218 г. пр.н.е.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от 218 пр.н.е.)
Направо към навигацията Направо към търсенето
<< 3 век пр.н.е. >>
Sundial cr.jpg
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

218 (двеста и осемнадесета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Средиземноморският свят през 218 г. пр.н.е.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

В Римската република[редактиране | редактиране на кода]

  • Консули са Публий Корнелий Сципион и Тиберий Семпроний Лонг.
  • Сципион получава командването на 2 легиона и 14 000 съюзници за да води борба в Испания, а Семпроний е изпратен в Сицилия с два легиона 160 квинквиреми и 20 по-малки кораби, за да подготви нападение над Картаген.[1]
  • Приет е Lex Claudia, който цели да изключи сенаторите от морската търговия, като им позволя да притежават единствено малки корабоплавателни съдове.[2]
  • Основани са колониите Плаценция и Кремона, но скоро разбунтували се местни гали прогонват римските заселниците, които търсят закрила в Мутина и са обсадени там.[2][1]
  • Преторът Гай Атилий Серан пристига в помощ на Мутина с един от легионите на консула Сципион и успешно вдига обсадата, след като побеждава галите.[1]

В Испания[редактиране | редактиране на кода]

  • Ханибал прекосява река Ебро и Пиренеите и се насочва по суша към Италия.[2] Той оставя Хасдрубал да командва в Испания и Магон да управлява новозавладените територии на север от река Ебро.[1]
  • Гней Корнелий Сципион Калв пристига в Испания, побеждава Магон, завоювайки скоро покорените от Ханибал земи около Ебро и води нерешителни сражения с Хасдрубал.[2][3]

В Африка[редактиране | редактиране на кода]

  • Римски пратеници се явяват в Картаген с ултиматум за арестуването и предаването на Ханибал, неизпълнението на който ще доведе до война.[2]

В Италия[редактиране | редактиране на кода]

В Сицилия[редактиране | редактиране на кода]

В Азия[редактиране | редактиране на кода]

В Елада[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 95
  2. а б в г д е ж з „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 525
  3. а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 96
  4. Joseph B. Scholten. „The Politics of Plunder: Aitolians and their Koinon in the Early Hellenistic Era, 279-217 B.C.“. University of California Press, 2000. стр. 223