Луций Корнелий Сципион Барбат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Луций Корнелий Сципион.

Саркофагът на Луций Корнелий Сципион Барбат, Ватикански музей

Луций Корнелий Сципион Барбат (на латински: Lucius Cornelius Scipio Barbatus) e политик и генерал на Римската република.

Луций Корнелий Сципион Барбат не е първият представител на клон Сципиони на фамилия Корнелии, но се смята за прародител на фамилията. Той е внук на Публий Корнелий Сципион (консулски военен трибун 395 и 394 пр.н.е.) и син на Публий Корнелий Сципион Барбат (консул 328 пр.н.е.).

Той е баща на Гней Корнелий Сципион Азина (консул 260 и 254 пр.н.е.) и на Луций Корнелий Сципион (консул 259 пр.н.е.) и пра-прадядо на Сципион Африкански.

През 301 пр.н.е. Сципион Барбат е едил. През 298 пр.н.е. той е консул с Гней Фулвий Максим Кентумал и се бие успешно против етруските в Етрурия близо до Волтера. Той превзема Тавразия и Кизаума, подчинява цяла Лукания и за малко Самниум.

През 295 пр.н.е. Барбат става пропретор, през 280 пр.н.е. цензор и още преди 304 пр.н.е. той е pontifex maximus. Той умира след 280 пр.н.е.

Той е първият, погребан в гробницата на Сципионите. Неговият саркофаг („Peperinsarkophag“) се намира днес във Ватиканския музей.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Karl-Ludwig Elvers, [I 76] C. Scipio Barbatus, L.., Der Neue Pauly. Bd. 3 (1997), Sp. 183f..

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ливий, History of Rome, „Book X Sections 10 – 12“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]