Гай Клавдий Канина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Канина.

Гай Клавдий Канина (Gaius Claudius Canina) e политик на Римската република през 3 век пр.н.е.

Той е вероятно брат на Марк Клавдий Марцел (консул 287 пр.н.е.).

През 285 пр.н.е. той е консул с Марк Емилий Лепид.

През 273 пр.н.е. той е за втори път консул. Колега му е Гай Фабий Дорсон Лицин и чества триумф на 17 февруари 272 пр.н.е. за успехите си против луканите, самнитите и вероятно брутиите. През 273 пр.н.е. са основани колониите Коза и Пестум;[1]; освен това идват посланици на Птолемеите в Рим, за да сключат приятелство (amicitia).[2]

През 270 пр.н.е. Канина е цензор с Тиберий Корунканий.

Неговият син е вероятно Гай Клавдий, който през 264 пр.н.е. завоюва Месана и така предизвиква първата пуническа война.[3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Thomas Robert Shannon Broughton: The Magistrates of the Roman Republic. Bd. 1, New York 1951, S. 186. 196f.

Източници[редактиране | редактиране на кода]