Тахо (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тахо.

Тахо (Тежу)
Ponte Vasco da Gama Portugal.jpg
Мостът „Вашку да Гама“ над река Тежу в Лисабон
Cours du Tage.png
Течението на река Тахо (Тежу) в Испания и Португалия
Общи сведения
Местоположение Флаг на Испания Испания
Флаг на Португалия Португалия
Дължина 1007 km
Водосб. басейн 80 600 km²
Отток 438 m³/s
Начало
Място план. Серания де Куенка
Координати 40°19′15.24″ с. ш. 1°41′52.8″ з. д. / 40.3209° с. ш. 1.698° з. д.
Надм. височина 1575 m
Устие
Място Атлантически океан
Координати 38°40′08.76″ с. ш. 9°17′29.76″ з. д. / 38.6691° с. ш. 9.2916° з. д.
Надм. височина 0 m
Тахо (Тежу) в Общомедия
Река Тахо в град Толедо

Тахо (от гръцки Тахо – скала, на испански: Tajo; на португалски: Tejo, Тежу) е най-дългата река на Пиренейския полуостров, протичаща през Централна и Западна Испания (автономни области Арагон, Кастилия и Леон, Кастилия-Ла Манча, Мадрид и Естремадура) и Централна Португалия (окръзи Кащелу Бранку, Сантарем и Лисабон), вливаща се в Атлантическия океан. Дължина 1007 km[1], от които в Испания 816 km, по границата между Испания и Португалия – 47 km, в Португалия – 145 km. Площ на водосборния басейн 80 600 km².[2]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Тахо води началото си на 1575 m н.в., от хребета Униресалес, в планината Серания де Куенка, в крайната западна част на провинция Теруел, автономна област Арагон. В горното си течение има северозападна, а след това югозападна посока, в средното и долното течение – западно направление, а в най-долното течение – югозападна посока. С изключение на най-долното си течение тече предимно в тясна и дълбока долина, с редуващи се долинни и котловинни разширения, като пресича по цялата дължина от изток на запад обширното Новокастилско плато. В тези участъци скоростта на течението е бързо, а коритото е изпъстрено с множество бързеи и прагове. След испанския град Алкантара на протежение от 47 km служи за граница между Испания и Португалия, а след устието на левия си приток Север изцяло навлиза на португалска територия под името Тежу. При град Алвега излиза от планинските райони и тече на югозапад през Португалската низина в много широка и плитка долина, като коритото ѝ навсякъде е обезопасено с водозащитни диги. Влива се в Атлантическия океан чрез естуар, дълъг над 45 km при португалската столица Лисабон[2].

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Тахо обхваща площ от 80 600 km², като басейнът му е тесен, притиснат от планината Централна Кордилиера на север и Толедските планини на юг, а речната му мрежа е по-добре развита отдясно и по-слабо отляво. На северозапад, север и юг водосборният басейн на Тахо граничи с водосборните басейни на реките Мондегу, Дуеро, Гуадиана, Саду и други по-малки, вливащи се в Атлантическия океан, а на североизток и изток – с водосборните басейни на реките Ебро, Турия и Хукар (от басейна на Средиземно море).

Основни притоци:

  • леви – Гуадиела (115 km), Алгодор (102 km, 1250 km²), Алмонте (97 km, 3070 km²), Салор (120 km), Север (63 km, 326 km²), Сорая (155 km, 7730 km²);
  • десни – Гальо (90 km), Хорама (190 km, 11 597 km²), Гуадарама (132 km, 1708 km²), Алберче (177 km, 4108 km²), Тиетар (150 km, 4459 km²), Алагон (205 km, 5043 km²), Риу торту (Иржиш), Понсул (51 km), Окреза (64 km, 1422 km²), Зезери (242 km, 5043 km²)[2].

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Река Тахо има предимно дъждовно подхранване и ясно изразено пълноводие от ноември до март и лятно маловодие. Среден годишен отток в долното течение при испанския град Алкантара 438 m³/sec[2].

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

Река Тахо има важно хидроенергийно, транспортно и иригационно значение. По течението ѝ и по някои от десните ѝ притоци са изградени няколко големи язовира – „Ентрепеняс“, „Валдеканияс де Тахо“, „Алкантара“ и др. в Испания, като в основите на преградните им стени действат мощни ВЕЦ-ове. По време на прилив морски съдове навлизат нагоре по течението ѝ до португалския град Сантарем, а до град Абрантиш е плавателна за плиткогазещи речни съдове. В средното и долното течение голяма част от водите ѝ се отклоняват за напояване.

Долината на Тахо е гъсто заселена, като най-големите селища са: Аранхуес, Толедо, Талавера де ла Рейна в Испания и Сантарем и Лисабон в Португалия[2].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]