256 г. пр.н.е.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
<< 3 век пр.н.е. >>
Sundial cr.jpg
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

256 (двеста петдесет и шеста) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

Ход на битката при нос Екном.

В Римската република[редактиране | редактиране на кода]

  • Консули са Луций Манлий Вулзон Лонг и Квинт Цедиций. Скед смъртта на Цедиций суфектконсул става Марк Атилий Регул.
  • Продължава Първата пуническа война:
    • Манлий и Регул повеждат голям римски флот от около 330 кораби, за да нахлуят в Африка и превземат Картаген. Те се насочват към южния бряг на Сицилия, като минават покрай Месина и Сиракуза, за да натоварят допълнителни войски за планираното нашествие като римските сили достигат 140 000 гребци и войници. Срещу тях се изправя картагенския флот с 350 кораби и командван от Хамилкар. Решаващият сблъсък се разиграва при нос Екном и се превръща в една от най-големите морски битки в човешката история. От нея римляните излизат като победители благодарение на изобретения от тях абордажен мост „корвус“. Понеслият тежки загуби картагенски флот е принуден да се оттегли отваряйки по този начин пътя към Африка.[1]
    • Римляните дебаркират при Клупея, от източната страна на нос Бон, и превземат града.[1] Те опустошават и ограбват богатите околности, но тогава по нареждане от Рим Манлий повежда част от римската войска и флота обратно в Сицилия за зимата, а Регул остава да действа срещу картагенците с 15000 пехота, 500 кавалерия и 40 кораби.[2][1]
    • Картагенците, като разчитат че Регул и силите му са отслабени, избират военачалниците Хасдрубал (син на Ханон), Бостар и извикания от Сицилия Хамилкар, който довежда 5000 пехота и 500 кавалерия, за да поведат армия срещу римския консул, докато той обсажда град Адис. В разигралата се битка картагенците се оказват победени, защото не са в състояние да използват умело своята кавалерия и слонове в условията на неравен и хълмист терен.[2]
    • След победата Регул превзема град Тунис и изгражда лагер за зимуване, по време на което започват преговори за мир с картагенски представители.[2]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

  • Атина получава своята свобода(поне номинално).[3]

В империята на Селевкидите[редактиране | редактиране на кода]

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Починали[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 85 – 86
  2. ↑ а б в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 555
  3. ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 241
  4. ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 504
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=256_г._пр.н.е.&oldid=9536434“.