Направо към съдържанието

Череплян

Череплян
Ηλιοκώμη
— село —
Гърция
40.9732° с. ш. 24.0405° и. д.
Череплян
Централна Македония
40.9732° с. ш. 24.0405° и. д.
Череплян
Сярско
40.9732° с. ш. 24.0405° и. д.
Череплян
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАмфиполи
Географска областЗъхна
Надм. височина300 m
Население582 души (2001)
Пощенски код620 56
Телефонен код2324

Череплян или Череплен (на гръцки: Ηλιοκώμη, Илиокоми, до 1934 Τσερέπλιανη, Церепляни[1]) е село в Република Гърция, намиращо се в дем Амфиполи, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в югозападната част на Драмското поле, в северното подножие на Кушница.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от началното *Черепляне от местното име *Череп (чиреп) с вероятна епентеза на л.[2]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

На голямата височина от 925 m в планината Кушница (Пангео), на 3 km югоизточно от Череплян са развалините на средновековната крепост Кайлес. Селото се споменава като Церепляни (Τζερέπλιανη) през януари 1316 година в преброяването на сиропиталището на Трифон Кедрин, което споменава присъствието в селото на 22 домакинства (енориаши на светогорския Иверски манастир) и един прокатимен, които се занимавали с лозарство и животновъдство.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчен регистър от 1454/5 година се споменава като Череплен (Ĉereplen) с около 711 жители християни и 5 мюсюлмани.[3]

Църквата „Света Богородица Животворящ източник“ е трикорабна базилика от XIX век.[4]

Гръцка статистика от 1866 година показва Цетеплян (Τσετέπλιαν) като село със 125 жители турци.[5]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дзореплис (Tzoréplis) живеят 120 гърци.[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Череплен (Tchéreplen) е посочено като село със 77 домакинства и 150 жители мюсюлмани и 80 гърци.[7]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Черепляне като село с 22 гръцки и 46 турски къщи.[8]

Според Георги Стрезов към 1891 Черепян е гръцко село.[9]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Череплен брои 200 турци и 160 гърци.[10] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Череплен (Tchereplen) има 425 жители гърци.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Череплян е смесено местно-бежанско село със 137 бежански семейства и 495 души.[12] В 1934 година селото е преименувано на Илиокоми, в превод Слънчево село.[13]

В 2000 година Череплянското училище е обявено за паметник на културата.[14]

Прекръстени с официален указ местности в община Череплян на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Чатал Азмак[15][16] Τσατάλ Άσμάκι Кремасто Рема Κρεμαστό Ρέμα[17] река на С от Череплян[15]
Потося[15] Μοτόσγια Ставли Σταύλοι[17] местност на СЗ от Череплян[15]
Кюпурджаки[15] Κιουπουρτζάκι Гефираки Γεφυράκι[17] мост и местност ЮЗ от Череплян[15]
Караагач[15] Καταγάτς Птелея Πτελέα[17] местност в северните поли на Кушница Ю от Череплян[15]
Енич Ова Ένίτσοβα Хионисмени Χιονισμένη[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 218.
  3. а б Κάστρο Ηλιοκώμης // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 4 март 2024 г. (на гръцки)
  4. Church of Mother Of God Life Giving Spring in Iliokomi // Corect. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 9 ноември 2014.
  5. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  7. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
  8. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  9. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/4195/67464/20-12-2000 - ΦΕΚ 1616/Β/29-12-2000 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-03-17. Посетен на 17 март 2022 г. (на гръцки)
  15. а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  17. а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)