218 г. пр.н.е.
(пренасочване от 218 пр.н.е.)
| << | 3 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
218 (двеста и осемнадесета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули са Публий Корнелий Сципион и Тиберий Семпроний Лонг.
- Сципион получава командването на 2 легиона и 14 000 съюзници за да води борба в Испания, а Семпроний е изпратен в Сицилия с два легиона 160 квинквиреми и 20 по-малки кораби, за да подготви нападение над Картаген.[1]
- Приет е Lex Claudia, който цели да изключи сенаторите от морската търговия, като им позволя да притежават единствено малки корабоплавателни съдове.[2]
- Основани са колониите Плаценция и Кремона, но скоро разбунтували се местни гали прогонват римските заселниците, които търсят закрила в Мутина и са обсадени там.[1][2]
- Преторът Гай Атилий Серан пристига в помощ на Мутина с един от легионите на консула Сципион и успешно вдига обсадата, след като побеждава галите.[1]
В Испания
[редактиране | редактиране на кода]- Ханибал прекосява река Ебро и Пиренеите и се насочва по суша към Италия.[2] Той оставя Хасдрубал да командва в Испания и Магон да управлява новозавладените територии на север от река Ебро.[1]
- Гней Корнелий Сципион Калв пристига в Испания, побеждава Магон, завоювайки скоро покорените от Ханибал земи около Ебро и води нерешителни сражения с Хасдрубал.[2][3]
В Африка
[редактиране | редактиране на кода]- Римски пратеници се явяват в Картаген с ултиматум за арестуването и предаването на Ханибал, неизпълнението на който ще доведе до война.[2]
В Италия
[редактиране | редактиране на кода]- Ханибал прекосява Алпите и навлиза в Цизалпийска Галия. Начало на Втората пуническа война.
- В битката при Тицинус картагенският командир постига първата си победа над римляните. Консулът Сципион е тежко ранен и спасен от младия си син Публий Сципион (бъдещия Сципион Африкански).[3]
- 18 декември – При река Требия Ханибал постига първата си победа над голяма римска армия.[2]
В Сицилия
[редактиране | редактиране на кода]- Хиерон II предупреждава римляните за плановете на картагенците да превземат Лилибеум.[2]
- Римляните побеждават картагенците в морско сражение край Лилибеум.[2]
В Азия
[редактиране | редактиране на кода]- Преговорите между Антиох III и Птолемей IV пропадат. Селевкидският цар продължава настъплението си и окупира територии в Ливан, Палестина и Финикия.
В Елада
[редактиране | редактиране на кода]- Филип V Македонски атакува етолийците, превзема и плячкосва град Термон.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 95
- ↑ а б в г д е ж з „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 525
- ↑ а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 96
- ↑ Joseph B. Scholten. „The Politics of Plunder: Aitolians and their Koinon in the Early Hellenistic Era, 279-217 B.C.“. University of California Press, 2000. стр. 223