Луций Емилий Павел Македоник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Луций Емилий Павел.

Луций Емилий Павел
Луций Емилий Павел Македоник
Мандат
182181 пр.н.е., 168 – 167 пр.н.е.
Роден ок. 229 пр.н.е.
Римска република
Починал 160 пр.н.е.
Римска република
Националност римлянин
Съпруг(а) (1) Папирия Мазониз
(2) Жена с неизвестно име
Деца Квинт Фабий Максим Емилиан
Сципион Емилиан
Емилия Терция
Емилия Паула Секунда
Подпис L•AEMILIVS•L•F•MACEDONICVS
Военна служба
Преданост Римска република
Род войски Римска армия
Войни/битки Трета македонска война
- Битка при Пидна
Отличия триумф

Луций Емилий Павел Македоник (на латински: Lucius Aemilius Paullus Macedonicus; * 229 пр.н.е.; † 160 пр.н.е.) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.

Той е син на Луций Емилий Павел (консул 219 и 216 пр.н.е.), който губи битката при Кана и е убит в нея. Луций Емилий Павел е глава на патрицианската фамилия Емилии Паули, която е много богата и много влиятелна, роднина на Сципионите.

Луций Емилий е първо военен трибун и през 193 пр.н.е. става курулски едил заедно с Марк Емилий Лепид, 191 пр.н.е. е избран за претор. Отива в испанските провинции като проконсул на Далечна Испания, където от края на 191 пр.н.е. до 189 пр.н.е. се бие против лузитаните. През 189/188 пр.н.е. той е в десетчленната сенатска комисия, която заедно с Гней Манлий Вулзон провежда новия ред в Мала Азия след побеждаването на Антиох III.

През 182 пр.н.е. той е избран за консул заедно с Гней Бебий Тамфил. Следващата година с проконсулски империум (proconsular imperium) той предприема военен поход и се бие против ингауните в Лигурия. След това получава триумф.

През 168 пр.н.е. е отново консул (с колега Гай Лициний Крас). Сенатът го прави главнокомандващ на воденето на войната в Македония и на 22 юни печели решителната битка при Пидна, в резултат на която римляните подчиняват Македония. Македонският цар Персей е пленен и Третата македонска война свършва.[1] За сплашване Павел удобрява избиването на 500 етолийци, които са били известни с опозицията си към Рим. Той изпраща много гърци и македонци в изгнание в Италия, конфискува тяхната собственост в името на Рим, запазва обаче – според Плутарх – много за себе си. Чрез победни празненства и паметници Павел показва символично ясно на победените, че македони и гърци сега са подчинени на Рим.[2]

По обратния път към Рим през 167 пр.н.е. неговите легиони показват недоволство с тяхната част от плячката. За да ги задоволи, Павел прекъсва марша на войскта в Епир, страна, която е подозряна в симпатия с македоните. Регионът е бил вече подчинен, но Павел заповядва грабежа на седемдесет града. 150.000 души са поробени и регионът е унищожен. Луций Емилий Павел отнася в Рим огромна военна плячка и 150 000 роби от съюзените с Персей епирски градове. Неговото влизане в Рим било грандиозно. Заедно с голямата плячка и пленения цар Персей той празнува триумф. Получава от Сената името (когномен) Македоник (Macedonicus).

През 164 пр.н.е. той е избран за цензор заедно с Квинт Марций Филип. Той умира по време на петгодишната служба през 160 пр.н.е.

Със смъртта на Македоник завършва щастието на фамилията Емилии Паули. Той е бил женен за Папирия Мазониз, дъщеря на Гай Папирий Мазон (консул 231 пр.н.е.), от която според Плутарх е разведен по неизвестни причини. Македоник се жени повторно и има още два сина, които умират млади на 14 и 9 години (според Полибий), по времето когато той празнува своето триумфално шествие. [3]

От първия си брак той има четири деца, два сина и две дъщери. Дъщеря му Емилия Терция Прима се омъжва за юриста Марк Порций Катон Лициниан, син Катон Стари и е майка на Гай Порций Катон и Марк Порций Катон. Другата му дъщеря, Емилия Паула Секунда се омъжва за богатия Луций Елий Туберон и е майка на Квинт Елий Туберон.

Павел дава след 179 пр.н.е. на приятелски фамилии за осиновяване първородните си синове Квинт Фабий Максим Емилиан и Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански, за да им осигури успешно обучение (cursus honorum). Единият е осиновен от Квинт Фабий Максим (претор 181 пр.н.е., внук на прочутия Квинт Фабий Максим), а другия от Публий Корнелий Сципион (най-големият син на Сципион Африкански).

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Theodor Mommsen. History of Rome. Vol. II. London 1868, pp. 319-321 (достъп от Google Books, 20.2.2010)
  2. Плутарх, (2) Aemilius Paulus
  3. Полибий, Histories, XXXII, (8), L. Aemilius Paulus

Литература[редактиране | edit source]

  • Egon Flaig: Lucius Aemilius Paullus – militärischer Ruhm und familiäre Glücklosigkeit, Beck, München 2000, S. 131–146, ISBN 3-406-46697-4.
  • Elimar Klebs, RE I, Aemilius (114)
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.