Амфиполис
Амфиполис Ἀμφίπολις |
|
---|---|
— античен град — | |
![]() Амфиполският лъв |
|
Страна |
![]() |
Област | Централна Македония |
Дем | Амфиполи |
Площ | 414,3 km² |
Надм. височина | 73 m |
Население | 147 души (2011 г.) |
Основаване | 437 г. пр.н.е. |
Покровител | Апостол Павел[1] |
Официален сайт | amphipolis.gr/en |
Амфиполис в Общомедия |
Амфиполис или Амфипол (на старогръцки: Ἀμφίπολις) е древен гръцки и древен македонски полис, разположен на устието на Струма в Югоизточна Древна Македония. Днес в археологическия обект е разположен Амфиполският археологически музей.
История[редактиране | редактиране на кода]
Атинската колония Амфиполис е основана през 437 г. пр. Хр. от стратега Хагнон и е важен пункт на атиняните в Тракия. Разработва и контролира златните и сребърни мини в Пангей. Градското пристанище е на устието на река Стримон (днес Струма). Първоначално то носи името на старото тракийско селище Ейон или Енеа Одои (ἐννέα ὁδόι).
Древна Атина прави опити да овладее Амфиполис още през 464 г. пр. Хр., но тракийското племе едони я отблъсква в битката при Дабреск.
Амфиполис има значение през Пелопонеската война, защото доставя дървен материл за корабостроенето и метали от мините в околността си. Градът е обсаден от Бразид, пълководец от Спарта. Предава се през 424 г. пр. Хр. Тук става Амфиполската битка (422 г. пр. Хр.), в която загиват военачалниците на спартанците Бразид и на атиняните Клеон.
През 356 г. пр. Хр. градът е превзет от Филип II Македонски.
През Диадохските войни Касандър затваря в домашен арест в Амфиполис през 316 г. пр. Хр. Александър IV Айгос, малолетния син и легитимен наследник на Александър Велики, с майка му Роксана, първата съпруга на Александър Велики. Той нарежда на военачалника Главкия да ги убие през 310/309 г. пр. Хр. Със смъртта на момчето свършва македонската владетелска династия на Аргеадите.
През Третата римско-македонска война македонският цар Персей е победен в битката при Пидна (168 г. пр. Хр.) от римския военачалник Луций Емилий Павел Македоник и бяга със златото си в Амфиполис. Емилий Павел превзема града и го пленява. Така завършва Македонското царство. През 167 г. пр. Хр. градът е обявен за протекторат на Древния Рим.[2]

Амфиполис е споменат в Новия завет като селище, през което минават апостол Павел и Сила.[3]
Амфиполци[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Амфиполис
- Аполодор Амфиполски, военачалник на Александър Велики
- Еригий († 328 г. пр. Хр.), син на Ларихос, военачалник на Александър Велики
- Зина, героиня от сериала „Зина – принцесата воин“
- Зоил (400 – 320 г. пр. Хр.), оратор и философ
- Лаомедон Митиленски, военачалник на Александър Велики
- Неарх (360 – 312 г. пр. Хр.), адмирал на Александър Велики
- Памфил (390 – 350 г. пр. Хр.), художник
- Хермагор Амфиполски, философ от III век пр. Хр.
- Починали в Амфиполис
- Аристон, пълководец на Древна Македония от IV век пр. Хр.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Donald Kagan: The Outbreak of the Peloponnesian War. Cornell University Press, Ithaca/New York 1969, ISBN 0-8014-9556-3, S. 186f.
- Тукидид: Der Peloponnesische Krieg. 4, 106. Übersetzt und herausgegeben von Helmut Vretska und Werner Rinner. Reclam, Stuttgart 2002, ISBN 978-3-15-001808-8.
- Boardman, John. The prehistory of the Balkans and the Middle East and the Aegean world, tenth to eighth centuries B.C.. Cambridge University Press, 1982. ISBN 0-521-22496-9. с. 655.
- Gustav Hirschfeld: Amphipolis 1. Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band I,2, Stuttgart 1894, Sp. 1949 – 1952.
- Nikolaos Zikos: Amphipolis: das frühchristliche und byzantinische Amphipolis. Tameio Archaiologikōn Porōn kai Apallotriōseōn, Athen 1989.
- Demetrios Lazarides: Amphipolis. Tameio Archaiologikōn Porōn kai Apallotriōseōn. Athen 1993
- Amphipolis online Архив на оригинала от 2014-09-08 в Wayback Machine., 2014
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
- ↑ Дион Касий, Книга 20, Verlag Artemis & Winkler, ISBN 978-3-538-03124-1, S. 433 – 437.
- ↑ (Apg 17,1, EU)
|
|