Илиокоми, до 1934 Τσερέπλιανη, Церепляни[1]) е село в Република Гърция, намиращо се в дем Амфиполи, област Централна Македония. Има 582 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в югозападната част на Драмското поле, в северното подножие на Кушница.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от началното *Черепляне от местното име *Череп (чиреп) с вероятна епентеза на л.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Богородица Животворящ източник“ е трикорабна базилика от XIX век.[3]

Гръцка статистика от 1866 година показва Цетеплян (Τσετέπλιαν) като село със 125 жители турци.[4]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дзореплис (Tzoréplis) живеят 120 гърци.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Череплен (Tchéreplen) е посочено като село със 77 домакинства и 150 жители мюсюлмани и 80 гърци.[6]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Черепляне като село с 22 гръцки и 46 турски къщи.[7]

Според Георги Стрезов към 1891 Черепян е гръцко село.[8]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Череплен брои 200 турци и 160 гърци.[9] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Череплен (Tchereplen) има 425 жители гърци.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Череплян е смесено местно-бежанско село със 137 бежански семейства и 495 души.[11] В 1934 година селото е преименувано на Илиокоми, в превод Слънчево село.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 218.
  3. Church of Mother Of God Life Giving Spring in Iliokomi. // Corect. Посетен на 9 ноември 2014. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  4. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  11. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  12. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
     Портал „Македония“         Портал „Македония