Ебро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Река Ебро при Сарагоса
Карта на реката

Ѐбро (на испански Ebro), срещаща се в разни транслитерации на български (включително архаични) и като Евро и Ибър (т.е. граница), е река в североизточна Испания.

История[редактиране | edit source]

Ебро е най-известната граница в историята, като отделящa картагенските владения в Испания и поставените под римско попечителството, северно от реката, бивши древногръцки колониални владения в Западното Средиземноморие с център Масалия.

През 219 г. пр.н.е. Ханибал, който предходната година поема командването на иберийската картагенска армия от своя зет Хаздрубал (съпруг на сестра му), преминава реката и обсажда съюзения с Рим Сагунт. Обсадата продължава цели 8 месеца, а жителите на римския Saguntum се уповават на масивните и високи градски стени, както и на очакваната римска помощ за вдигането на обсадата. Положението става неудържимо след забавянето на обещаната от Римската република помощ за обсадения от пуните град. В крайна сметка Ханибал превзема Сагунт. Градът е стратегически по три причини, както отбелязва Полибий във „Всеобща история“ - богатството му, което позволява на Ханибал да финансира прочутия си поход през Алпите, второ - да включи в състава на испанската картагенска армия годните да носят оръжие мъже от околностите му, и трето - да елиминира единствения римски укрепен форпост в близост до Нови Картаген. Противно на очакванията си, след обсадата Ханибал намира града пуст, частично разрушен и опожарен от местните, които го изоставят на считаните от тях за вражески сили, предвождани от Ханибал. Това разгневява допълнително Ханибал и го вбесява.

Превземането на Сагунт става casus belli за Рим през следващата 218 г. пр.н.е., след като Адирата отказва да върне Сагунт на неговите жители по "търговски съображения". [1] Следва развръзката на първия всеобщ, т.е. глобален античен конфликт, а и въобще в историята, който намира окончателното си решение в битката при Зама, 16 години по-късно.

Физикогеографски характеристики[редактиране | edit source]

Ебро е най-пълноводната испанска река. С дължина от 910 km, Ебро е най-дългата река изцяло на територията на Испания. Тя извира от планините на автономния регион Кантабрия и тече на югоизток, като се влива в Средиземно море посредством делта. Площта на делтата е 320 km2 и представлява един от най-важните влажни райони в Европа. Делтата е убежище за над 300 вида птици, включително редките розово фламинго и блестящ ибис, а в земите извън природния парк се отглеждат интензивно ориз, плодове и зеленчуци. Там са отбелязани най-високите добиви на ориз на единица площ в света. Дебитът на реката при устието е 426 m3/s средногодишно. Площта на водосборния басейн е малко над 80 000 km2. Местните видове като морска минога и атлантическа есетра са изчезнали за сметка на пришълци като сомове и други.

Етимология[редактиране | edit source]

Реката е била известна на древните гърци под името Έβρος а на римляните – като Иберус (Iberus) или Хиберус (Hiberus) (поради причината, че реката минава през целия Иберийски полуостров).

Произходът на името се свързва с иберийците – древните хора, които са живели в района, предимно свързвани с предтечите на днешните баски.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 623, Древен Рим. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.