Лузитани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Реконструирани езикови територии ок. 300 пр.н.е. [1]

Лузитаните (Lusitani) са племе, живяло в началото между реките Дуро и Тахо в западната част на Пиренейски полуостров, дълго преди да се създаде римската провинция Лузитания (на територията на днешна Португалия, южно от река Дуро и на част от съвременна Испания).

Лузитаните са говорели на лузитански език, който спада към прото-индоевропейските езици.

Най-ранните сведения за Лузитаните, дадени от Ливий, който ги описва като наемни войници при картагенците, са от 218 пр.н.е. През 194 пр.н.е. Публий Корнелий Сципион Назика, който по това време е претор в Испания, ги побеждава при Илипа.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Pérez Vilatela, Luciano: Lusitania: historia y etnología, Real Academia de la Historia, Madrid, España, 2000. ISBN 84-89512-68-X.