Луций Папирий Курсор (консул 293 пр.н.е.)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Папирий Курсор.
| Луций Папирий Курсор L. Papirius L.f.Sp.n. Cursor | |
| римски политик и генерал | |
| Роден |
около 324 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 272 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Папирии |
| Баща | Луций Папирий Курсор[1][2] |
| Майка | неизв. |
Луций Папирий Курсор (на латински: Lucius Papirius Cursor) e политик и генерал на Римската република.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произлиза от патрицииската фамилия Папирии, клон Курсори. Той е син на многократния консул и диктатор Луций Папирий Курсор (консул 326 пр.н.е.).
Папирий става през 293 пр.н.е. консул заедно със Спурий Карвилий Максим. Той се бие победоносно против самнитите и завоюва град Дурония. Побеждава в битката при Аквилония. След това Папирий Курсор превзема през 272 пр.н.е. град Таранто и му събаря градските стени, поставя им военен данък и конфискува всички оръжия и кораби. Всичко, което краси Таренто (статуи, картини и скъпоценности) се транспортират в Рим. Математици, философи, литерати, като Ливий Андроник, който превежда от гръцки Одисеята на Омир. Рим присъединява града към съюза, но му забранява да сече монети.
През 272 пр.н.е. Папирий Курсор е за втори път консул със Спурий Карвилий Максим и завършва подчинението на самнитите. Той празнува особено блестящ триумф заради победите си против тарентините, самнитите, луканите и брутите. В храма на Квирин той поставя първия в Рим слънчев часовник.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ L. Papirius (53) L. f. Sp. n. Cursor // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 534 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- Titus Livius: Römische Geschichte, Buch VII–X. Fragmente der zweiten Dekade, hrsg. v. Hans Jürgen Hillen, Darmstadt 1994.
| |||||
