Баска автономна област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Баска автономна област
País Vasco
Euskadi
Знаме
    
Герб
Localización del País Vasco.svg
Страна Флаг на Испания Испания
Столица Витория
Площ 7 234 km²
Население (2005) 2 185 393 души
Провинции Алава
Биская
Гипускоа
Президент Иниго Уркулу
Баска автономна област в Общомедия
Basque country map.png

Баската автономна област (на испански: País Vasco, на баски: Euskal Autonomia Erkidegoa), наричана също Страна на баските или Еускади (на баски: Euskadi), е автономна област в Испания от 1979 г. Разположена е на югоизточното крайбрежие на Бискайския залив, като една от провинциите ѝ — Биская — е древно васалство на кастилските крале. На североизток автономната област граничи с Франция, на юг с Ла Риоха и Кастилия и Леон, на запад с Кантабрия, а на изток с Навара. В миналото е била позната с имена като Басконгадас или провинция Басконгадас, а днес обединява териториите на 3 провинциите Алава, Гипускоа и Биская.

Населението на областта (към 2011 г.) е 2 185 393 души[1]. Столица на страната е гр. Витория, а най-голям град е Билбао.

Според действащата Конституция на Испания автономната област Навара, в която има значително баско население, също има право да се приобщи към територията на Страната на баските, но от внасянето на конституционната поправка, позволяваща приобщаването ѝ през 1982 г., правителството на Навара не е проявявало подобен интерес, отстоявайки собствената си независимост.

Въпреки широката автономия на Страната на баските, от десетилетия тлее конфликт между баските сепаратисти от ЕТА и мадридското правителство и неговите поддръжници в областта, които представляват огромното мнозинство. В последните години терористите са изолирани все повече от широките обществени кръгове в Страната на баските, но въпреки това продължават своята дейност, чиято честа жертва са дейци на правосъдието и полицията и местни политици.

Причините за възникване и засилване на баския национализъм и сепаратистките тенденции на баския тероризъм в лицето на ЕТА са историческите неуспехи на карлизма и силното национално потисничество на баските области по времето на диктатурата на генерал Франко, както и забраната му да се използва баски език дори в тесните семейни кръгове.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

Понятията Еускади и Страна на баските (според Устава на автономията - Euskadi и Euskal Herria, на баски) са официалните названия на баската автономна област.

Euskal Herria[редактиране | редактиране на кода]

Приема се също испанското название Страна на баските, или по-честото Euskal Herria (Еускал Ерия), което означава обособените културно и исторически баски земи, смятани от баския национализъм като изконни на суверената си нация: настоящата Страна на баските (обхващаща сегашните провинции Алава, Гипускоа, Биская) и Навара, както и историческите баски територии попадащи в сегашна Франция (Ипаралде).

Наименованията Страна на баските или Euskal Herria, лишени от политически подтекст се използват също за означаване на пиренейските земи в Испания и Франция обхващащи провинциите на Биская, Гипускоа, Алава и Навара в Испания, и Сола (Zuberoa, Soule), Долна Навара (Nafarroa Beherea, Basse Navarre) и Лаборт (Lapurdi, Labourd) във Франция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Римските историци са оставили свидетелства за древните жители на съвременните баски земи, различавайки няколко племенни групи, чийто език е все още непознат на съвременната наука. Разнородни са и сведенията за териториалното им разпределение от двете страни на Пиренеите.

Романизацията на тези територии е оставила дълбока и трайна следа, въпреки опозицията на местното население.

С падането на Римската империя се умножават вестготстките колонии в Иберия, превръщайки се за кратно време в част от вестготското кралство, чийто устои биват разклатени с мюсюлманските нашествия от юг.

Някои съвременни историци предполагат, че именно баските отряди са оказали решаващата съпротива, разгромявайки франкските войски, предвождани от Карл Велики в легендарната битка в Ронсенвал през 778 г.

Едно от най-древните християнски кралства на испанска територия е създаденото през втората половина на IX век и в продължение на X век Кралство на Памплона.

По времето на Санчо III Гарсес (1004-1035) кралството на Нахера-Памплона достига териториалния си разцвет общващайки по-голямата част от Иберийския Север. Кралят е запомнен със званията Рекс иберикус (Rex Ibericus) и Рекс Наваре Испаниарум (Rex Navarrae Híspaníarum).

След смъртта на Санчо III ( 1035 г.) кралството се разделя между синовете му и през XII век възникват новите политически структури с кралствата Навара, Арагон и Кастилия.

През Средновековието Бискайското васалство доброволно се приобщава към Кастилия.

През 1200 кралството Навара губи част от териториите си (Алава, Гипускоа и Дурангесадо), които минават в ръцете на кастилския монарх, докато Навара ориентира териториалните си претенции на североизток, към Арагон и отвъд Пиренеите.

Както Навара, така и Баските провинции запазват древните си териториални привилегии и значителна степен на независимост и самоуправление до XIX век, когато биват частично отменени от правителството на Кановас дел Кастильо, след разгрома на карлизма.

По времето на франкизма единствено Алава и Навара запазват древните си автономни права.

Днес, след приемането на Устава на автономията през 1979 г., автономната област Еускади наследява различните исторически права и привилегии на териториите с баско население.

  1. ((en))  Population and Housing Census 2011. National, Autonomic and Provincial results. // Instituto Nacional de Estadística. Посетен на 28 юли 2015.