Амфиполис
| Амфиполис Ἀμφίπολις |
|
|---|---|
| — античен град — | |
 Амфиполският лъв |
|
 Амфиполис
Амфиполис
|
|
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Амфиполи |
| Население () | 147±0 души |
| Основаване | 437 г. пр. н. е. |
| Покровител | Апостол Павел[1] |
| Официален сайт | http://amphipolis.gr/en |
| Амфиполис в Общомедия | |
Амфиполис или Амфипол (на старогръцки: Ἀμφίπολις) е древен гръцки и древен македонски полис, разположен на устието на Струма в Югоизточна Древна Македония. Днес в археологическия обект е разположен Амфиполският археологически музей.
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
Атинската колония Амфиполис е основана през 437 пр.н.е. от стратега Хагнон и е важен пункт на атиняните в Тракия. Разработва и контролира златните и сребърни изкопи от мините в Пангей. Градското пристанище се намира на устието на река Стримон (днес Струма). Първоначално носи името на старото тракийско селище Ейон или Енеа Одои (ἐννέα ὁδόι).
Древна Атина прави опити да овладее мястото още през 464 пр.н.е., но тракийското племе едони я отблъсква в битката при Дабреск.
Амфиполис има значение през Пелопонеската война, заради доставките на дърво за корабостроенето и на метали от мините в околността на града. Градът е обсаден от Бразид, пълководец от Спарта, и се предава през 424 пр.н.е. Тук е сцената на Амфиполската битка (422 пр.н.е.), в която загиват военачалниците на спартанците Бразид и на атиняните Клеон.
През 356 пр.н.е. градът е превзет от Филип II Македонски.
През Диадохските войни Касандър задържа в домашен арест в Амфиполис през 316 пр.н.е. Александър IV Айгос, малолетния син и легитимен наследник на Александър Велики, с майка му Роксана, първата съпруга на Александър Велики, и нарежда на военачалника Главкия ги убие през 310/309 пр.н.е., с което свършва македонската владетелска династия на Аргеадите.
През Третата римско-македонска война македонският цар Персей е победен в Битката при Пидна (168 пр.н.е.) от римския военачалник Луций Емилий Павел Македоник и бяга със златото си в Амфиполис. Емилий Павел превзема града и го пленява. Така завършва Македонското царство. През 167 пр.н.е. сенатската комисия преговаря в Амфиполис за разделянето на териториите и градът е обявен за Протекторат на Древен Рим.[2]
Амфиполис се споменава в Новия завет като селище по пътя на апостол Павел и Сила.[3]
Амфиполци[редактиране | редактиране на кода]
- Зоил (400 – 320 пр.н.е.), оратор и киник-философ-софист
- Памфил (390 – 350 пр.н.е.), художник
- Неарх (360 – 312 пр.н.е.), адмирал на Александър Велики
- Еригий († 328 пр.н.е.), син на Ларихос, военачалник на Александър Велики
- Лаомедон Митиленски, военачалник на Александър Велики
Героинята Зина от сериала „Зина – принцесата воин“ е от Амфиполис.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Donald Kagan: The Outbreak of the Peloponnesian War. Cornell University Press, Ithaca/New York 1969, ISBN 0-8014-9556-3, S. 186f.
- Тукидид: Der Peloponnesische Krieg. 4, 106. Übersetzt und herausgegeben von Helmut Vretska und Werner Rinner. Reclam, Stuttgart 2002, ISBN 978-3-15-001808-8.
- Boardman, John. The prehistory of the Balkans and the Middle East and the Aegean world, tenth to eighth centuries B.C.. Cambridge University Press, 1982. ISBN 0-521-22496-9. с. 655.
- Gustav Hirschfeld: Amphipolis 1. Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band I,2, Stuttgart 1894, Sp. 1949 – 1952.
- Nikolaos Zikos: Amphipolis: das frühchristliche und byzantinische Amphipolis. Tameio Archaiologikōn Porōn kai Apallotriōseōn, Athen 1989.
- Demetrios Lazarides: Amphipolis. Tameio Archaiologikōn Porōn kai Apallotriōseōn. Athen 1993
- Amphipolis online, 2014
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2018-01-02.
- ↑ Дион Касий, Книга 20, Verlag Artemis & Winkler, ISBN 978-3-538-03124-1, S. 433 – 437.
- ↑ (Apg 17,1, EU )
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Портал „
