Луций Емилий Павел Македоник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Луций Емилий Павел.

Луций Емилий Павел
Луций Емилий Павел Македоник
Мандат
182181 пр.н.е., 168 – 167 пр.н.е.
Роден
Починал
Националност римлянин
Съпруг(а) (1) Папирия Мазониз
(2) Жена с неизвестно име
Деца Квинт Фабий Максим Емилиан
Сципион Емилиан
Емилия Терция
Емилия Паула Секунда
Подпис L•AEMILIVS•L•F•MACEDONICVS
Военна служба
Преданост Римска република
Род войски Римска армия
Войни/битки Трета македонска война
- Битка при Пидна
Отличия триумф

Луций Емилий Павел Македоник (на латински: Lucius Aemilius Paullus Macedonicus; * 229 пр.н.е.; † 160 пр.н.е.) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.

Той е син на Луций Емилий Павел (консул 219 и 216 пр.н.е.), който губи битката при Кана и е убит в нея. Луций Емилий Павел е глава на патрицианската фамилия Емилии Паули, която е много богата и много влиятелна, роднина на Сципионите.

Луций Емилий е първо военен трибун и през 193 пр.н.е. става курулски едил заедно с Марк Емилий Лепид, 191 пр.н.е. е избран за претор. Отива в испанските провинции като проконсул на Далечна Испания, където от края на 191 пр.н.е. до 189 пр.н.е. се бие против лузитаните. През 189/188 пр.н.е. той е в десетчленната сенатска комисия, която заедно с Гней Манлий Вулзон провежда новия ред в Мала Азия след побеждаването на Антиох III.

През 182 пр.н.е. той е избран за консул заедно с Гней Бебий Тамфил. Следващата година с проконсулски империум (proconsular imperium) той предприема военен поход и се бие против ингауните в Лигурия. След това получава триумф.

През 168 пр.н.е. е отново консул (с колега Гай Лициний Крас). Сенатът го прави главнокомандващ на воденето на войната в Македония и на 22 юни печели решителната битка при Пидна, в резултат на която римляните подчиняват Македония. Македонският цар Персей е пленен и Третата македонска война свършва.[1] За сплашване Павел одобрява избиването на 500 етолийци, които са били известни с опозицията си към Рим. Той изпраща много гърци и македонци в изгнание в Италия, конфискува тяхната собственост в името на Рим, запазва обаче – според Плутарх – много за себе си. Чрез победни празненства и паметници Павел показва символично ясно на победените, че македони и гърци сега са подчинени на Рим.[2]

По обратния път към Рим през 167 пр.н.е. неговите легиони показват недоволство с тяхната част от плячката. За да ги задоволи, Павел прекъсва марша на войскта в Епир, страна, която е подозряна в симпатия с македоните. Регионът е бил вече подчинен, но Павел заповядва грабежа на седемдесет града. 150.000 души са поробени и регионът е унищожен. Луций Емилий Павел отнася в Рим огромна военна плячка и 150 000 роби от съюзените с Персей епирски градове. Неговото влизане в Рим било грандиозно. Заедно с голямата плячка и пленения цар Персей той празнува триумф. Получава от Сената името (когномен) Македоник (Macedonicus).

През 164 пр.н.е. той е избран за цензор заедно с Квинт Марций Филип. Той умира по време на петгодишната служба през 160 пр.н.е.

Със смъртта на Македоник завършва щастието на фамилията Емилии Паули. Той е бил женен за Папирия Мазониз, дъщеря на Гай Папирий Мазон (консул 231 пр.н.е.), от която според Плутарх е разведен по неизвестни причини. Македоник се жени повторно и има още два сина, които умират млади на 14 и 9 години (според Полибий), по времето когато той празнува своето триумфално шествие. [3]

От първия си брак той има четири деца, два сина и две дъщери. Дъщеря му Емилия Терция Прима се омъжва за юриста Марк Порций Катон Лициниан, син Катон Стари и е майка на Гай Порций Катон и Марк Порций Катон. Другата му дъщеря, Емилия Паула Секунда се омъжва за богатия Луций Елий Туберон и е майка на Квинт Елий Туберон.

Павел дава след 179 пр.н.е. на приятелски фамилии за осиновяване първородните си синове Квинт Фабий Максим Емилиан и Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански, за да им осигури успешно обучение (cursus honorum). Единият е осиновен от Квинт Фабий Максим (претор 181 пр.н.е., внук на прочутия Квинт Фабий Максим), а другия от Публий Корнелий Сципион (най-възрастният син на Сципион Африкански).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Theodor Mommsen. History of Rome. Vol. II. London 1868, pp. 319-321 (достъп от Google Books, 20.2.2010)
  2. Плутарх, (2) Aemilius Paulus
  3. Полибий, Histories, XXXII, (8), L. Aemilius Paulus

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Egon Flaig: Lucius Aemilius Paullus – militärischer Ruhm und familiäre Glücklosigkeit, Beck, München 2000, S. 131–146, ISBN 3-406-46697-4.
  • Elimar Klebs, RE I, Aemilius (114)
     Портал „Македония“         Портал „Македония