Хукар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хукар
(на испански: Júcar)
Alarcón.jpg
Преградната стена на големия язовир Аларкон в горното течение на река Хукар
Relief Map of Spain.png
40.3988° с. ш. -1.8438° и. д.
39.1513° с. ш. -0.2382° и. д.
Изворът и устието на река Хукар в Испания
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Испания Испания
Дължина 498 km
Водосб. басейн 21 579 km²
Отток ок. 40 m³/s
Начало
Място план. Серания де Куенка
Координати 40°23′55.68″ с. ш. 1°50′37.68″ з. д. / 40.3988° с. ш. 1.8438° з. д.
Надм. височина 1597 m
Устие
Място Средиземно море
Координати 39°09′04.68″ с. ш. 0°14′17.52″ з. д. / 39.1513° с. ш. 0.2382° з. д.
Надм. височина 0 m
Хукар в Общомедия

Ху̀кар (на испански: Júcar) е река в Източна Испания (автономни области Кастилия-Ла Манча, Мурсия и Валенсия), вливаща се в Средиземно море. Дължина 498 km, площ на водосборния басейн 21 579 km²[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Река Хукар води началото си на 1597 m н.в., от най-високите части на планината Серания де Куенка, на 5 km североизточно от градчето Трагасете, в североизточната част на провинция Куенка, автономна област Кастилия-Ла Манча. В горното си течение е типична карстова река, течаща в поредица от тесни дефилета и малки долинни разширения. След град Куенка пресича от север на юг, а след това на изток източната част на платото Ла Манча, на места в тесни или по-широки долини. След град Кофрентес чрез тясна и дълбока каньоновидна долина (дължина около 30 km) проломява планината Сиера Мартес и в района на град Каркахенте излиза в южната част на равната Валенсийска равнина. Тук долината ѝ става широка и плитка, течението ѝ бавно и спокойно, с множество меандри, а коритото ѝ навсякъде е оградено с водозащитни диги. Влива се във Валенсийския залив на Средиземно море при град Кулиера, в провинция Валенсия[1].

Водосборният басейн на Хукар обхваща площ от 21 579 km², с много по-добре развит лявобрежен водосборен басейн. На североизток и юг водосборният басейн на Хукар граничи с водосборните басейни на реките Турия, Серпис и Сегура, вливащи се директно в Средиземно море, а на югозапад, запад и северозапад – с водосборните басейни на реките Гуадалкивир, Гуадиана и Тахо (от басейна на Атлантическия океан).

Основени притоци:

  • леви – Валдемембра (103 km), Кабриел (220 km, 4754 km²), Магро (125 km, 1544 km²);
  • десни – Балсоте, Рио Гранде, Каньолес[1].

Река Хукар има предимно дъждовно подхранване и ясно изразено зимно и пролетно пълноводие, когато нивото ѝ се покачва с няколко метра и в миналото, преди коритото ѝ в долното течение да бъде обезопасено с водозащитни диги е причинявала големи наводнения (последно през 1982 г., което освен че причинява големи материални щети, взема и 30 човешки жертви). През лятото и есента реката е маловодна, но много често явление са епизодичните прииждания през този период в резултат от поройни дъждове във водосборния ѝ басейн. Среден годишен отток в долното течение около 40 m³/sec[1].

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

Река Хукар има важно хидроенергийно и иригационно значение. По течението ѝ и по притокът ѝ Кабриел са изградени няколко големи язовира (Аларкон ок. 10 млн.m³), като в основите на преградните им стени действат мощни ВЕЦ-ове – Аларкон, Кофрентес (мощност 1000 MW), Кортес де Паляс, Милярес и др. Във Валенсийската равнина водите ѝ се използват за напояване на обширните цитрусови плантации. Най-големите селища по течението ѝ са градовете Куенка (в горното течение), Алкала де Хукар (в средното течение), Каркахенте, Алсира, Алхемеси, Суека и Кулиера (в долното течение)[1].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]