Маний Курий Дентат
| Маний Курий Дентат | |
| римски консул и генерал | |
 Маний Курий Дентат, худ. Говарт Флинк (1656) | |
| Роден |
не по-късно от 324 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 270 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Курии |
| Баща | неизв. |
| Майка | неизв. |
| Маний Курий Дентат в Общомедия | |
Маний Курий Дентат (на латински: Manius Curius Dentatus, † 270 пр.н.е.) е римски консул и генерал. Познат е чрез ролята си в завършването на Пировата война. Според Плиний Стари той бил роден със зъби, откъдето дошъл и прякора му Дентат („Зъбат“).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произлиза от плебейски род и като народен трибун 298 пр.н.е. успешно защитава плебейските интереси против патрицианския interrex Апий Клавдий Цек, който е против избора на плебейски консули.
През 290 пр.н.е. Дентат е консул и привършва Третата самнитска война. Празнува два триумфа за победата си срещу самнитите и сабините и овация – за победа срещу луканите.[1] Когато една част от поробената страна се разпределя между римските граждани, той взема за себе си също седем Jugera и сам обработва парцела си като обикновен селянин.
През 284 пр.н.е. Дентат е суфектконсул и унищожава сеноните и основава колонията Сена Галика. През 275 пр.н.е. той е за трети път консул. Тогава той побеждава в битката при Беневентум цар Пир. През 274 пр.н.е. е отново консул и се бие успешно против самнитите и луканите.
През 272 пр.н.е. Дентат става цензор. През това време той започва строежа на акведукта от Аниене за Рим, по-късно наречен Анио Ветус (Anio Vetus). Водопадът Cascata delle Marmore при Терни се образува чрез канала, който Дентат прокопава за отклонението на блатистата река Велинус.
Бил известен с пестеливостта, скромността си и със своята неподкупност. Според преданието по време на войната със самнитите, при него дошли пратеници на врага, които искали да му подарят злато с цел да го подкупят. Дентат, който в това време варял ряпа, отказал с отговора, че за него е по-достойно да вземе златото им след като ги победи, а не да го получи като подкуп (или че предпочита да завладее златото, отколкото да го притежава).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр. 183 – 184 // babel.hathitrust.org. Посетен на 25 февруари 2014.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Hans Georg Gundel: Curius I. 7. In: Der Kleine Pauly (KlP). Band 1, Stuttgart 1964, Sp. 1345.
- Edmund W. Braun: Curius Dentatus Архив на оригинала от 2013-12-14 в Wayback Machine., in: Reallexikon zur Deutschen Kunstgeschichte, Bd. 3, 1953, Sp. 879 – 881
- Smith's Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, Manius Curius Dentatus, 1870.
| |||||