Марк Атилий Регул (консул 267 пр.н.е.)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Марк Атилий Регул.
| Марк Атилий Регул Marcus Atilius Regulus | |
|---|---|
| римски политик и военачалник | |
 „Регул се връща в Картаген“, худ. Корнелис Целс, 1791 (Ермитаж, Санкт Петербург) | |
| Роден |
около 299 г. пр.н.е.
|
| Починал | около 246 г. пр.н.е.
Картаген, Тунис |
| Семейство | |
| Род | Атилии |
| Баща | неизвестна |
| Майка | неизвестна |
| Братя/сестри | Гай Атилий Регул |
| Съпруга | Марция (съпруга на Марк Атилий Регул) |
| Деца | Марк Атилий Регул Гай Атилий Регул |
| Марк Атилий Регул в Общомедия | |
Марк Атилий Регул (на латински: Marcus Atilius Regulus; † 250 пр.н.е.) e политик и генерал на Римската република през първата пуническа война.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Син е на Марк Атилий Регул (консул 294 пр.н.е.) и внук на Марк Атилий Регул Кален (консул 335 пр.н.е.). Той е женен за Марция и е баща на Марк (консул 227 пр.н.е.) и на Гай (консул 225 пр.н.е.). Негов брат или братовчед e Гай (консул през 257 и 250 пр.н.е.).[2]
През 267 пр.н.е. Регул е консул с Луций Юлий Либон, побеждава салентините в Долна Италия и завладява Брундизиум (Бриндизи).
През 256 пр.н.е., по време на Първата пуническа война, той е избран за суфектконсул, този път заедно с Луций Манлий Вулзон Лонг. Двамата повеждат морска експедиция срещу Картаген в Северна Африка. В битката при нос Екном (на южния бряг на Сицилия) побеждават картагенската флота. В Африка Регул има в началото успехи, но в битката при Тунис през 255 пр.н.е. войската му е разбита от картагенците с помощта на спартанеца Ксантип. Регул попада в плен и е убит пет години по-късно, заради честната си дума.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Matthias Riedl: Marcus Atilius Regulus – Die Bürgertugend in Person. In: Karl-Heinz Nusser *Matthias Riedl, Theresia Ritter: Politikos – Vom Element des Persönlichen in der Politik. Festschrift für Tilo Schabert zum 65. Geburtstag. Duncker & Humblot, Berlin 2008, ISBN 978-3-428-12356-8. S. 327 – 350.
- Фридрих Любкер. Иллюстрированный словарь античности. – Москва: „Эксмо“, 2005. – Стр. 132.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ливий, Ab Urbe condita, Libri XVIII Periocha.
- ↑ Elimar Klebs: Atilius 51. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band II,2, Stuttgart 1896, Sp. 2086 – 2092.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- William Smith: Atilius Regulus, Dictionary of Greek and Roman biography and mythology, 1870.