Сом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сом.

Сом
Silurus glanis 02.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Actinopteri
(без ранг):Шараноподобни (Ostariophysi)
разред:Сомоподобни (Siluriformes)
семейство:Сомови (Siluridae)
род:Сомове (Silurus)
вид:Сом (S. glanis)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
Silurus glanis distmap.png
Сом в Общомедия
[ редактиране ]

Сомът (Silurus glanis), още Европейски сом, е сладководна риба, чието тяло е без люспи. На дължина вероятно достига до 5 m, а на тегло – до 300 kg (тези данни са от стари публикации и не са доказани). Официалният рекорд е 134,97 kg – на сом, уловен в река По, Италия през 2010 г.[2]

Зъбите на сома са остри и завити навътре. Отгоре тялото му е тъмно, а страните и коремът са на петна. На горната челюст има две, а на долната – четири по-къси мустачки. Тези мустачки са осезателните му органи.

Разпространен е в Европа и Азия. В България се среща в Дунав, Струма, Тунджа, Марица, Янтра, Вит и техните притоци. Някои от големите язовири, които обитава сомът, са Въча, Студен кладенец, Кърджали, Ивайловград, Пясъчник, Йовковци, Жребчево, Тича и др. Мъжкият сом прави на дъното гнездо и пази хайвера, снесен от женската. Сомът е хищна риба и се храни с рибки, жаби, раци, насекоми, мекотели и дори по-дребни представители на собствения си вид. По-едрите могат да включат в менюто си дребни бозайници и водоплаващи птици.

Осезанието му е добре развито. Сомът е активен лятно време при по-висока температура на водата. През зимата ляга на дъното и изпада в летаргия. Пробужда се от зимен сън към средата на април и ловува до ноември, като активността му е най-голяма на дълбоко заради по-топлата вода. В средата на лятото може да напада плячката си и по повърхността на водоемите.

Сомът се лови по няколко начина: от брега, от лодка на „влачене“ или от лодка на „кльонк“. Могат да се използват както естествени, така и изкуствени примамки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Silurus glanis (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 юли 2020 г. (на английски)
  2. ALL TACKLE RECORDS FOR WELS. // INTERNATIONAL GAME FISH ASSOCIATION. Посетен на 19 юни 2011.